Ремонт на тръбопровода във Варненското езеро стартира в началото на август

В началото на август започва ремонт на тръбопровода във Варненското езеро. Необходимите над 20 млн. лв. са осигурени от Националната инвестиционна програма на Министерството на финансите за общински проекти.

През ноември 2023 година Община Варна обяви обществената поръчка за избор на изпълнител, който да извърши ремонта. Фирмата вече е избрана, а в момента се правят хидрографски промери – дейности, които предхождат реалното започване на ремонтните дейности.

Ремонтът предвижда тръбопроводът с диаметър Ф500 да бъде вкопан под дъното на Варненското езеро.

Изпълнението включва изкопи във фарватера на Канал 1 от моделирана проектна кота - 14.75 м до кота дъно. Предвижда се и изкоп в съответствие с установената геология извън фарватера на Канал 1 с осигуряване на минимално покритие от 3.00 м над теме тръба (утежнител) от съществуващия, моделиран терен.

В момента фирмата е в процес на подготовка за срок от 180 дни.

Това е времето, предвидено за транспортиране на необходимата механизация и оборудване, както и за получаване на нужните разрешения съгласно българското законодателство. В същия срок е включена и организацията на инженерно-технически персонал и екипаж, както и доставката на основни и спомагателни материали.

Според обществената поръчка срокът за изпълнение на строително-ремонтните дейности е до 224 календарни дни, но ако не възникнат непредвидени обстоятелства, се очаква ремонтните дейности да приключат по-рано.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.