С тържествен ритуал: Отбелязаха годишнина на корвета "Решителни"

На 10 декември се навършиха 34 години от вдигането на военноморския флаг на Република България на корвета "Решителни" от състава  на  Първи дивизион патрулни кораби.

Годишнината беше отбелязана с тържествен ритуал на 13 декември във Военноморска база Варна, където е дислоциран корабът.

На 10 декември 1990 г. корабът е зачислен в състава на Първи дивизион противолодъчни (днес патрулни) кораби с бордови номер 13. Българският военноморски флаг се развява над него на следващия ден – 11 декември, а почетното име "Решителни" получава на 6 декември 1991 година.

Първи командир на кораба е старши лейтенант Николай Писулийски. За този период от развитието на военния ни флот, корабът притежава най-модерното противоподводно, хидроакустическо и артилерийско въоръжение в своя клас.

Корвета "Решителни", съвместно с корабите от дивизиона, първи във флота участва активно в евроатлантическите интеграционни процеси. Корабът има многобройни участия в международни учения, като едно от тях е първото за флота плаване в рамките на инициативата "Партньорство за мир".

В края на 1991 г. участва и в първото учение с кораб от държава-членка на НАТО – американския ракетен крайцер "Йорктаун" при посещението му във Варна. През следващите години представя Военноморските сили в задгранични визити, в международни учения,провеждани в Черно море – "Кооператив Партнър", "Бриз", "Черноморско партньорство", както и в активациите на оперативното съединение в Черно море "BLACKSEAFOR".

През тази година корвета "Решителни" изпълни поставените ѝ задачи и проведе интензивна подготовка на море, като участва в тактическото учение на Флотилия бойни и спомагателни кораби и в националното военноморско учение с международно участие "Бриз 2024".

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.