Мобилно меню

Стартира военноморското учение "БРИЗ 2024"

В 28-ото издание на учението ще се включат военни кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от Военноморските сили на България, Албания, Белгия, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, както и представители на НАТО
Стартира военноморското учение "БРИЗ 2024"

От 4 до 14 юли 2024 година, Военноморските сили на Република България ще проведат националното военноморско учение "БРИЗ 2024" отворено за чуждестранно участие. Учението се провежда в териториалното море, прилежащата зона на Република България и в райони, които са обявени своевременно, съобщават от пресцентъра на ВМС.

В учението ще вземат участие военни кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от Военноморските сили на България, Албания, Белгия, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, Военноморското командване на НАТО, Командването за специални операции в Европа SOCEUR, Тренировъчен център на НАТО по морски възпиращи операции (NMIOTC), Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на НАТО за противодействие и обезвреждане на морски мини, Щабния елемент за интеграция на силите на НАТО в България, щаба на отбраната (ЩО), Съвместното командване на силите (СКС), Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС), ВА "Г.С. Раковски", ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", дирекция "Специални операции и борба с тероризма" – МВР (ДСОБТ-МВР) и представители на държавни ведомства, агенции и неправителствени организации.

Основната цел на учението е да се повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между участващите в учението страни, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от бойни действия на море в операция в отговор на криза и ликвидиране на последствията от крупни аварии и инциденти.        

28-ото издание на учението през 2024 г. продължава традицията от предишните издания на проявата да се отработи междуведомственото сътрудничество и взаимодействието с неправителствени организации и частни компании в многонационална среда. В учението ще участват 4 министерства, 24 държавни организации, правителствени и неправителствени организации, доброволчески сдружения и частни компании.

За поредна година в учението ще се включи и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), която следи за прилагане на съответното законодателство, свързано с намаляването на риска от морски произшествия, замърсяването на морето от кораби и загубата на човешки живот в морето.

Планирането на учението е извършено под ръководството на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който е и общ ръководител на "БРИЗ 2024". Офицер, провеждащ учението и директор на учението е капитан І ранг Ваньо Мусински – началник на Щаба на Военноморските сили. Командир на многонационалното корабно оперативно съединение е флотилен адмирал Велко Велков – командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.

2024 © Варна е / снимки: ВМС - Варна

Емил Радев: Черноморският регион е уязвим

Варненският евродепутат акцентира върху тревожната тенденция с увеличаващите се смущения в глобалната навигационна система и необходимостта от спешни мерки в ЕС
Емил Радев: Черноморският регион е уязвим

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Емил Радев