Стартира военноморското учение "БРИЗ 2024"

От 4 до 14 юли 2024 година, Военноморските сили на Република България ще проведат националното военноморско учение "БРИЗ 2024" отворено за чуждестранно участие. Учението се провежда в териториалното море, прилежащата зона на Република България и в райони, които са обявени своевременно, съобщават от пресцентъра на ВМС.

В учението ще вземат участие военни кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от Военноморските сили на България, Албания, Белгия, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, Военноморското командване на НАТО, Командването за специални операции в Европа SOCEUR, Тренировъчен център на НАТО по морски възпиращи операции (NMIOTC), Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на НАТО за противодействие и обезвреждане на морски мини, Щабния елемент за интеграция на силите на НАТО в България, щаба на отбраната (ЩО), Съвместното командване на силите (СКС), Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС), ВА "Г.С. Раковски", ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", дирекция "Специални операции и борба с тероризма" – МВР (ДСОБТ-МВР) и представители на държавни ведомства, агенции и неправителствени организации.

Основната цел на учението е да се повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между участващите в учението страни, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от бойни действия на море в операция в отговор на криза и ликвидиране на последствията от крупни аварии и инциденти.        

28-ото издание на учението през 2024 г. продължава традицията от предишните издания на проявата да се отработи междуведомственото сътрудничество и взаимодействието с неправителствени организации и частни компании в многонационална среда. В учението ще участват 4 министерства, 24 държавни организации, правителствени и неправителствени организации, доброволчески сдружения и частни компании.

За поредна година в учението ще се включи и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), която следи за прилагане на съответното законодателство, свързано с намаляването на риска от морски произшествия, замърсяването на морето от кораби и загубата на човешки живот в морето.

Планирането на учението е извършено под ръководството на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който е и общ ръководител на "БРИЗ 2024". Офицер, провеждащ учението и директор на учението е капитан І ранг Ваньо Мусински – началник на Щаба на Военноморските сили. Командир на многонационалното корабно оперативно съединение е флотилен адмирал Велко Велков – командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, тъй като е почти затворен воден басейн. Причините за този процес са климатичните промени. Повишаването на температурата на водата може да доведе до трайно нарушаване на екосистемата и до фатални последици за някои от по-уязвимите морски обитатели.

Какви са вредите от по-интензивния цъфтеж на водораслите, намалява ли кислородът в горния слой и какво хората можем да направим, за да подобрим средата в Черно море? Отговорите потърси репортерът на БНТ Петър Дойкински в материал за рубриката на националната телевизия "Климатът: Горещата истина".

Дарина Иванова е водолазен инструктор и от 40 години се гмурка в Черно море. Достигала е до 60 метра дълбочина. Забелязва, че заради затоплянето на водата намалява популацията на характерни морски обитатели.

"Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби - появи се и синият рак", разказва тя.

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан.

"Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение", коментира доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.

"Обикновено тези, които могат да се движат, рибните видове, те са в състояние да потърсят хабитат, който в известна степен удовлетворява естествените им претенции. Бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими", обясни д-р Ивелина Златева, Институт по океанология към БАН.

Климатичните промени са един от факторите и за увеличаване на цъфтежа на водораслите в Черно море. Този процес пък води до заселване на нови топлолюбиви видове, идващи от Средиземно море през Босфора.

"Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море", каза доц. Нина Джембекова.

Замърсяванията и интензивното затопляне на водата стимулират развитието на фитопланктон, който причинява "оцветяване на дъното" и обособяване на зони с ниско съдържание на кислород.

"Особено податливи на тези промени са дънните организми. По отношение на токсичните микроводорасли там нещата са още по-притеснителни, тъй като има определени видове, които продуцират мощни токсини", посочи доц. Нина Джембекова.

Процесите в Черно море водят и до едно красивото явление - биолуминисценция, при което водата е обагрена в синьо-зелена студена светлина през нощта. Този природен феномен, известен и като "море от звезди", се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс, които погледнати под микроскоп приличат на мехурчета.

"Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При което с наличието на кислород се отделя светлина - импулс светлина. И при механично дразнене се наблюдава тази биолуминисценция и може да се каже, че водата свети", обясни доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология към БАН.

Дарина Иванова е сред щастливците, наблюдавали явлението.

"Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си. Но под водата имаш една светеща група, която се движи и е по-скоро нереалистично".

Дълбините на Черно море от години се изследват със специални сонди, които се пускат във водата от кораби на дълбочина от 750 до 1000 метра и след 10 дни се връщат на повърхността, за да предадат събраната информация чрез сателитна връзка.

"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород", коментира инж. Виолета Слабакова, Институт по океанология към БАН.

Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони, които ще опазят ефективно живота в него. В тези резервати ще се засаждат морски треви и ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска, породен от климатичните промени и замърсяването.