В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.