В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

На 21 август 2026 г. (петък) за първи път в света се чества Международният ден на подводното културно наследство. Целта му е да повиши информираността на световната общественост и съответните институции в отделните държави относно историческото и научното значение на подводното културно наследство за съхраняването на световното културно наследство. Решението за това е взето на 43-тата сесия на Генерална конференция на ЮНЕСКО, проведена миналата година в Самарканд, Узбекистан. Това честване ще има ежегоден характер. Тази година то съвпада с 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г. за опазване на подводното културно наследство. България е една от първите държави, ратифицирали тази конвенция.

По повод първото честване в България на Международния ден на подводното културно наследство Институтът за подводно наследство организира под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО серия от публични събития. Музеят за нова история на Варна ще се включи самостоятелно в първото честване на Международния ден на подводното културно наследство. По този повод в залата на музея ще бъде прожектиран документалният късометражен филм "Влюбен в морето", създаден за 100 годишнината от рождението на Цончо Христов Родев - един от основоположниците на подводния спорт и подводната археология в България.

Прожекцията ще е от 18:30 часа при вход свободен за посетителите. 

Филмът представлява автентичен разказ на Цончо Родев за неговото детство във Варна, за дългият му път от ентусиаст-гмуркач до съавтор на първото българско ръководство по подводен спорт, за трудностите при организацията и провеждането на първите подводни археологически експедиции покрай българското черноморско крайбрежие, за различните емоции и находки свързани с тях.

Филмът е изработен от Теодор Роков от Музей за нова история на град Варна. Във филма е използван аудиозапис на интервю с Цончо Родев от Златния фонд на БНТ- Радио Варна. То е визуализирано с дигитализирани копия на фотографии от: архивен фонд на Национален Военноисторически музей – дирекция-филиал Военноморски музей Варна; архивен фонд на Музей за нова история на град Варна; личен архив на инж. Иван Манев – дългогодишен член на ГПИ "Космос" и личен приятел на Цончо Родев; личен архив на Цончо Родев – НЧ "Алеко Константинов 1884" Провадия; личен архив на Теодор Роков; тематична колекция на морски клуб "Приятели на морето" – Варна; подводни видеозаписи – „Хидроремонт" ИГ ООД.