В България: Най-много останки от лъвове са намерени по Черноморието

Защо в България няма лъвове, но животното е наш национален символ, има го и в националния ни герб. Родната ни валута е лев. Отговор на въпроса дава археологът д-р Надежда Карастоянова в студиото на Bulgaria ON AIR. 

"Българските земи са обитавани от лъвове, но в праисторията, преди доста време. В Европа останки са открити по нашите земи, в Унгария, в Румъния и в Украйна. Най-древните останки от лъвове по нашите земи са от Караново.

Те са на около 8 000 години.

Най-много останки се намират по Черноморието - в Дуранкулак и Созопол. В Кюстендилско също има няколко останки от лъвове от неолита."

Според д-р Надежда Карастоянова, тъй като по останките има следи от рязане, е възможно преди години да сме се хранели с лъвове, както и да сме използвали кожата им.

Още в праисторията лъвовете са били символ на силата, подчертава тя. 

"Лъвът е израз на мощ и много държави, освен България, избират в техния герб да има лъвове. Поради все още неизяснени причини те изчезват. Сериозно сме ги ловували. В по-късни периоди римляните са използвали лъвовете за гладиаторски битки", обясни д-р Карастоянова.

На въпрос кое е най-екзотичното животно, обитавало нашите земи, тя отговори, че това е тура - т.нар. диво говедо, което е съществувало до XVII век. Било е с много големи размери, но сме успели да го опитомим по онова време.

"Лъвовете най-вероятно са изчезнали не само поради прекомерния лов, но и заради промяната на климатичните условия. Може част от тях да са се изтеглили в Мала Азия", уточни археологът.

На 23 март в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на новопостроен 32 000-тонен кораб (YZJ2024-1631). Кръстницата Марина Кобакова – главен изпълнителен директор на ING Bank N.V. - Sofia Branch, му даде името "Хемус" (HEMUS). Корабът е тринадесети пореден от поръчаните от Параходство БМФ петнадесет бълкера от серията "Ком".

През 2026-а година приключва строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената "Средна гора" и "Стара планина". Първите два кораба от тази флотилия бяха приети през 2021 г. и в хода на експлоатацията им те, и следващите от серията, доказаха своята рентабилност и конкурентоспособност в този сектор на шипинга.

Първи капитан на новоприетия "Хемус" е капитан далечно плаване Никола Тодоров, а първи главен механик – инж. Димитър Стефанов. Този успешен тандем доказа своите качества при приемането и първоначалната експлоатация на кораб от същата серия – "Сакар" (2025 г.).

Новопостроеният „Хемус“ е трети в историята на Параходството с това име.

На 21 април 1966 г. в Хакодате, Япония, е вдигнат флагът на 9575-тонен въглевоз "Хемус" (HEMUS - IMO 6609468) - шестият от серията тип "Средна гора". Първи капитан на кораба е к.д.п. Иван Захариев, а първи главен механик – Владимир Райков. Корабът е в състава на Параходство БМФ до 26 октомври 2006 г. (повече от 40 години), когато е продаден на друг корабособственик и плава под името ATINA до 6 октомври 2011 г.

На 10 юни 2008 г. в състава на Параходство БМФ е приет 42 704-тонният бълкер "Хемус" (HEMUS - IMO 9354791), построен в "Булярд - корабостроителна индустрия". Кръстница на кораба е тогавашният вицепремиер Миглена Плугчиева. Първи капитан на "Хемус" е к.д.п. Павел Павлов, а първи главен механик - инж. Янко Янев. В състава на Параходство БМФ е до 1 юни 2023 г., когато е продаден на друг корабособственик и понастоящем плава под името KNIDOS-M.