За втора поредна година: Варна приема Международен морски форум

В началото на месец септември Варна отново ще бъде домакин на Международния морски форум "Глобален компас". Интерес вече са заявили представители на водещи морски компании и организации от близо 15 държави. Това стана ясно по време на среща на кмета Благомир Коцев с  к.д.п. Станислав Стоянов – председател на Българската асоциация на морските капитани, която е организатор на събитието.

Това ще бъде четвъртото издание на форума в България, като през 2024 г. той се проведе за първи път във Варна под мотото "Да плаваме към устойчиво бъдеще". Събитието даде възможност за създаване на ползотворни контакти между участниците и лидерите в морската индустрия.

Тази година форумът "Глобален компас" отново ще срещне международните морски специалисти, мениджърите в морския бизнес с представители на академичната общност и изследователските институти в България. Тя ще последва годишната среща на всички морски асоциации в Европа през месец май в Лисабон, Португалия и има за цел да продължи да утвърждава България и частност Варна като лидер в сферата на морското дело, сподели кап. Стоянов.

На срещата в Община Варна присъства и к.д.п. Ивайло Пасков  - председател на УС на Фондация "Морски съдби". Той потърси подкрепата на Община Варна за издигането на Паметника на моряка в  атракционната зона на "Пристанище Варна-Изток" (района на Морска гара).

Проектът е на повече от 15 години, като идеята на авторите е била 10-метровият монумент да се издигне в близост до Фестивалния и конгресен център и входа на Морската градина. Досега това не е реализирано именно заради липсата на консенсус относно мястото.

Паметникът включва фигура на моряк, поставена върху стилизиран нос на кораб. Проектът предвижда край него да бъдат поставени 6 гранитни плочи със знаци, символизиращи основните морските професии – корабоплаване, пристанищна дейност, корабостроене, морско инженерство, водолазна дейност и рибарство. Композицията е замислена така, че фигурата на моряка трябва да е разположена нависоко и да се гледа отдолу нагоре, обясни кап. Пасков. По думите му на този етап са проведени множество срещи с архитекти, проектанти, урбанисти, както и с ръководствата на Пристанище Варна. През миналата година проектът е внесен за разглеждане и одобрение от общинската Комисия за естетизация на градската среда, чиито членове също следва да се произнесат относно новото предложение за разполагане на паметника.

Черно море е едно от най-бързо затоплящите се морета в света, тъй като е почти затворен воден басейн. Причините за този процес са климатичните промени. Повишаването на температурата на водата може да доведе до трайно нарушаване на екосистемата и до фатални последици за някои от по-уязвимите морски обитатели.

Какви са вредите от по-интензивния цъфтеж на водораслите, намалява ли кислородът в горния слой и какво хората можем да направим, за да подобрим средата в Черно море? Отговорите потърси репортерът на БНТ Петър Дойкински в материал за рубриката на националната телевизия "Климатът: Горещата истина".

Дарина Иванова е водолазен инструктор и от 40 години се гмурка в Черно море. Достигала е до 60 метра дълбочина. Забелязва, че заради затоплянето на водата намалява популацията на характерни морски обитатели.

"Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата. Тя е непригодна за техния живот. Рибите търсят по-хладните води, особено дънните риби. Но се появяват така наречените инвазивни видове, навлизат от Средиземно море. Интересни, необичайни за нашето море риби - появи се и синият рак", разказва тя.

Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан.

"Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение", коментира доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.

"Обикновено тези, които могат да се движат, рибните видове, те са в състояние да потърсят хабитат, който в известна степен удовлетворява естествените им претенции. Бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими", обясни д-р Ивелина Златева, Институт по океанология към БАН.

Климатичните промени са един от факторите и за увеличаване на цъфтежа на водораслите в Черно море. Този процес пък води до заселване на нови топлолюбиви видове, идващи от Средиземно море през Босфора.

"Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море", каза доц. Нина Джембекова.

Замърсяванията и интензивното затопляне на водата стимулират развитието на фитопланктон, който причинява "оцветяване на дъното" и обособяване на зони с ниско съдържание на кислород.

"Особено податливи на тези промени са дънните организми. По отношение на токсичните микроводорасли там нещата са още по-притеснителни, тъй като има определени видове, които продуцират мощни токсини", посочи доц. Нина Джембекова.

Процесите в Черно море водят и до едно красивото явление - биолуминисценция, при което водата е обагрена в синьо-зелена студена светлина през нощта. Този природен феномен, известен и като "море от звезди", се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс, които погледнати под микроскоп приличат на мехурчета.

"Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При което с наличието на кислород се отделя светлина - импулс светлина. И при механично дразнене се наблюдава тази биолуминисценция и може да се каже, че водата свети", обясни доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология към БАН.

Дарина Иванова е сред щастливците, наблюдавали явлението.

"Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си. Но под водата имаш една светеща група, която се движи и е по-скоро нереалистично".

Дълбините на Черно море от години се изследват със специални сонди, които се пускат във водата от кораби на дълбочина от 750 до 1000 метра и след 10 дни се връщат на повърхността, за да предадат събраната информация чрез сателитна връзка.

"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород", коментира инж. Виолета Слабакова, Институт по океанология към БАН.

Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони, които ще опазят ефективно живота в него. В тези резервати ще се засаждат морски треви и ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска, породен от климатичните промени и замърсяването.