Мобилно меню

Започна строителството на нов ферибот за Белослав

Новият ферибот ще осигури възможност за превоз на минимум 40 моторни превозни средства, а на борда си ще приема до 230 души
Започна строителството на нов ферибот за Белослав

Във варненската компания за малотонажно корабостроене започна строителството на нов ферибот за град Белослав. На церемонията присъстваха редица представители на централната и местна власт, сред които министърът на финансите Теменужка Петкова, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и представители на ДПС – Ново начало, съобщава Maritime.bg.

По думите на министър Петкова за проекта за нов ферибот държавата ще осигури 24 млн. лева. До следващата година са осигурени 7 млн. от тях, обяви още тя. 

Новият ферибот за Белослав ще осигури възможност за превоз на минимум 40 моторни превозни средства, а на борда си ще приема до 230 души.

Новият плавателен съд ще има дължина 57 метра, широчина 15,40 метра, ще гази 1,4 метра и ще достига максимална скорост от 7 kn. Фериботът ще има водоизместване от 487 тона. Съдът ще бъде оборудван с 20kW/h соларна система, която ще поема електрическия товар на неотговорни консуматори през светлата част на денонощието, което ще спестява разходи за Община Белослав.

2025 © Варна е / източник: maritime.bg

България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Ограничението е валидно за българската акватория на река Дунав и Черно море 
България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа. 

2025 © Варна е / На снимката: моруна (Huso huso). Снимка: Lubomir Hlasek, WWF
Още по темата:
Още по темата: