Зрелищни гонки предложи регатата Varna Channel Cup 2025

30 яхти от почти всички спортни центрове в страната взеха участие в 11-ото издание на една от най-атрактивните регати Varna Channel Cup 2025, която традиционно събира елита на родното килово ветроходство.

Проявата беше организирана от Община Варна съвместно с Яхт Клуб ЛЗ Яхтинг 1991 и Спортен клуб по ветроходство Ултрамарин, и предложи много зрелищни гонки на варненци и гостите на града, тъй като можеше да се наблюдават от брега. 

След 3-дневна оспорвана надпревара и 9 гонки в акваторията на Варненския залив, канала под Аспарухов мост и Варненско езеро, и променливи метеорологични условия, най-подготвените екипажи стигнаха до призовите места. 

Класиране:

Клас ORC A1

1. About Tiме (Петър Димитров – ЯК „Св. Николай“ София)

2. Chocolate (Михаил Копанов – ЯК „Порт“ Бургас)

3. LZ Yahting 1991 (Лъчезар Братоев – СКВ „Ултрамарин“ Варна)

Клас ORC A2 

1. Parea (Борис Антонов – СКВ „Ултрамарин“ Варна)

2. Lady Blue (Борислав Николов – ЯК „Черноморец“ Бургас)

3. Maxi X (Радослав Раев – ЯК „Кап. Г. Георгиев Порт Варна)

Клас ORC B

1. Lillia (Иван Колелиев – ЯК „Кап. Г. Георгиев Порт Варна)

2. Nimana (Георги Николов – ЯК „Ултрамарин“ Варна)

3. Mowgli (Деян Кръстев – ВК „Синева“ Варна)

Клас ORC C

1. Proxima (Свилен Дойков – ЯК „ Кап. Г. Георгиев Порт Варна)

2. Nord Burgas (Георги Калоянов – ЯК „Черноморец“ Бургас)

3. La Bella II (Милен Петрински – ЯК „Порт“ Бургас)

Клас ORS P

1. Maxi (Здравко Акрабов – ЯК „Кап. Г. Георгиев Порт Варна)

2. Albireo (Венцислав Мазаков – СК „Черно море Бриз“ Варна)

3. Smoke (Александър Милев – ЯК „Кап. Г. Георгиев Порт Варна)

Клас IRC

1. Aboute Time (Петър Димитров – ЯК „Св. Николай“ София)

2. Chocolate (Михаил Копанов – ЯК „Порт“ Бургас)

3. Kiara X (Георги Боев – ОМК „Одесос“ Варна)

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.