Близо 14 млн. лв. ще получат 215 фирми от област Варна по Плана за възстановяване и устойчивост

215 фирми от Област Варна ще получат безвъзмездна финансова помощ по първите две отворени и вече приключили процедури от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) по линия на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Това показват данни от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД ЕФК) към МИР. Главният директор на Дирекцията Илияна Илиева и експерти провеждат информационни дни в редица градове в страната, за да запознаят местния бизнес с възможностите за кандидатстване по процедури от Плана за възстановяване и устойчивост и структурните фондове на ЕС. Първият инфо ден се проведе в Пловдив, последваха Русе и Варна, където е представена отворената за кандидатстване в момента процедура за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“. Следващите информационни дни са в Бургас и София.

Общо 10.7 млн. лв. ще получат 47 фирми от област Варна по първата процедура за "Технологична модернизация" от ПВУ по линия на МИР. Бюджетът на мярката е 260 млн. лв., като от тях ще се възползват одобрените и обявени в края на миналата година 953 фирми от всички области в цялата страна.

Със средствата микро-, малки и средни предприятия ще могат да закупят ново оборудване, техника, машини и софтуер за обновяване и модернизация на техническия им парк. За микропредприятия общата безвъзмездна сума може да бъде до 180 хил. лв., за малки предприятия е до 350 хил. лв., а за средни – до 700 хил. лв. Съфинансирането е до 50%.

По втората процедура за "ИКТ решения и киберсигурност" в област Варна финансиране ще получат 168 микро-, малки и средни предприятия за общо над 3.2 лв. В зависимост от заявените нужди фирмите ще получат грантове между 3 000 лв. и 20 000 лв., като няма да се налага съфинансиране. Бюджетът на процедурата е 30.6 млн. лв., а общият брой на одобрените от всички области в цялата страна фирми е 1 599.

Със средствата ще могат да се покриват разходи за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация.

На 15 февруари стартира и кандидатстването за финансиране по следващата процедура от ПВУ – за "ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия". То ще продължи до 15 май, след като бе удължено от два на три месеца поради огромния интерес от страна на фирмите. Бюджетът е 200 млн. лв., като микро-, малки, средни и дружества с до 3 000 служители могат да кандидатстват за помощ от 75 000 лв. до 1 млн. лв., за да си монтират фотоволтаици и батерии. Документите се подават изцяло електронно през системата ИСУН 2020.

През април се очаква МИР да отвори още две процедури по ПВУ – за развитие на индустриални зони и паркове с бюджет 212 млн. лв. и за кръгова икономика с бюджет 180 млн. лв.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.