Мобилно меню

Емил Радев във Варна: Над 130 млрд. евро годишно в ЕС се свързват с пране на пари

Борбата с порочната практика е от ключово значение за икономическата сигурност на Евросъюза, убеден е варненският евродепутат
Емил Радев във Варна: Над 130 млрд. евро годишно в ЕС се свързват с пране на пари

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно. 

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Емил Радев

Ръст в инвестициите за дълготрайни материални активи във Варна

Най-голямо увеличение се наблюдава в секторите "Строителство" и "Операции с недвижими имоти"
Ръст в инвестициите за дълготрайни материални активи във Варна

През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Варна са 1 772.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 15.2%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 398 млн. лв., следван от сектора на индустрията (с изкл. на строителството) с 376.8 млн. лева. През 2024 г. тези сектори заедно формират 43.7% от общия обем разходи за ДМА.

В структурата на разходите за ДМА по икономически дейности най-голямо нарастване се наблюдава в секторите "Строителство" и "Операции с недвижими имоти", като в сравнение с 2023 г. относителните им дялове се увеличават съответно с 5.1 и 1.6 процентни пункта.

През 2024 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове. В сравнение с предходната година относителният дял на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 3.4 процентни пункта, вложените средства за закупуване на земя - с 1.5 процентни пункта, а другите разходи - с 0.5 процентни пункта, като формират съответно 34.2, 10.8 и 14.6% от общия обем инвестиции в ДМА. 

Същевременно се наблюдава спад с 4.6 процентни пункта при закупуването на машини, производствено оборудване и апаратура и с 0.8 пункта в направените инвестиции в транспортни средства, като те достигат съответно 23.4 и 17% от разходите за ДМА.

2026 © Варна е