Емил Радев във Варна: Над 130 млрд. евро годишно в ЕС се свързват с пране на пари

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно. 

КУБ Корпорацията, едно от най-големите международни строително-инвестиционни обединения в Източна Европа, представи междинните резултати от своята работа в България. От 2022 година насам компанията е реализирала редица жилищни, инфраструктурни и социални проекти, като е укрепила инвестиционното и културното сътрудничество между България и Украйна.

Както се посочва на официалния сайт на корпорацията, дейността на КУБ е допринесла значително за развитието на българската икономика. Съвместно с държавни институции и бизнес партньори компанията е привлякла над 420 милиона евро преки инвестиции, създадени са повече от 800 нови работни места, а платените данъци се оценяват на десетки милиони евро. През 2025 г. КУБ е финансирала пускането на първия директен полет Кишинев – Варна, който е изиграл важна роля за успешния туристически сезон.

Освен строителна дейност, корпорацията развива хуманитарни и образователни инициативи. Сред тях е проектът за създаване на иновативно „Училище на бъдещето“, както и годишният цикъл екологични акции „Сливи за смет“, в рамките на които горските и крайбрежните зони край Варна вече са почистени от близо един тон отпадъци.

Сред обществените инициативи на КУБ са и организирането на културни събития, ремонтът на градски пътища и благоустрояването на района на Ален мак, където компанията е изградила нови пътеки към морето, зони за отдих и обновена зелена инфраструктура.

За три години са засадени около 2000 дървета и храсти.

Съобщава се също, че корпорацията е предоставила хуманитарна помощ на жителите на районите, засегнати от наводненията в Югоизточна България в началото на октомври.

„Дойдохме в България не просто като инвеститори, а като партньори, които се стремят да укрепват доверието, да създават работни места и да изграждат среда, в която хората се чувстват добре да живеят и работят. За три години КУБ стана част от икономическия и културния живот на страната, което приемаме като голяма чест и отговорност“, подчерта основателят на корпорацията Олег Невзоров.