Обединяват туризъм, култура и иновации във Варна

Работна среща за обсъждане на възможностите за съвместно развитие на иновации, туризъм и култура бе проведена във Варна по инициатива на кмета Иван Портних. В нея се включиха министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева, министърът на туризма Зарица Динкова и  зам.-министърът на културата Виктор Стоянов.

Министър Стойчева подчерта, че за първи път трите министерства си сътрудничат с местната власт в лицето на Община Варна за създаване на нов продукт и ребрандиране на Варна и на България като желана дестинация за иновации, с добавени стойност чрез ключови сектори като култура, творчески индустрии и историческо наследство.

"Подкрепяме Варна, както и някоя от другите общини, които ще се включат в мрежата от иновационни долини, защото имат потенциала да представят културата като ключов елемент за развитието на местните икономики и общества", подчерта министър Стойчева.

По думите й до края на годината ще стартира процедура за Подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия на стойност над 117 млн. лв. Тя е по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027. Един от приоритетите на програмата е подкрепа и развитие на творческите индустрии, за финансиране ще могат да кандидатстват и стартъпи.

Заместник министърът на културата Виктор Стоянов подчерта, че дълго време министерствата са работили "на парче", затова приветства идеята на Министерството на иновациите и растежа за връщането на културата като индустрия с добавена стойност.

На втора за деня работна среща, с представители на ИКТ Клъстер Варна, министрите Милена Стойчева и Виктор Стоянов, обсъдиха нужната институционална подкрепа за развитието на "Дълбоко Технологичен Иновационен Порт Варна" (Varna Deep Tech Innovation Port), както и някои актуални предложения от ИКТ Клъстер Варна. Срещата се състоя в Икономически университет - Варна.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.