Обединяват туризъм, култура и иновации във Варна

Работна среща за обсъждане на възможностите за съвместно развитие на иновации, туризъм и култура бе проведена във Варна по инициатива на кмета Иван Портних. В нея се включиха министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева, министърът на туризма Зарица Динкова и  зам.-министърът на културата Виктор Стоянов.

Министър Стойчева подчерта, че за първи път трите министерства си сътрудничат с местната власт в лицето на Община Варна за създаване на нов продукт и ребрандиране на Варна и на България като желана дестинация за иновации, с добавени стойност чрез ключови сектори като култура, творчески индустрии и историческо наследство.

"Подкрепяме Варна, както и някоя от другите общини, които ще се включат в мрежата от иновационни долини, защото имат потенциала да представят културата като ключов елемент за развитието на местните икономики и общества", подчерта министър Стойчева.

По думите й до края на годината ще стартира процедура за Подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия на стойност над 117 млн. лв. Тя е по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027. Един от приоритетите на програмата е подкрепа и развитие на творческите индустрии, за финансиране ще могат да кандидатстват и стартъпи.

Заместник министърът на културата Виктор Стоянов подчерта, че дълго време министерствата са работили "на парче", затова приветства идеята на Министерството на иновациите и растежа за връщането на културата като индустрия с добавена стойност.

На втора за деня работна среща, с представители на ИКТ Клъстер Варна, министрите Милена Стойчева и Виктор Стоянов, обсъдиха нужната институционална подкрепа за развитието на "Дълбоко Технологичен Иновационен Порт Варна" (Varna Deep Tech Innovation Port), както и някои актуални предложения от ИКТ Клъстер Варна. Срещата се състоя в Икономически университет - Варна.

През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Варна са 1 772.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 15.2%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 398 млн. лв., следван от сектора на индустрията (с изкл. на строителството) с 376.8 млн. лева. През 2024 г. тези сектори заедно формират 43.7% от общия обем разходи за ДМА.

В структурата на разходите за ДМА по икономически дейности най-голямо нарастване се наблюдава в секторите "Строителство" и "Операции с недвижими имоти", като в сравнение с 2023 г. относителните им дялове се увеличават съответно с 5.1 и 1.6 процентни пункта.

През 2024 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове. В сравнение с предходната година относителният дял на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 3.4 процентни пункта, вложените средства за закупуване на земя - с 1.5 процентни пункта, а другите разходи - с 0.5 процентни пункта, като формират съответно 34.2, 10.8 и 14.6% от общия обем инвестиции в ДМА. 

Същевременно се наблюдава спад с 4.6 процентни пункта при закупуването на машини, производствено оборудване и апаратура и с 0.8 пункта в направените инвестиции в транспортни средства, като те достигат съответно 23.4 и 17% от разходите за ДМА.