Област Варна е пета в страната по размер на преките чуждестранни инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Варна към 31 декември 2022 г. възлизат на 1.715 млрд. евро по текущи цени, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 830.4 млн. евро. Следват сектор „Операции с недвижими имоти“ - 311.2 млн. евро, сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 308.4 млн. евро и сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ - 113.9 млн. евро.

В структурата на преките чуждестранни инвестиции по икономически дейности през 2022 г. се наблюдава увеличение на направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, като относителният им дял нараства с 1.2 пункта в сравнение с предходната година и достига 2.6%. Увеличава се и относителният дял на ПЧИ в строителството с 0.5 процентни пункта и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) с 0.3 процентни пункта. Същевременно намалява относителният дял на ПЧИ в секторите „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ с 4.0 процентни пункта и „Операции с недвижими имоти“ с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2021 година.

През 2022 г. област Варна се нарежда на пето място в страната (след София (столица), Пловдив, Бургас и София) по размер на преките чуждестранни инвестиции. Техният дял в общия размер за страната е 5.8% и съответно 66 % за Североизточния район.

В рамките на областта с най-голям обем на направените чуждестранни инвестиции е община Варна с 835.8 млн. евро, следвана от община Девня със 787.0 млн. евро. Двете общини заедно формират 94.6% от общия обем на ПЧИ в областта.

Българските етерични масла и суровини за козметиката получиха висока оценка по време на Световния конгрес и изложение на парфюмерията, който се проведе в Женева. Родните предложения бяха характеризирани като "светлина за душата" и "топла прегръдка", "изключително качествени продукти с нежен, наситен аромат и фина текстура", които "галят сетивата", "успокояват ритъма на сърцето и дишането", "прочистват мислите", "дори сънищата стават по-чисти"... Това са само част от определенията на специалистите, професионалната публика и ценителите, които посетиха българския щанд в панаира Палекспо от 24-ти до 27-и юни. Четиридневният форум събра производители, експерти и търговци на най-голямото събитие в индустрията на ароматите, за да дискутират тенденциите за развитие и бъдещето на сектора.

Българското участие бе организирано от Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" (БНАЕМПК), с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие".

Основна тема на WPC 2024 бяха ключовите фактори, които движат иновациите в сектора и влиянието на технологиите и изкуствения интелект върху креативността на парфюмеристите. Изводът от дискусиите бе, че независимо от модерния прочит на създаването на продуктите, водещ принцип, който определя същността на индустрията, си остава ароматът и неговата решаваща роля в човешкото преживяване. Затова и щандът на БНАЕМПК, проектиран с тема "Аромати от България", естествено попадна във фокуса на световните тенденции и привлече вниманието на посетителите, предлагайки уникална комбинация от релаксация чрез аромати и прозрения за индустрията. Посетителите оцениха високо българските мостри от етерични масла, екстракти, абсолю, розова вода, борова вода и др. флорални води, ароматерапия, конкрети, тинктури и др. деривати.

"Доволни сме от ангажираността на публиката към продуктовата гама, която представихме по време на изложението. WPC 2024 даде невероятна възможност за свързване на нашите членове с парфюмеристи, дизайнери на аромати, производители и търговци от цял свят, което го прави безценно събитие за обмен на идеи и застъпничество в индустрията", коментира изпълнителният директор на БНАЕМПК Гергана Андреева. Според нея силното участие от България и подкрепата на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" придава още по-голяма тежест на присъствието ни, институционализира дейността на Асоциацията и е било високо оценено от нашите европейски партньори.

По време на форума, бяха очертани нововъзникващите тенденции в ароматите и водещите принципи за развитие.

Прочуване с участието на повече от 250 професионалисти в бранша предостави ценни данни, които ще оформят бъдещите разработки на аромати. Резултатите посочват "пасифлора" като следващия модерен аромат за дома, а "земни/почвени нотки" ще се наложат в категорията "фини аромати".

Дълбоката интимност на човешката връзка с ароматите, в симбиоза с природата и науката, водят до глобални инициативи за устойчивост и интеграция на растежа в сектора с общочовешките, общностни и екологични нужди. Ароматната индустрия се ангажира да увеличи дела на възобновяемата енергия в производството, рециклиране, намаляване на отпадъците и ограничаване използването на вода.

Като индустрия, която зависи от здравето на планетата, секторът се ангажира да намали бремето на отпадъците, като се стреми да използва биоразградими съставки в своите ароматни продукти.

По време на форума изпълнителният директор на БНАЕМПК Гергана Андреева се срещна с председателя на IFRA - Международната асоциация за аромати Филип Масе, за да обсъдят важните теми за бранша. Продажбите на индустрията на етерични масла и продукти за козметиката възлизат на 7,3 милиарда евро в световен мащаб, като производителите на потребителски стоки надолу по веригата генерират 357 милиарда евро продажби от производство и търговия на дребно (23% в домашни грижи/почистване, 68% лична хигиена/козметика и 9% фини аромати).