Турски инвеститори със засилен интерес към Североизточна България

Повишен интерес да инвестира в Североизточна България демонстрира турският бизнес от регион Тракия по време на организирано от Българо-турската камара посещение в няколко общини на българска делегация, в която се включи кметът на община Аксаково и председател на Асоциацията на българските черноморски общини /АБЧО/ инж. Атанас Стоилов.

В Одрин българските представители се срещнаха с кмета - адвокат Филиз Генджан Акън, и с ректора на Тракийски университет проф. Мустафа Хатиплер. Втората точка от маршрута на делегацията беше Люлебургаз, където домакин бе кметът Мират Геренли. Инвестиционният рейд  продължи в Черкезкьой и Чорлу, където домакини бяха съответно кметовете Вахап Акай и Ахмет Саръкурт.

В Черкезкьой  кметът на Аксаково инж. Атанас Стоилов и колегата му Вахап Акай взеха решение да започнат подготовката за побратимяване между община Аксаково и община Черкезкьой – една от най-бързо развиващите се в Турция, в която само през последните 10 години населението от 50 000 е станало 200 000 души, благодарение на няколко индустриални зони, които работят в района.

"Интересът на турския бизнес от регион Тракия да инвестира в бъдещия индустриален парк в Аксаково, който ще е от национално значение, е много сериозен и ние сме решени да отговорим подобаващо. Направихме първи стъпки и в установяването на сътрудничество между АБЧО и турските общини от регион Тракия", обяви инж. Стоилов.

Реализираните срещи и разговори в Турция ще имат продължение. На 5 и 6 декември в Шумен ще се проведе българо-турски бизнес форум "Североизточна България като инвестиционна дестинация". Символичен домакин ще е кметът на Шумен проф. Христо Христов в партньорство с председателя на Българо-турската търговско-индустриална камара Бурхан Неметлу и в присъствието на посланика на Република Турция в София Мехмет Саит Уянък.

В началото на юни 2025 ще има трета среща "Североизточна България – инвестиционна дестинация", домакин на която ще бъде Аксаково.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.