Варна се включва в международна инициатива за иновации

В международна инициатива за насърчаване на иновациите се включва Варна. В дейностите ще участват представители на бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор от морската столица, които ще си партнират с колеги от четири европейски държави, информират от Bulgarian Business Forums, които представляват Североизточна България в инициативата. Предвидени са семинари, обучения и иновационни кампове, насочени към набелязването на конкретни мерки и стъпки за постигане на ключови цели.

Инициативата BOOST осигурява възможност за сътрудничество за въвеждането на иновации в ключови сфери. В нея освен представители на България, ще се включат още организации от Румъния, Естония, Дания и Испания. Ще бъде извършено оценяване на степента, в която се прилагат иновации в съответните региони на Европа, както и възможността за подобряване на тези показатели. Целта е да се намалят разликите в модернизацията и използването на нови технологии в различните части на Стария континент и да се работи за тяхното уравновесяване, за да е лесно сътрудничеството в конкретни бизнес и образователни сфери. През следващите 5 години ще бъде насърчавано прилагането на иновации, които са с ясни механизми на позитивно въздействие.

Иницитивата намира място и в новия Център за данни за европейските иновационни екосистеми, чието стартиране беше обявено от българския еврокомисар Мария Габриел.

"Целта на центъра е да даде видимост на проектите за създаване на местни и национални иновационни екосистеми. Сайтът на Центъра предоставя интерактивна карта, на която всеки може да отбележи своя проект или търси информация за други проекти във всеки регион в Европа, описание на дейностите и партньорите в консорциума. Участниците имат и възможността да се свържат с партньори от други проекти и разширят обхвата на дейността си".  

Чрез Центъра за данни за европейските иновационни екосистеми ще бъде проследяван и прогресът по конкретните инициативи, сред които и BOOST, в която Варна ще вземе дейно участие. "Ролята на местните и регионалните власти ще бъде ключова. Насърчавам иноваторите, учените и предприемачите в Европа да се възползват от възможностите на новия инструмент, да откриват нови партньори и споделят идеи, визия и добри практики", отбелязва още Мария Габриел.

"С новия Център ще проследим прогреса в постигането на целите ни за създаване на свързани и приобщаващи иновационни екосистеми, да идентифицираме ключови партньори и набележим областите, върху които трябва да надграждаме", обобщава българският еврокомисар по въпросите за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.