Във Варна се произвежда 6% от брутния вътрешен продукт на страната

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2023 година е 11 655 млн. лева, сочат окончателните данни на Националния статистически институт.

Това нарежда област Варна на трето място в страната след областите София (столица) и Пловдив.

В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.3%. Произведеният в областта БВП е 6.3% от общия за страната. На човек от населението се падат 26 946 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 28 733 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лева.

Създадената през 2023 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Варна възлиза на 10 219 млн. лв., което представлява 6.3% от добавената стойност за страната. В сравнение с 2022 г. обемът ѝ в номинално изражение се увеличава с 10.7%.

Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 7 380 млн. лв. и представлява 72.2% от общата БДС за областта. В сравнение с 2022 г. делът на сектора в добавената стойност се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Индустриалният сектор увеличава своя относителен дял в БДС за областта. През 2023 г. са реализирани 2 644 млн. лв. или 25.9%, което е с 0.7 процентни пункта повече спрямо 2022 година.

Относителният дял на аграрния сектор намалява с 0.8 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Той представлява 1.9% от добавената стойност на областта и е в размер на 195 млн. лева.БВ

Борбата с прането на пари е въпрос от ключово значение за икономическата сигурност на ЕС и изисква общоевропейски подход. Това подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев в публична лекция, която изнесе в Икономическия университет във Варна. Той представи новата архитектура на ЕС за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва и създаването на специален европейски надзорен орган.

"Мащабът на проблема с изпирането на пари в ЕС е огромен. Около 1% от БВП на ЕС или над 130 млрд. евро годишно се свързват с пране на пари. В същото време успяваме да идентифицираме и задържим едва 1% от тези средства", посочи евродепутатът. Той отчете, че престъпните мрежи използват свободата на движение в единния европейски пазар, за да прехвърлят пари през граници, да укриват произхода им и да финансират незаконна дейност. "Дълги години държавите членки прилагаха европейските директиви срещу изпирането на пари със свои национални закони. При действащи различни стандарти, различни контролни механизми с различна ефективност едно престъпление, разкрито в Германия, може да остане ненаказано в Кипър или Латвия.

Една банка може да бъде глобена в Нидерландия, но да продължи да оперира безпроблемно в друга страна.

Тази фрагментация е слабост, която престъпните мрежи умело използват. Когато имаме единен пазар, е необходима и единна защита за борба с финансовите злоупотреби и ограничаване на ресурсите на организираната престъпност", отбеляза доц. д-р Радев, разяснявайки целите на новото законодателство.

По думите му в основата на една от най-мащабните реформи в ЕС през последните години е създаването на нов Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), който функционира от средата на тази година. Задачата му е да осигури надзор и контрол над най-рисковите трансгранични банки, финансови институции, платежни дружества, доставчици на услуги за криптоактиви, животозастрахователни предприятия и други сходни субекти и да координира дейността на всички звена за финансово разузнаване в ЕС. "Санкциите, които ще се налагат, могат да достигнат до 1% от годишния оборот или дори повече в зависимост от сериозността на нарушенията", изтъкна още евродепутатът. 

Той информира, че Европейската централна банка и AMLA вече са подписали Меморандум за сътрудничество, с който се урежда рамка за обмен на информация и съвместна работа, а в края на годината Европейският банков орган ще прехвърли правомощията си към новата надзорна структура на ЕС. 

В лекцията си доц. д-р Емил Радев отчете и ролята на AMLA в подготовката за бъдещото цифрово евро. "Съчетаването на технологична иновация като дигиталното евро със строг надзор е решаващо за доверието на гражданите, когато искаме да имаме бързо, достъпно и удобно средство за плащане, без то да се превръща в инструмент за пране на пари", категоричен бе той.

В заключение евродепутатът заяви, че ефектът от новото законодателство трябва внимателно да се анализира, тъй като динамиката в съвременната икономика е голяма, а инструментите за пране на пари се развиват непрестанно.