Най-много двустайни жилища се строят във Варна

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Варна през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 174, а новопостроените жилища в тях са 1 390. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. сградите са със 7 по-малко, или с 3.9%, докато жилищата в тях се увеличават с 650, или с 87.8%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 84.5%, с тухлена - 12.1%, а с друга - 3.4%. 

Област Варна е на трето място в страната по въведени в експлоатация жилищни сгради. Преди нея са областите София (столица) - 267 сгради с 1 823 жилища и Пловдив - 230 сгради с 636 жилища.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (46.9%), следват тези с три стаи (33.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 1.7%. 

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2023 г. в област Варна е 100.7 хил. кв. м, или с 52.9% повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а
жилищната площ се увеличава с 64.6% и достига 74 хил. кв. метра.

Средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Варна намалява от 89 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 г. на 72.4 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Варна е втора сред областите с най-малка средна полезна площ на едно новопостроено жилище. Първа е област Монтана - 71.1 кв. метра. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 227.8 кв. м и Габрово - 171.4 кв. метра.

Пазарът на недвижими имоти в България остава балансиран в последното тримесечие на 2023 година. Това показват данните на агенция  за недвижими имоти.

Информацията, поместена в Агенцията по вписванията показва, че у нас сделките на годишна база намаляват, въпреки отчетен ръст през четвъртото тримесечие на годината. Забелязва се и забавен ръст на цените, особено сравнено със случилото се през 2022 година, когато бе отчетен пик в това отношение. Тогава цените на имотите в България бяха достигнали исторически най-високи нива.

На какво се дължи спадът в броя сключени сделки на пазара на недвижими имоти в България, анализират експерти. 

Специалистите отбелязват, че един от основните фактори за отчетената тенденция е поведението на купувачите, които са по-склонни да изчакват, избирайки по-бавно и по-внимателно, преди да влязат в сделка. За разлика от предходни години, те не са толкова склонни на компромиси.

Една от причините за това изчакване е желанието на купувачите да разберат какво ще се случи с лихвите по ипотечните кредити, докато други се надяват да се стигне до спад в цените на недвижимите имоти. Тук трябва да се отбележи, че в големите градове на страната цените на имотите са достигнали стойности, които ги правят недостъпни за немалка част от евентуалните купувачи.

Сред причините за по-малкото сделки е и намаленото предлагане на жилища тип “ново строителство”, както и по-малкото налични имоти на вторичния пазар. 

По-високите цени на имотите от своя страна водят и до тегленето на по-големи кредити. Данните на една от водещите банки в страната показват, че средният размер на кредитите у нас отбелязват ръст с 10% и достига до сумата от 200 000 лева, като около 60% от жилищните сделки в България се сключват посредством тегленето на ипотечен кредит. Може да се каже, че към момента България остава една от страните с най-ниски лихви по ипотечните кредити в Европа.

В сравнено с третото тримесечие на годината, през четвъртото се забелязва ръст на сключените сделки с недвижими имоти в страната. В София са били сключени 10 075 сделки, сравнено със 7001 през предходното тримесечие. Ръст се отбелязва още в градове като Пловдив, Бургас и Варна, а общо за страната сключените сделки са 62 398, сравнено с 54 277 за третото тримесечие на 2023 година. Както обаче експертите отбелязват, забелязва се спад сравнено с данните от пиковата в това отношение 2022 година.

Същевременно от данните на НСИ за третото тримесечие на 2023 година разбираме, че въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради за страната са 1239, което бележи спад със 7.3%, сравнено със същия период за 2022 година. Тук може да се отбележи, че най-голям е дялът на новопостроените къщи - 76%, следвани от жилищни кооперации - 15.3%.

И през четвъртото тримесечие на 2023 година се запазва тенденцията купувачите да търсят по-големи апартаменти с цел живеене. Най-предпочитани са тристайните жилища, следвани от двустайните. Забелязва се по-слаб интерес към многостайните, както и към едностайните. Тук клиентите предпочитат вече завършени имоти, включително обзаведени. 

Данните показват, че цените на жилищата запазват нивата си, като няма съществени промени спрямо предходното тримесечие. 

Не се забелязват съществени разлики при пазара на ваканционни имоти в страната, сравнено с предходните тримесечия на годината. Търсенето продължава да бъде в застой, като остава нисък и броят на сключените сделки. Въпреки това, спад на цените на ваканционните имоти не се отчита. Средната цена на студио остава около 1000 евро на кв.м., а на двустайни апартаменти - между 1050 и 1100 евро на кв.м. При тристайните апартаменти цените достигат 1200 евро на кв.м.

На този етап очакванията за новата 2024 година на пазара на недвижими имоти в България са положителни. Би следвало да наблюдаваме умерен и балансиран пазар, без сериозни трусове, отбелязват специалисти в бранша. Възможно е да се забележи плавно покачване на лихвите по ипотечните кредити, но същевременно и нарастване на доходите. Съществуващата инфлация в страната се очаква да остане на умерени нива. По отношение на цените на жилищата, там не се очакват особено съществени промени, а по-скоро задържане на настоящите нива.