11% спад на пътниците на летище Варна през октомври и ноември

Войната в ивицата Газа между Израел и палестинската групировка "Хамас" се отрази в трафика на Летище Варна. Това съобщава TravelNews, като се позовава на информация на фирмата концесионер "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД.

Броят на пътниците е спаднал с 11% през октомври и ноември 2023 г. спрямо същия период на миналата година, показват данните. Причината е в спрените полети между Варна и Тел Авив, обясниха от "Фрапорт". Израелските туристи идваха целогодишно в морската столица на хазартен и СПА туризъм. Отделно отражение дава и войната в Украйна, тъй като няма полети оттам, от Руската федерация и Беларус. И двете морски летища във Варна и Бургас остават под нивата от 2019 г., преди пандемията, и все още не могат да се възстановят от кризите.

На Летище Варна са посрещнати над 74 000 пътници през ноември 2023 г., което е спад от 11% спрямо същия период на 2022 г. Обслужени са 629 самолета, докато през миналата година са били 633. През октомври тази година са пристигнали над 113 000 туристи, което е с 11% по-малко от 2022 г., посочват от "Фрапорт".

Най-много пътници са дошли от Германия, вътрешните полети на "България Еър" между София и Варна, Великобритания, Австрия и Турция, от където има редовни самолетни линии.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.