15% ръст на пътниците през юли отчита летище Варна

Ръст от 15% на посрещнатите пътници през юли, спрямо същия месец през миналата година, отчита Летище Варна. Посрещнати са 292 966 пътници и са обслужени 2033 самолета, което е с 13% повече в сравнение с юли 2022 г., съобщават от фирмата концесионер на летището в морската столица.

На Летище Варна са посрещнати най-много чуждестранни пътници от Германия, следват Полша, Чехия, България (отчитат се вътрешните полети между София и Варна на „България Еър“ и „Раян Еър“) и Великобритания. През тази година британските туристи са изключително малко по Северното Черноморие заради липсата на чартъри. Основно идват гости по редовните линии на нискотарифните авиокомпании. Интересна тенденция е, че чехите също преоткриха Българското Черноморие и вече излизат на трето място и на двете ни морски летища.

Д-р Франк Кванте, главен изпълнителен директор на фирмата концесионер на аеропортите, обяви пред TravelNews, че страните с положителен тренд за летищата в Бургас и Варна през 2023 г. ще са Полша, Чехия, Словакия. „Очакваме увеличение на пътниците от тези страни, дори в сравнение с 2019 г. През лятото на 2023 г. имаме още повече маршрути от Полша до Летище Варна и Летище Бургас", коментира той.

Франк Кванте отчита, че реалистичната прогноза е летищата в Бургас и Варна да достигнат нивата от 2019 г. чак през 2026 г. „Всички ние трябва да работим усилено и най-вече задружно в туристическия сектор, за да постигнем това“, допълни той.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.