Близо 10 хиляди чужденци са посетили Варна през януари

През януари 2026 г. в област Варна са функционирали 124 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 4.9 хил. стаи и 11.3 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване остава непроменен, а на леглата в тях се увеличава с 2.6%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 55.3 хил., или с 1.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 26.8 хил. нощувки, а чуждите - 28.5 хил. нощувки.

През януари 2026 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 80.6% от общия брой нощувки на чужди и 54.8% - на български граждани.

В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 12.3% от нощувките на чужди и 19.3% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 7.1 и 25.9%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна намалява с 2.6% в сравнение със същия месец на 2025 г. и достига 25 хиляди. От всички пренощували лица 39.3% са чужди граждани, като 83.4% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.8 нощувки.

Общата заетост на леглата в областта е 15.8%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 18.5%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 0.6 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна намаляват с 2.5% спрямо същия месец на предходната година и достигат 2.6 млн. евро, като 1.2 млн. евро са от български, а 1.4 млн. евро - от чужди граждани. 

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.