Близо 127 млн. лв. са приходите от нощувки на туристи във Варна през юли

През юли 2024 г. в област Варна са функционирали 399 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 26.1 хил. стаи и 63.1 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година местата за настаняване се увеличават с 0.8%, а броят на леглата в тях - с 3 %, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 1 321 000, или с 8.3% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 248 200 нощувки, а чуждите - 1 072 800.

През юли 2024 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 77.2% от общия брой нощувки на чужди и 40.2% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.8% от нощувките на чужди и 21.7% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 6% и 38.1%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна се увеличава с 3.8% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 273.6 хиляди. От всички пренощували лица 75.3% са чужди граждани, като 78.2% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5.1 нощувки.

Местата за настаняване с 4 и 5 звезди са предпочитани от 42.2% от българските граждани, като средният брой реализирани нощувки в тях е 3.5.

Общата заетост на леглата в областта е 67.3%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 79.2%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 3.1 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна се увеличават с 16.6% спрямо същия месец на предходната година и достигат 126.7 млн. лв., като 19 млн. лв. са от български граждани, а 107.7 млн. лв. - от чужди граждани.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.