Близо 23 000 туристи са посетили Варна през ноември

22 900 хиляди са посетителите на Варна, пренощували в места за настаняване на територията на областта през ноември 2022 година, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток. От всички пренощували лица 40,2% са чужденци, като 74,3% от тях са нощували в хотелите с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3,1 нощувки. Хотелите с 4 и 5 звезди са предпочитани от 46,9% от българските граждани, като средният брой реализирани нощувки в тях е 1,9, отбелязват още от Териториалното статистическо бюро.

През ноември 2022 г. в област Варна са функционирали общо 132 обекта за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5 100, а на леглата - 10 900. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 10%, а броят на леглата в тях е по-голям със 17,4%.

Общият брой на нощувките в областта във всички места за настаняване, регистрирани през ноември 2022 г., е 52 400. Българските граждани са реализирали 24 400 нощувки, а чуждите - 28 000.

През ноември 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 49,9% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24,7% от нощувките на български граждани и 16,1% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 25,4 и 8,7%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в областта през ноември 2022 г. е 15,9%, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди - 19%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 4,4 процентни пункта, като увеличението е най-голямо при хотелите с 4 и 5 звезди - с 5,8 процентни пункта.

Приходите от нощувки през ноември 2022 г. в област Варна достигат 3,4 млн. лв., като 1,9 млн.лв. са от чужденци, а 1,5 млн. лв. - от български граждани.

"Туризмът е от първостепенно значение за страната. Той създава работни места там, където другите икономики не могат". Това заяви министър Мирослав Боршош в Разлог по време на конференцията "Бъдещето на туризма в България и Европа – имидж, иновации и развитие", организирана от Министерството на туризма и евродепутата Андрей Новаков. В събитието взеха участие представители от Европейския парламент, национални институции, местната власт, туристическия бизнес и експертната общност, сред които евродепутатите Николина Бърняц и Андрей Новаков – активни членове на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, Георги Динев – областен управител на Благоевград, Красимир Герчев – кмет на гр. Разлог, Десислав Тасков – председател на комисията по туризъм, Кирил Добрев – председател на комисията по транспорт в парламента.

В дискусията се включиха и водещи представители на сектора, сред които д-р Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и д-р Полина Карастоянова от Националния борд по туризъм.

Форумът постави акцент върху необходимостта от изграждане на устойчива туристическа екосистема чрез стратегическо партньорство между европейските институции, българската държава, местната власт и бранша. "Променихме начина, по който представяме България като туристическа дестинация като поставихме фокуса върху качеството и устойчивостта на българския туристически продукт в отделните региони. Наши основни партньори са хората по места, активните кметове, които търсят възможности за развитие на местната икономика". С тези думи министърът на туризма откри форума.

Евродепутатът Андрей Новаков приветства всички участници в една от най-значимите конференции, посветени на туризма днес и заяви, че има политическа воля и стратегия за развитие на сектора в България като част от еврозоната. От своя страна  Николина Бърняц благодари на министъра на туризма и на Андрей Новаков за възможността отново да посети нашата красива страна. Тя подчерта изключителната важност на стабилността в държавата, не само, но особено за развитието на туризма и сподели опита на своята страна, като част от еврозоната, в разработването на стратегии за туризма, работа  с регионите, преминаване през кризи и предизвикателства.

В рамките на конференцията министър Мирослав Боршош обяви, че се работи и по стратегията за развитие на националните курорти, техния статут, включително върху законодателни промени, за да могат тези курорти да привличат по-големи инвестиции и в инфраструктура и свързаност – въздушна и сухоземна.

Министърът на туризма обърна специално внимание на представителите от Професионалната гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог, които, по думите му, са смисълът на всички тези съвместни усилия, насочени към гарантирането на тяхното успешно професионално бъдеще в България.

Всички участници в конференцията откроиха ползите от приемането на България в еврозоната, което е не само икономически процес – това е възможност за изграждане на нова идентичност на страната ни в европейски и глобален контекст, която носи повече сигурност, стабилност, гъвкавост и повече инвестиции в България. Министърът подчерта, че ефективното управление на туризма в тази нова реалност ще изисква съгласувани усилия за постигане на приобщаващо и регионално балансирано развитие, допълнителна бюджетна рамка, както и изграждане на механизми за справяне с кризи и по-добра свързаност между държавите.

Конференцията продължи с два дискусионни панела, по време на които бяха поставени редица актуални въпроси и бяха обсъдени, както проблемите, така и успехите в сектор туризъм. Министърът изтъкна още веднъж, че сътрудничеството с местната власт е ключов фактор за устойчивото развитие на сектора. "Бъдещето на туризма в България и Европа е споделена отговорност. Конференцията днес показа, че това е възможно, събирайки на едно място представители на всички тези звена на управлението. Зад думите, които се казаха тук, виждате колко много работа е свършена за краткото време от началото на управлението на това правителство. Това е пълна отдаденост на работата с визия и прилагане на решения", заяви в заключение министър Мирослав Боршош.