Близо 23 000 туристи са посетили Варна през ноември

22 900 хиляди са посетителите на Варна, пренощували в места за настаняване на територията на областта през ноември 2022 година, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток. От всички пренощували лица 40,2% са чужденци, като 74,3% от тях са нощували в хотелите с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3,1 нощувки. Хотелите с 4 и 5 звезди са предпочитани от 46,9% от българските граждани, като средният брой реализирани нощувки в тях е 1,9, отбелязват още от Териториалното статистическо бюро.

През ноември 2022 г. в област Варна са функционирали общо 132 обекта за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5 100, а на леглата - 10 900. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 10%, а броят на леглата в тях е по-голям със 17,4%.

Общият брой на нощувките в областта във всички места за настаняване, регистрирани през ноември 2022 г., е 52 400. Българските граждани са реализирали 24 400 нощувки, а чуждите - 28 000.

През ноември 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75,2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 49,9% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24,7% от нощувките на български граждани и 16,1% - на чужденци, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 25,4 и 8,7%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в областта през ноември 2022 г. е 15,9%, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди - 19%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 4,4 процентни пункта, като увеличението е най-голямо при хотелите с 4 и 5 звезди - с 5,8 процентни пункта.

Приходите от нощувки през ноември 2022 г. в област Варна достигат 3,4 млн. лв., като 1,9 млн.лв. са от чужденци, а 1,5 млн. лв. - от български граждани.

Министърът на туризма д-р Илин Димитров обяви началото на Съвета за реформи в туризма - нов оперативен формат, чрез който държавата и туристическият сектор ще работят съвместно по подготовката и реализирането на конкретни законодателни, административни и организационни промени.

"Заедно ще определим какви реформи са необходими, за да превърнем туризма в един от секторите, които реално движат българската икономика, регионалното развитие и изграждат международния образ на България", подчерта министър Димитров.

Той очерта основните приоритети в работата на Съвета - подобряване на транспортната и въздушната свързаност, повишаване качеството на туристическия продукт, рекламата и позиционирането на България, инвестиционната среда, краткосрочното настаняване, административните режими и по-ефективната координация между институциите.

Вицепремиерът Иво Христов напомни, че България ще бъде във фокуса на международните медии като домакин на "Евровизия" и това е  възможност да изкове своя образ на туристическа дестинация.

"Важно е да доведем до по-завършена форма проекта за "Бранд България", така че един турист да знае какво може да очаква. Защото не използваме оптимално своите дадености", изтъкна Христов.

Вицепремиерът Александър Пулев информира за създаването на единно координационно звено по егидата на министър-председателя, което ще приложи първия инвестиционен инструмент в подкрепа на бизнеса. Той покани бранша на среща, за да се обсъди намаляване на административната тежест и активирането на финансови мерки за подкрепа чрез ББР и Фонда на фондовете.

По думите на министър Илин Димитров успехът на реформите в туризма зависи от общите усилия в сектора.

"Всички сме в една лодка - държавата, бизнесът, хората, които работят в туризма, местните общности и туристите. Ако гребем в различни посоки, ще стоим на място. Но с обща посока, ясни правила и доверие помежду си, България има потенциала да бъде още по-конкурентна и предпочитана дестинация", посочи министърът на туризма.

Основният принцип в работата на Съвета за реформи в сектора ще бъде откритият диалог и равнопоставеното участие на всички организации.

Дейността му ще бъде организирана по направления с участието на хотелиери, ресторантьори, туроператори, концесионери и наематели, екскурзоводи, планински водачи, аниматори и представители на местната власт. Предложенията ще се събират в единен формат, за да могат да бъдат обсъждани и превръщани в конкретни мерки.

Министерството на туризма ще обобщи всички постъпили предложения от бранша и ще започне работа по реформите, които могат да бъдат реализирани в кратки срокове. Предвижда се през летните месеци да се проведат първите заседания на работните подгрупи, а до края на годината да има подготвен общ пакет от мерки за развитието на българския туризъм.