BUBSPA: Св. Св. Константин и Елена е курорт с отлични условия за климатолечение

Десетият годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) ще се проведе на 11 и 12 септември в Чепеларе. Основната тема на юбилейния форум ще е нарастващият потенциал на здравния туризъм в българските климатични дестинации, обявиха от BUBSPA. Конгресът за поредна година ще събере експерти от страната и чужбина, представители на бизнеса, местните и държавни власти. От BUBSPA подчертаха, че отлични възможности за климатолечение има на територията на цялата страна - както на морския бряг, в това число курортите Св. Св. Константин и Елена, Албена и др., така и във вътрешността на страната и емблематичните балнеоложки дестинации Сандански, Велинград, Белчин баня, Сапарева баня и др., а и в планинските ни курорти, разположени на средна височина от 1 000 до 1 800 метра надморска височина.

Темата за климатичните дестинации и здравния туризъм е изключително подходяща за България, предвид значителния потенциал, който различните ни региони имат, отбеляза председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация Сийка Кацарова.

Здравният туризъм обхваща и онези видове туризъм, чиято основна мотивация е принос към доброто физическо, умствено и духовно здраве, чрез използване на природните ресурси, в това число климат, минерални води, лечебни калонаходища, както и медицински и уелнес дейности, които повишават психофизическия капацитет на човека

Страната ни е сред лидерите в Европа по богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматолечение, както и по отношение на съществуващи, развити и сертифицирани ресурси на минерална вода, изтъкна Сийка Кацарова. Тя посочи, че основен фактор за развитието на страната ни като предпочитана дестинация за здравен туризъм са климатичните дадености – приятен и здравословен климат през цялата година, който благоприятства развитието на България като дестинация на 4 сезона. 

Балнеологията и СПА туризмът може да се превърнат в естествен фронт за борба с различни заболявания, както и за надеждно укрепване след тях, което би довело до всеобхватно развитие на здравеопазването, убедени са от Европейската СПА асоциация. От ЕСПА вярват, че балнеологията оказва благотворно въздействие и върху пациенти, засегнати от коронавирус, тъй като подпомага възстановяването на имунната система и е подходяща, както за възстановяване, така и за превенция на заболяването, наред със здравословния начин на живот.

През февруари 2025 г. в област Варна са функционирали 121 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 5 хил. стаи и 11.2 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява със 7.6%, а на леглата в тях се увеличава с 2.9%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 53.6 хил., или с 10.8% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 27.6 хил. нощувки, а чуждите - 26 хиляди.

През февруари 2025 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 78.3% от общия брой нощувки на чужди и 54.3% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 11.5% от нощувките на чужди и 21.3% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 10.2 и 24.4%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна намалява с 6.7% в сравнение със същия месец на 2024 г. и достига 24.3 хиляди. От всички пренощували лица 34% са чужди граждани, като 82.2% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3 нощувки. 

Общата заетост на леглата в областта е 17%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 20.5%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 2 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна намаляват с 4.4% спрямо същия месец на предходната година и достигат 4.6 млн. лв., като 2.2 млн. лв. са от български граждани, а 2.4 млн. лв. - от чужди граждани.