България е реализирала най-силния си зимен туристически сезон

Изминалият зимен сезон е бил най-силният за България, съобщават от Министерството на туризма. За периода януари – април 2025 г. общият брой регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла е над 2 млн., като те са реализирали близо 4,5 млн. нощувки по данни на НСИ. Ръстът на туристите спрямо периода януари – април 2024 г. е с 6,4%, а на нощувките с 4,5%. 

По данни на НСИ, за периода януари – април 2025 г. е отчетен ръст на нощувките с 23,7 % спрямо същия период на 2019 година.

По данни на Евростат ръстът на нощувките за периода януари – март 2025 г. спрямо периода  януари – март 2024 г. е с 3,9 %, което нарежда България сред водещите 10 дестинации по ръст на нощувките спрямо същия период на 2024 година.

Важно значение за оценка развитието на туризма има не само ръстът, но и броят на нощувките, отбелязват експерти. По брой нощувки за първото тримесечие на 2025 г. страната ни изпреварва редица държави в Централна и Източна Европа, развиващи ски туризъм, културен туризъм и други видове туризъм. Данните на Евростат за периода януари – март 2025 г. са следните: България с 3,4 млн. нощувки, Словакия – близо 3,2 млн. нощувки, Сърбия – 2,5 млн. нощувки, Хърватия – близо 2,4 млн. нощувки, Албания - 751 хил. нощувки, Северна Македония – 314 хил. нощувки, Черна гора - 289 хил. нощувки. 

Над 100 представители на 14 държави от региона на северното Средиземноморие и вътрешността на Европа взеха участие в годишната конференция на програма ИНТЕРРЕГ Евро-средиземноморски басейн (Евро-МЕД) 2021–2027 г., която се проведе във Варна под мотото "Свързване на моретата". Домакин на събитието бе Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на ротационен председател на Програмата, съвместно с Управляващия орган - Регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция.

С бюджет от около 300 милиона евро Програма Евро-МЕД подкрепя мерки в областта на устойчивия туризъм и въвеждането на иновативни идеи с цел опазване на природните ресурси, насърчаване на прехода към кръгова икономика, адаптиране към изменението на климата, по-добро управление на териториалното сътрудничество и др.

Заседава и Комитетът за наблюдение на програмата, на което беше одобрена рамката на предстоящата шеста целева покана за подбор на проекти с бюджет от 30 милиона евро. Тя ще бъде отворена в началото на 2026 г. и ще бъде насочена към надграждане на успешни партньорства с доказан потенциал за устойчиви резултати. По време на събитието бяха представени четири успешно изпълнявани проекта с практическа насоченост от Варна (България), Лисабон (Португалия), Сараево (Босна и Херцеговина) и Жабляк (Черна гора). Особен интерес предизвика проектът, изпълняван от Института за рибни ресурси, насочен към развитие на кръгова икономика и устойчива аквакултура в Черно море.

"За нас е важно програми като Евро-МЕД да станат по-привлекателни не само за местните и държавните организации, но и за гражданското общество, академичните среди и бизнеса, за да може ползите от сътрудничеството да стигнат до хората", заяви Десислава Георгиева - директор на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", МРРБ.

Участниците високо оцениха българското домакинство, както и приноса на страната ни към развитието на партньорствата в Средиземноморието и Югоизточна Европа. Конференцията във Варна беше определена като силна платформа за обмен на идеи и решения, насочени към по-устойчиво и свързано бъдеще на региона. За България домакинството беше и възможност да покаже своята активност в програмата. Страната ни се нарежда сред държавите с най-бързо растящо участие - вече 37 български организации работят по съвместни проекти, а партньорите определят приноса им като ключов за успеха на инициативите. Това утвърждава България като надежден и предпочитан партньор в Средиземноморския регион.

Във форума участие взеха представители на Управляващия орган и Съвместния секретариат на програмата, Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" към Европейската комисия, представители на националните органи от партниращи държави, местни власти и водещи партньори от действащи проекти, както и други заинтересовани страни.