България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."

Министерството на туризма организира и координира най-масираната до момента съвместна проверка на търговски обекти в курорта "Слънчев бряг", с участието на Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП), Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и Икономическа полиция. За първи път толкова много институции действат едновременно на терен под координацията на министерството. На място присъства и заместник-министърът на туризма Павлин Петров. Целта е да се гарантира сигурността на туристите и да се упражни ефективен контрол върху качеството на предлаганите услуги в най-натоварените курортни зони.

Министърът на туризма Мирослав Боршош заяви, че проверките са част от дългосрочната стратегия на министерството за развитие на сектора чрез високи стандарти и прозрачен контрол. "Гарантирането на качествена и сигурна туристическа услуга е приоритет за нас. Туристът трябва да бъде защитен не само като потребител, но и като гост на страната ни. Именно затова Министерството на туризма работи в синхрон с всички контролни органи, за да се гарантира законност, доверие и устойчивост в сектора", каза министър Боршош.

"Активното присъствие на контролните институции в началото на летния сезон показва огромната ни ангажираност да предложим качествен туристически продукт", заяви още министър Мирослав Боршош по време на брифинг. "За първи път се работи в такъв обем, с толкова институции и такава оперативна координация. По този начин даваме ясен сигнал към туристическия бизнес, че компромиси със сигурността на туристите няма да се допускат. Координираният контрол е ключов инструмент за поддържане на доверие в българските туристически услуги", допълни още министърът.

В рамките на проверката бяха инспектирани над 50 търговски обекта. Служители на НАП прилагаха метода на "таен клиент" за установяване на нерегламентирани търговски практики и укриване на приходи. Всички институции извършиха проверки по своите компетенции, включително по отношение на хигиенни условия, етикетиране, ценова информация и спазване на санитарни изисквания. В резултат на съвместната инспекция бяха констатирани множество нарушения от различен характер от всички институции, напр. неиздаване на касови бележки, продажба на стоки без документи за произход и предлагане на фалшиви маркови продукти. Част от тези артикули са иззети от Икономическа полиция.

Министърът на туризма подчерта, че ефективният контрол е неразделна част от усилията за устойчиво развитие на сектора: "Сигурността и качеството на туристическите услуги не са случайност – те изискват постоянна ангажираност, контрол и партньорство между институциите и бизнеса", допълни той.

Паралелно с проверките в търговски обекти, Министерството на туризма чрез дирекция "Контролна и инспекционна дейност" осъществява и засилен контрол върху морските плажове по цялото Черноморие. Провеждат се както планови, така и внезапни проверки, включително в почивни дни, насочени към спазването на изискванията за водно спасяване, медицинско обслужване, санитарни условия, свободен достъп, обозначаване на зони и опазване на природната среда. Към момента са извършени 189 проверки на морски плажове, включително 7 на неохраняеми участъци. Констатираните нарушения са 19 и са съставени 4 акта за административни нарушения, наложени са 4 договорни неустойки. Сред най-честите нарушения са липса на медицински лица, непълно оборудване на медицински пунктове, липса на указателни табели и неактуализирано работно време на спасителните екипи.

Всички тези действия се предприемат на фона на информацията от Доклада за качеството на водите за къпане за 2024 г., публикуван на 20 юни 2025 г. от Европейската агенция по околна среда (EEA), според който България е на 2-ро място в ЕС (след Кипър) с 97.9 % плажни води с "отлично" качество, включително крайбрежни и вътрешни води. Този резултат е над европейския стандарт от 85.4 % за "отлично" качество. След нашата страна остават Гърция, Хърватска, Италия и Испания. Министерството на туризма е в постоянен контакт с компетентните български органи - Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, извършващи редовен и стриктен мониторинг на качеството на водата по цялото ни крайбрежие. Последните анализи показват отлични показатели за чистота на морската вода в повечето зони за къпане. Българските морски плажове отговарят на всички изисквания на Европейския съюз и са в пълно съответствие със стандартите за безопасност и здраве.