България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."

Варна има всички предпоставки да се утвърди като водеща дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм в региона. Това беше основният акцент в презентацията на заместник-кмета на Община Варна с ресор туризъм, социални дейности и здравеопазване Снежана Апостолова по време на международния форум HealthXChange Summit 2026 в курорта Златни пясъци. Събитието се проведе от 11 до 13 май и събра представители на туристическия, здравния, СПА и уелнес сектора, за да постави фокус върху бъдещето на здравния туризъм и възможностите за международно партньорство.

Апостолова представи пред участниците във форума потенциала на Варна като дестинация, в която морето и минералните води се обединяват в уникален туристически и здравен продукт. В презентацията беше подчертано, че градът съчетава благоприятен морски климат, богати минерални ресурси, значимо културно-историческо наследство, модерна туристическа инфраструктура и развиваща се медицинска експертиза. Всички тези предимства утвърждават Варна като целогодишен център за здраве, профилактика, възстановяване и качествен туризъм.

В презентацията си Снежана Апостолова отбеляза, че

Варна е третият по големина град в България и основен туристически център на Черноморското крайбрежие.

Регионът разполага с 32 км брегова ивица, с утвърдени морски курорти, които развиват все по-силно СПА, уелнес и балнео предлагане. Но не на последно място Варна има над 7000 години история и културно наследство.

Особен акцент беше поставен върху историческата приемственост в използването на минералните води. Още траките са познавали лечебната сила на минералните извори, а в римско време в древния Одесос са изградени едни от най-големите терми в Югоизточна Европа. Днес тази традиция се надгражда чрез съвременни, научно обосновани програми за превенция, възстановяване и качество на живот.

Варна и курортите в региона разполагат с добре развита СПА инфраструктура. На територията функционират 25 регистрирани СПА, уелнес и балнеолечебни центъра, разположени основно в 4- и 5-звездни хотели с близо 13 000 легла. Предлагат се целогодишни услуги с вътрешни термални зони, басейни, физиотерапия, лечебна кал, детокс и антистрес програми, релаксиращи и възстановителни терапии.

Курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Слънчев ден и Ривиера оформят силен туристически сегмент.

Само в тези зони легловата база надхвърля 60 000 места. Св. св. Константин и Елена, най-старият морски курорт в България, основан през 1908 г., се развива върху седем минерални извора, един от които се влива директно в морето. Златни пясъци съчетава плаж, море, природен парк и СПА услуги, Слънчев ден предлага висок клас среда за възстановяване и релакс, а Ривиера развива балнео-, таласо- и физиотерапевтични програми.

Варна има потенциал не само като СПА, но и като медицинска туристическа дестинация. Градът предлага специализирани медицински услуги в сферата на денталната медицина, офталмологията, болничното лечение, женското и детското здраве, профилактиката и рехабилитацията. Това позволява на пациентите да съчетават диагностика, лечение и възстановяване в благоприятна среда край морето, отбеляза още заместник-кметът Снежана Апостолова.

Допълнително предимство е наличието на академичен и кадрови потенциал. Варна е университетски център с шест висши училища, а Медицински университет – Варна развива специализирано обучение в областта на рехабилитацията, таласо-, уелнес и СПА терапията. Това осигурява подготвени специалисти за висококачествено обслужване в медицинския, СПА и балнео сектор.

По време на форума беше акцентирано и върху международния потенциал на Варна. България е разпознаваема от германските и австрийските здравноосигурителни системи за определени амбулаторни профилактични услуги, а интересът от немскоезичните пазари към СПА и медицински туризъм в региона нараства. Варна има възможности за партньорства с туроператори, здравни застрахователи, корпоративни клиенти и международни медицински и уелнес организации.

В заключение Апостолова отбеляза, че Варна има естествените дадености, инфраструктурата и експертизата да бъде не просто морска дестинация, а целогодишен център за здраве, превенция, възстановяване и дълголетие.