До 10 дни ще бъде взето решение за бараките в Златни пясъци

В рамките на 10 дни предстои да се вземе решение за съдбата на бараките в курорта Златни пясъци. Това стана ясно по време на работна среща между кмета на Варна Иван Портних и министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков.

"Институциите не си прехвърлят отговорност. Надявам се ще бъдем единни да приложим закона", подчерта министър Шишков.

В края на април кметът Иван Портних изпрати писма до министрите на регионалното развитие и благоустройството - Иван Шишков, и на туризма - Илин Димитров, в които настоява търговските обекти в курорта Златни пясъци, за които Община Варна не е изработвала и внасяла за съгласуване в МТ схеми, нито е издавала разрешение за поставянето им, да бъдат премахнати.

"Най-красивият национален курорт по Северното Черноморие - „Златни пясъци“, за поредна година посреща първите туристи в неугледен вид, със стотици грозни търговски обекти по централната алея, които са с изтекли разрешителни преди повече от 2 години! Община Варна не е изработвала и внасяла за съгласуване в Министерството на туризма схеми, нито е издавала разрешения за поставянето им, което ги прави незаконни. Затова липсата на адекватна реакция и бездействието от институциите, които имат отношение към проблема, е силно озадачаваща", се казва в писмото.

Кметът припомня, че Община Варна няма правомощия да премахва незаконни обекти, които се намират на територията на национални курорти. Съгласно чл.13, ал. 6 от ЗУЧК, по реда на чл.57а от ЗУТ, това е в компетенциите на ДНСК, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно на РДНСК - Варна.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.