Министерството на туризма и МВнР със съвместни действия за привличане на туристи и работници извън ЕС

Министерството на туризма и Министерството на външните работи създават междуведомствен координационен механизъм, чрез който да бъдат създадени предпоставки за ускоряване на процедурите за привличане на туристи и работници от пазари извън Европейския съюз. Целта е да се изработят както краткосрочни решения за активния летен сезон, така и дългосрочни мерки за по-добра координация между институциите.

Заместник-министърът на туризма Георги Тодоров предложи Министерството на туризма и МВнР да бъдат съпредседатели на работната група, а в нея да участват ДАНС, МВР – дирекция "Миграция", Агенцията по заетостта и Министерството на финансите. Общата цел е да се подпомогнат бизнесът, икономиката, заетостта и имиджът на България като сигурна и атрактивна дестинация. "Вълнуват ни както туристите, така и работниците за сектора от пазари извън ЕС. Трябва да видим къде са затрудненията и как можем да ги преодолеем", заяви заместник-министър Тодоров.

Заместник-министърът на външните работи Христо Полендаков подчерта, че пътуването към България започва от консулските служби. По думите му те работят под сериозен натиск заради ограничен кадрови ресурс и нарастващ брой заявления, но задачата е ясна - процедурите да се ускорят, без да се прави компромис със сигурността. Той посочи, че е важно страната ни да остане стабилна, сигурна и предвидима дестинация както за туристите, така и за хората, които идват да работят в сектора.

От страна на МВнР беше посочено, че през миналата година от консулските служби са издадени над 180 000 визи, а българската консулска служба  работи с ограничен кадрови състав. В част от службите има само един консул и малък брой технически служители, което затруднява обработката при засилен интерес. МВнР вече е предприело стъпки за подсилване състава на ключови консулски служби, включително в Истанбул, Одрин, Анкара и Бурса в Турция, както и в Кайро, Делхи, Ташкент и Ханой, за които се очаква финансирането на тези нови бройки да бъде одобрено. Целта е да се възстанови нормалният ритъм на работа там, където натоварването е най-голямо. Допълнително МВнР ще командирова краткосрочно общо 53 служители за обезпечаване на летния сезон на 2026 г. в консулските служби в Мадрид, Мюнхен, Берлин, Лондон, Пекин, Рияд, Атина, Баку, Аман, Анкара, Одрин, Истанбул, Брюксел, Делхи, Белград, Дубай, Джакарта, Ташкент, Ханой, Кайро и Алжир. За настоящия летен сезон вече са назначени на срочни договори и 16 местни лица в консулските ни служби в Минск, Астана, Москва, Ташкент, Франкфурт, Валенсия и Ташкент.

През август 2026 г. в област Варна са функционирали 379 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 25.7 хил. стаи и 63.1 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 3.3%, а на леглата в тях - с 1.4%. Общият брой на нощувките в областта е 1 382.5 хил., или с 3.6% по-малко в сравнение с година по-рано, като чуждите граждани са реализирали 1 134.5 хил. нощувки, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

През август 2026 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 85% от общия брой нощувки на чужди и 43.5% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 12.2% от нощувките на чужди и 19% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 2.8 и 37.5%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна намалява с 2.7% в сравнение със същия месец на 2025 г. и достига 310.2 хиляди. От всички пренощували лица 76.7% са чужди граждани, като 85.1% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 4.8 нощувки. 

Общата заетост на леглата в областта е 70.3%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 81.5%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 1.6 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна се увеличават със 7.2% спрямо същия месец на предходната година и достигат 91.2 млн. евро, като 79.1 млн. евро са от чужди граждани, а 12.1 млн. евро - от български граждани.