Министър Илин Димитров: Туризмът във Варна ще възвърне нивата си от преди пандемията
Илин Димитров е министър на туризма във втори поред служебен кабинет. Той е предприемач и университетски преподавател, оглавява Варненската туристическа камара в периода от 2020 до 2022 година. Разговаряме в началото на втория му мандат начело на Министерството на туризма - за прогнозите за предстоящия летен сезон, за проблемите и трудностите, които секторът среща, както и за всичко позитивно, което е направено до момента…
Г-н Димитров, какви цели си поставяте за втория мандат като служебен министър на туризма? Кои са най-спешните проблеми за решаване?
В началото на първия си мандат, бях си поставил 20 цели, които да опитаме да постигнем с екипа в Министерството на туризма. Успяхме да реализираме 19 от тях, тъй като за съжаление браншът не успя да се обедини, както на мен много ми се искаше. За втория мандат съм разписал 16 конкретни цели, към които да се стремим в работата си в Министерството на туризма.
Една от основните ни задачи е да бъдем максимално активни и ефективни по отношение представяне на България като предпочитана туристическа дестинация за предстоящия летен сезон.
Подготвили сме различни маркетингови стратегии, планирали сме много бизнес срещи, които да осъществим на ключови целеви пазари. Дори в момента български бизнес делегации са на посещение в Германия. Ще бъдат посетени шест града в Германия, в които ще осъществим срещи с представители на повече от 120 фирми. Планирали сме общо 1000 бизнес срещи. Работим активно по дигитализацията на рекламата, подготвяме целенасочена кампания с чуждестранни инфлуенсъри и журналисти, които пишат за туризъм. Ще направим над 200 предавания в национални медии, свързани с възможностите за туризъм в България. Искаме да представим историята и забележителностите на нашата страна, прекрасната ѝ природа, гостоприемните и добри хора.
И по време на втория ми мандат като министър на туризма, работата на министерството ще е максимално прозрачна. Предстои провеждането на търгове за отдаване под наем на повече от 28 плажа, няма да предлагаме концесии, а само наеми.
Подходили сме иновативно към процедурата, поканили сме представители на КПКОНПИ, ДАНС и МВР, които да присъстват на търговете. За да са сигурни хората, че процедурите по избор на наематели на плажовете ще са максимално прозрачни, планираме видео излъчване на живо, което всеки, който проявява интерес, може да проследи.
Фокус в работата на министерството на туризма и през този мандат ще е чистотата на плажовете. Поставили сме си конкретна цел да бъде удвоен броят на плажовете, които са носители на международно признатия сертификат “Син флаг”. В момента у нас те са 20, а съседните ни държави имат по над 300. Смятам, че е реалистично на първо време броят им да стане поне 40. Когато един плаж е носител на “Син флаг” това означава, че отговаря на най-високите световни стандарти.
Ще се борим усилено срещу т.нар. "незаконни екскурзии", това е друга от важните цели, които си поставяме. Планирали сме съвместни проверки с КЗП, с МВР, с НАП и искаме да ограничим всички тези нерегламентирани сиви практики, за да помогнем на сектора, който работи на светло и плаща данъци.
Изключително важно за нас е и да работим за разрешаване на кадровите проблеми в туризма. Разбира се това няма как да стане в рамките на нашия мандат на служебен кабинет, но ще съдействаме активно за подобряване на ситуацията. Аз като министър ще участвам в 28 срещи в страната, за да чуя какви са конкретните нуждите на сектора по места, какви трудности срещат, за да опитаме заедно да решим част от тях, тъй като има някои лесно разрешими проблеми, които от години тормозят бранша. Искам да ги изслушам, а и да им разясня какво правим ние в Министерството на туризма, какъв е фокусът в нашата работа. На тези срещи ще поканя и представители на образователните институции, целта е да се подобри връзката между образование и бизнес в сферата на туризма. Ще работим за преопределяне на времевата рамка за стажове. Ако може повече гимназии да предлагат дуално обучение би било добре. Ако имаме заявка и от бизнеса може да преразгледаме регламента за внос на работници от чужбина и да опитаме да го облекчим.
Проблемът с кадрите в туризма трябва да се превърне в национална кауза, това е един от сериозните проблеми, за който е нужно дългосрочно решение.
Какви коментари получихте за работата си през първия мандат? Срещнахте ли подкрепа и одобрение от бранша?
Аз излизам от бранша и ще се върна отново в бранша, след като приключи ангажиментът ми като министър на туризма. Познавам всички процеси отвътре, наясно съм с проблемите в сферата и заедно с екипа в министерството работим активно за разрешаването им. Радващото е, че имаме добър диалог с бранша, а оценка за работата ми нека те да поставят. Когато приключи първият ми мандат получих повече от 10 благодарствени писма и 2 лични персонални награди от големи браншови организации и медийни групи, което означава, че сме се справили добре заедно с колегите в министерството на туризма.
Изминалите няколко години бяха трудни, първо заради COVID пандемията, а след това и заради войната в Украйна. Какви са прогнозите за новия летен туристически сезон?
Специално за Варна летният сезон ще бъде успешен, индикациите са за добри темпове на записвания.
България притежава един уникален природен ресурс – минерални извори.
Една от целите ми в министерството на туризма е да рекламираме по-активно това богатство, което страната ни притежава и което ѝ дава възможност да развива целогодишен туризъм. В региона на Варна фокусът ни е насочен не само към морския, но и към СПА и уелнес туризма. Целим да представим активно и възможностите за конгресен, конферентен и събитиен туризъм, тъй като Варна е известна с качествените си фестивали. Моето лично мнение и прогноза е, че нивата на туристически посещения във Варна през 2023-та ще бъдат по-добри от нивата през последната предковидна година – 2019-а. През 2022-ра имахме само с 9% по-малко туристи във Варна спрямо 2019-а, смятам, че през тази година ситуацията ще се подобри.
Възможно ли е да се извлекат и ползи от COVID пандемията и факта, че хората започнаха повече да обръщат внимание на здравето си, като се постави акцент върху здравния и СПА туризъм, за развитието на които България има богати възможности?
Това е фокус в работата на министерството. Наред с уникалните минерални извори, за които споменах, друго от предимствата на Варна е, че в града се намира най-голямата частна клиника за зъболечение у нас, а сградата ѝ е носител на награда Гинес като най-голямата сграда в света във формата на буква. Варна е пример за това как трябва да се развива медицински и здравен туризъм. Затова и в министерството сме си поставили за цел при рекламата на България, да посочваме на туристите и другите възможности за летен туризъм, освен плажа и морето. Искаме да представим нашите дестинации като един завършен, комбиниран продукт, да свържем в едно всички участници в бранша. Целта ни е, когато хората дойдат по морето за своята лятна почивка, да се поинтересуват и да посетят и културно-историческите забележителности и фестивалите, и спортните събития, да се възползват от възможностите за здравен и медицински туризъм, да се отдадат на удоволствието от СПА и уелнес, които може да ги привлекат в морските ни курорти целогодишно.
Кои са основните пазари, на които рекламирате България като туристическа дестинация? От кои страни очаквате най-много гости това лято?
От години пазар номер едно за България е Румъния. Това е добре и за Варна, тъй като градът е близо до границата със северната ни съседка и румънските туристи харесват Варна и околните курорти. Варна е много посещавана и от полските туристи, те са на второ място по продължителност на престоя, след германските туристи, които отсядат по родното Черноморие средно за около 6 дни. Рекламната кампания на министерството на туризма и този сезон е насочена основно към традиционните топ 10 пазари, които изпращат туристи у нас – Германия, Полша, Израел, Великобритания и т.н.
Според мен през тази година трябва да насочим основните си усилия към близките пазари, тъй като войната в Украйна неминуемо повлия на ситуацията в Европа и готовността на хората да пътуват.
За поредна година браншът ще разчита силно и на българските туристи. В момента над 65% от всички туристи у нас са българи, те избират дълги уикенди по 3-4 дни, предпочитат да се разходят и да разгледат забележителностите на региона, който посещават. Тази тенденция за пореден път показва, че Варна трябва да има дигитална карта на възможностите за туризъм, като чрез нея туристите ще могат да си планират маршрути.
Сред важните въпроси пред летния туризъм е осигуряването на качествено медицинско обслужване и водно спасяване. Ще бъдат ли обезпечени плажовете ни и това лято с необходимите специалисти, за да са спокойни туристите по време на лятната си почивка по нашите курорти?
През миналата година сме направили над 420 проверки, като всеки един плаж е проверен по 4-5 пъти. Искаме да имаме перфектни условия по плажовете, защото те са лицето на летния ни туризъм. Чужденците в повечето случаи предпочитат България заради уникалните предимства на нашата природа.
Освен на чистотата по плажовете, ще обърнем специално внимание и на медицинското обслужване. През миналата година, когато оглавих министерството на туризма, заедно с министъра на здравеопазването постигнахме споразумение и командировахме на Златни пясъци, на Слънчев бряг и на Приморско допълнително по още три лекарски екипа. Тази година мислим отново да реализираме тази практика, тъй като здравното обслужване е нещо много важно за туристите, за да бъдат спокойни и сигурни по време на своя престой. Искам да изразя благодарност и към Медицинския университет във Варна, с който работим прекрасно, те обучават много добри специалисти и също помагат в медицинското осигуряване по плажовете.
Друг от проблемите, с който родният туризъм се бори от години, е намирането на качествени кадри. Въпреки доброто ниво на обучение в сфера туризъм у нас, много от младите хора предпочитат, след като завършат, да търсят реализация в чужбина. Каква е ситуацията в момента и какви са вашите предложения в тази насока?
Проблемът с кадрите е свързан със сезонността на туризма.
Няма как един човек да работи четири месеца и да се издържа след това цяла година със заработените средства. А за да имаме добро обслужване, трябва да имаме добри кадри.
Давам пример с посещението си във Велинград, където през тази година бях обслужен от същите бармани и сервитьори, както и миналата година и това ми направи много приятно впечатление. Позитивен факт е, че във Велинград населението не намалява, няма текучество на кадрите в туризма, хората не търсят реализация другаде, тъй като им е осигурена целогодишна заетост. Докато не се реши този въпрос със сезонността на туризма у нас, а той е тясно свързан с рекламата на туристическата ни услуга, ще имаме проблем и с кадрите, а можем до известна степен да го решим по този начин – като утвърдим страната си като целогодишна туристическа дестинация.
Една от професиите в сферата на туризма е туристическият аниматор. Преди години един от проблемите в сектора беше липсата на ясна категоризация. Каква е ситуацията в момента?
За разлика от преди шест години, когато нищо не се правеше в тази посока, в момента ситуацията в този бранш е доста по-добра. Има вече асоциация на аниматорите, които ще имат и първата си кръгла маса тази пролет. Анимация в туризма се изучава в почти всички гимназии, специализирани в туризма, включена е в националните състезания по туризъм, които се организират от Асоциацията на училищата, изучаващи туризъм. Анимация в туризма се изучава и във висшите учебни заведения, в това число и в Колежа по туризъм във Варна. Доста неща се правят в това направление, но истината е, че вече не се търсят толкова много аниматори, екипите бяха намалени драстично, ако преди се правеха шоу програми с по 10-12 аниматора, в момента се наемат 2-3 аниматори в хотелите и се разчита на външни участия за програмата.
Очаква ли се повишение на цените на туристическата услуга през сезон 2023?
Да, очаква се, но повишението на цените у нас, за разлика от много други европейски курорти, ще бъде по-малко в процентно отношение и това ще ни постави много добре на европейската и международна туристическа карта като съотношение цена-качество. Аз очаквам цените да бъдат актуализирани с инфлационния индекс, което означава, че между 20 и 30 % ще поскъпнат услугите.
Има ли интерес към ранните записвания и добри ли са отстъпките, ако клиентите се възползват?
Данните, които имам, говорят, че ранните записвания са на нивата от миналата година и малко по-високи. Така е построен туристическият продукт, че който се запише по-рано, той получава отстъпки, но потребителското поведение се промени в последните години след COVID пандемията и вече туристите предпочитат късни записвания, за да са сигурни, че пътуването им няма да бъде възпрепятствано. В последно време хората решават в последния момент къде ще ходят на почивка, а за това помагат и условията на онлайн платформите, които позволяват анулации буквално в последния момент, без да бъдат налагани глоби. Поради тази причина ранните записвания вече не са толкова добър индикатор за успеха на туристическия сезон, както бяха преди години.
Какви са начините България да се наложи като разпознаваема туристическа дестинация на 4 сезона?
С този бюджет, с който разполагаме, това няма как да стане. В момента Министерството на туризма има бюджет от 18 милиона лева, от които 6 милиона се разходват за участието ни в различни международни изложения, на които представяме България като туристическа дестинация, искаме да включим и още две изложения в програмата от задължителни представяния, тъй като целим да имаме партньорски отношения с тези страни. С оставащите 10-12 милиона лева в бюджета на министерството на туризма няма как да рекламираме пълноценно България на нужните пазари.
За сравнение ще посоча, че съседна Гърция разполага с 360 милиона лева за реклама, а Турция - с 410 милиона лева. Те разполагат с 20 пъти повече пари отколкото България.
Трябва да се увеличи бюджетът и да се направи много добра стратегия как ще бъдат изхарчени тези средства. Един от начините е чрез дигитална реклама, защото 71% от туристите в последните години пазаруват през телефона.
