Над 300 000 туристи са посетили Варна през август

През август 2024 г. в област Варна са функционирали 387 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 25.6 хил. стаи и 62 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 1.3%, а на леглата в тях се увеличава с 0.9%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 1 371 500, или с 0.2% по-малко в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 247 2000 нощувки, а чуждите - 1 124 300 хиляди.

През август 2024 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 80.2% от общия брой нощувки на чужди и 38.9% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.7% от нощувките на чужди и 23.3% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 4.1 и 37.8%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна се увеличава с 1.9% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 300.7 хиляди. От всички пренощували лица 75.1% са чужди граждани, като 80.6% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 5 нощувки. Местата за настаняване с 4 и 5 звезди са предпочитани от 38.6% от българските граждани, като средният брой реализирани нощувки в тях е 3.3.

Общата заетост на леглата в областта е 71%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 82.8%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 0.9 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна се увеличават с 11.5% спрямо същия месец на предходната година и достигат 141.8 млн. лв., като 19.6 млн. лв. са от български граждани, а 122.2 млн. лв. - от чужди граждани. 

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.