Необходими са ни яхтени пристанища, а не военни бази, заявиха от туристическия бранш

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) се обявиха категорично срещу позицията на военния министър Тодор Тагарев за евентуално разполагане на военна база в акваторията на Черно море.

"Освен че е нарушения на конвенцията от Монтрьо подобно действие би било последният забит от държавата пирон в ковчега на българския туризъм", подчертават от БХРА.

От години от БХРА апелират управляващите, независимо от коя политическа сила са, да успокоят политическите страсти и временните крамоли и да помислят за интереса на страната ни и за възможностите за икономическо развитие.

От БХРА смятат, че безспорно туристическата индустрия е скритият икономически коз на страната ни. Секторът, въпреки проблемите, пряко и косвено допринася за около 13 на сто от БВП, отбелязват от Асоциацията. В една съседна Гърция, с която непрестанно сме принудени да се сравняваме обаче този процент е близо 40 на сто, допълват те. Според БХРА българският туризъм има много по-големи резерви, но за това е необходима държавна политика и управляващите да припознаят сектора като приоритетен.

От години БХРА провежда срещи с кандидатите за няколко поредни парламента и по време на тези предварителни разговори чува от всички партии, че секторът ще е приоритетен, ще се вземат мерки за развитието и оцеляването им. "Само дни по-късно, когато изборите минат и политиците влязат в парламента, тези обещания се изтриват от съзнанието им като че ли с магия. До следващите избори", коментират от Асоциацията.

"И за малките деца е ясно, че там където има военни бази, има специален режим и развитието на ваканционния туризъм ще стане още по-трудно, ако не и невъзможно. Нужни са ни не военни бази, а яхтени пристанища, за да развиваме туризма си."

"Всички ние сме свидетели на това какъв е резултатът от това, че на няколкостотин километра през морето се водят военни действия – намалели резервации, отказ от чартъри, липсата на адекватна реакция от институциите за това, че морето ни е чисто, а курортите ни предлагат добра услуга на изгодна цена. В момента повече от всякога този бизнес, който внася в хазната всяка година средства и работещите в сектора имат нужда от адекватни мерки от страна на държавата. Подобна мярка би била преговор с европейските институции за специални помощи за секторите и основно туристическия такъв у нас като граничеща с война държава, засегната от военните действия и с реални последици върху икономиката ни", категорични са от бранша.

От БХРА подчертават също, че са необходими работещи стимули за привличане на повече български и чужди туристи – разширяване и усъвършенстване, както и наистина заплащане, на помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети към родните курорти, но и за пристигащите с друг вид транспорт почиващи, ваучери за български туристи за здравна превенция, за пост ковид лечение.

Необходими са мерки за определяне на статута на националните курорти и решаване на редицата проблеми в тях, които пречат на бизнеса – транспорт, паркиране, шум, охрана, поддържане на инфраструктурата, озеленяване, единна политика по застрояването, липса на реклама и т.н.

„Вместо държавата да предприеме сериозни действия за подпомагане на сектора ние отново искаме да обслужим чужди интереси за сметка на инвеститорите в туризма“ подчертават от БХРА и призовават за „…поне малко държавнически разум“, за да може браншът да работи нормално.

Министерството на туризма и Министерството на външните работи създават междуведомствен координационен механизъм, чрез който да бъдат създадени предпоставки за ускоряване на процедурите за привличане на туристи и работници от пазари извън Европейския съюз. Целта е да се изработят както краткосрочни решения за активния летен сезон, така и дългосрочни мерки за по-добра координация между институциите.

Заместник-министърът на туризма Георги Тодоров предложи Министерството на туризма и МВнР да бъдат съпредседатели на работната група, а в нея да участват ДАНС, МВР – дирекция "Миграция", Агенцията по заетостта и Министерството на финансите. Общата цел е да се подпомогнат бизнесът, икономиката, заетостта и имиджът на България като сигурна и атрактивна дестинация. "Вълнуват ни както туристите, така и работниците за сектора от пазари извън ЕС. Трябва да видим къде са затрудненията и как можем да ги преодолеем", заяви заместник-министър Тодоров.

Заместник-министърът на външните работи Христо Полендаков подчерта, че пътуването към България започва от консулските служби. По думите му те работят под сериозен натиск заради ограничен кадрови ресурс и нарастващ брой заявления, но задачата е ясна - процедурите да се ускорят, без да се прави компромис със сигурността. Той посочи, че е важно страната ни да остане стабилна, сигурна и предвидима дестинация както за туристите, така и за хората, които идват да работят в сектора.

От страна на МВнР беше посочено, че през миналата година от консулските служби са издадени над 180 000 визи, а българската консулска служба  работи с ограничен кадрови състав. В част от службите има само един консул и малък брой технически служители, което затруднява обработката при засилен интерес. МВнР вече е предприело стъпки за подсилване състава на ключови консулски служби, включително в Истанбул, Одрин, Анкара и Бурса в Турция, както и в Кайро, Делхи, Ташкент и Ханой, за които се очаква финансирането на тези нови бройки да бъде одобрено. Целта е да се възстанови нормалният ритъм на работа там, където натоварването е най-голямо. Допълнително МВнР ще командирова краткосрочно общо 53 служители за обезпечаване на летния сезон на 2026 г. в консулските служби в Мадрид, Мюнхен, Берлин, Лондон, Пекин, Рияд, Атина, Баку, Аман, Анкара, Одрин, Истанбул, Брюксел, Делхи, Белград, Дубай, Джакарта, Ташкент, Ханой, Кайро и Алжир. За настоящия летен сезон вече са назначени на срочни договори и 16 местни лица в консулските ни служби в Минск, Астана, Москва, Ташкент, Франкфурт, Валенсия и Ташкент.