Обсъдиха възможностите за развитие на приключенски туризъм у нас

Глобалният пазар на туризма свързан с дивата природа бележи растеж и се очаква през тази година да достигне 380 милиона щатски долара. В този пазарен сегмент попадат наблюдения на бозайници и птици от укрития, фотолов, пешеходни и велопреходи сред природата, сафари и мн.др. Данните бяха представени по време на първото по рода си за нашата страна обучително теренно пътуване-семинар на тема "Възможности за диверсифициране на приходите за горите чрез развитие на специализирани форми на екологичен туризъм", което през тази седмица се проведе на територията на ДГС-Провадия. Организаторите от WWF България и лекторите неколкократно акцентираха върху това, че би било жалко България да не се възползва от тази възможност при условие, че страната ни се слави с биоразнообразието си и природните забележителности. 

По време на проявата участниците споделиха опита си от чужбина и страната за организиране на приключенски туризъм, изискванията към водачите, базата, условията за настаняване и др. Специално внимание беше обърнато на доходите, които носи екотуризмът и в частност фотографията на диви животни, като от ДЛС-Студен кладенец където от 10 години работи укритие за наблюдение на животни обявиха, че годишно 10-15% от печалбата им е от този тип туризъм. 

В семинара участваха близо 30 ловни експерти и лесовъди от териториалните поделения в страната, които проявяват интерес към построяване на укрития на територията на горските и ловни стопанства. 

Организаторите показаха на гостите си и действащи укрития в близост до Провадия построени от Светослав Цветанов, който от години се занимава с наблюдение и фотография на диви животни. Той обясни на участниците в проявата на какво място може да се построи укритие, какви са изискванията и как трябва да се стопанисва, за да се задоволят изискванията на клиентите. Цветанов показа и фотографии направени от неговите съоръжения. 

В края на семинара организаторите от WWF България отбелязаха, че това няма да е последната среща по темата и че са готови да помогнат на всички, които искат да добавят приключенския туризъм към дейностите в стопанството си. 

Министърът на туризма д-р Илин Димитров обяви създаването на Съвет за реформи в туризма, който да събере държавата, общините, туристическия бизнес и институциите, от които зависи развитието на туристическия сектор. Това стана по време на срещи във Варна и курорта Златни пясъци с представители на местната власт, контролните органи, летищния оператор, хотелиери, ресторантьори и туроператори.

В разговорите участие взеха и областният управител на Варна Марио Смърков и заместник-областният управител на Добрич Абил Абил. Смърков подчерта, че има възможности за ефективно противодействие на процеси, които застрашават околната среда, а институциите са готови да работят координирано за спокойното протичане на сезона. По думите на министъра, туризмът е сектор, свързан с работата на повече от 11 министерства, затова ролята на Министерството на туризма трябва да бъде не само административна, а и координираща. "Съветът за реформи няма да бъде нова бюрокрация. Той трябва да бъде мястото, където проблемите се поставят открито и се търсят решения заедно с бизнеса и институциите. Нашата задача е да бъдем медиатор и двигател на тези промени", заяви д-р Димитров.

Министърът подчерта, че новият екип заварва министерството с намален административен капацитет, ограничени средства и забавени процедури, а визовият проблем е част от това тежко наследство и остава една от основните пречки пред привличането на туристи от важни пазари, включително Турция. Министър Димитров заяви, че ще бъде направена среща на ниво заместник-министри, за да се установи къде се прекъсва връзката между отделните институции и как може да се ускори процесът. "Проблемите с визите не са от вчера и не може да бъдат решени с едно писмо. Трябва да видим къде точно системата се прекъсва и да създадем работещ механизъм. Ако трябва, Министерството на туризма ще търси начин да подпомогне командироването на допълнителни служители там, където това е необходимо", посочи той.

На срещата със сектора в Златни пясъци бяха обсъдени и темите за свързаността, чартърните програми и риска от отслабване на германския пазар след фалита на "Електра". Представители на бизнеса поставиха въпроса за необходимостта от фонд и устойчив механизъм за подкрепа на полетите, така че България да не губи капацитет на ключови пазари и да може да планира по-рано сезон 2027 г. Министър Димитров заяви, че вече е поканил в София представители на четирите летища, както и кметове и заместник-кметове, за да се търси общ подход между държавата, местната власт и бизнеса.

По време на разговорите беше потвърдена готовността на Северното Черноморие за летния сезон, като институциите докладваха за извършени проверки, подготовка на контролните органи и мерки за сигурност. Във Варна беше отчетена постоянна координация с МВР, включително с очаквано участие на полицейски служители от Германия, Румъния и Полша през активните летни месеци. Регионалните здравни инспекции във Варна и Добрич посочиха, че качеството на морската вода се следи регулярно, а резултатите показват подобрение и много добро състояние. Министър Димитров предложи тази информация да бъде представяна по-ясно чрез интерактивна карта за чистотата на морската вода, защото това е силно послание към туристите и към външните пазари.