Около половин милион чужденци са посетили музеите ни тази година

Посещенията на чужди туристи в българските музеи и културни институти все още не са възстановени на нивата от преди Ковид пандемията. Това обяви Амелия Гешева, заместник министър на културата по време на деветата работна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) в Пловдив, информира travelnews.bg.

От началото на тази година до момента в музеите са влезли около 545 000 чужденци, като има ръст спрямо миналата година. За сравнение през 2019 г. са посетени от над 1,2 млн. туристи. През 2022 година има 4 млн. заедно с българите, което е 50% ръст спрямо пандемичната 2020 година.

Приходите от музеите са 2 млн. лв. от януари до ноември 2023 г., което е повече в сравнение със същия период на 2022 г. Гешева посочи, че се работи по създаването на единен национален културен календар, който да включва и представянето на българската култура в чужбина. Освен това Министерството на културата работи по изграждането на силен бранд на България, който да представя културното наследство.

Страната ни разполага с огромно богатство от артефакти - над 7 милиона експоната, които са в музеите из цялата държава. Зам.- министър Гешева посочи, че ще се направи дигитализация на всички експонати. Според нея представянето на артефактите в българските музеи трябва да бъде направено атрактивно, като за целта трябва да бъдат обучени по-добре екскурзоводите.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.