По-малко туристи са посетили Варна през май

През май 2025 г. в област Варна са функционирали 224 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 18 хил. стаи и 42.2 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 0.4%, а на леглата в тях - с 1.2%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 223.7 хил., или с 4.4% по-малко в сравнение с година по-рано.

Българските граждани са реализирали 64.6 хил. нощувки, а чуждите - 159.1 хил. нощувки.

През май 2025 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 88.3% от общия брой нощувки на чужди и 63.1% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 7.2% от нощувките на чужди и 17.3% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 4.5 и 19.6%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна намалява с 2.3% в сравнение със същия месец на 2024 г. и достига 80.8 хиляди. От всички пренощували лица 58.9% са чужди граждани, като 88.6% от тях са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 3.3 нощувки.

Общата заетост на леглата в областта е 18.5%, като тя е най-висока в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 21.1%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 0.8 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна се увеличават с 0.7% спрямо същия месец на предходната година и достигат 19.8 млн. лв., като 5.2 млн. лв. са от български граждани, а 14.6 млн. лв. - от чужди граждани.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.