Предложение от бранша: Около 2 млн. евро от туристическия данък във Варна да се използват за привличане на авиокомпании

Създаването на фонд, който да подпомага транспортната свързаност на града, бе подкрепено от Общинския съвет във Варна на последното му за годината заседание. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на приходната част от туристическия данък в бюджета на Община Варна за следващата година.

Решението, взето на последното за годината заседание на Съвета, е принципно, като параметрите и начинът на функциониране на фонда ще бъдат уточнени допълнително и ще се приемат с отделно решение на местния парламент. Целта е фондът да осигури финансова подкрепа за поддържане на редовни полети до Летище Варна. Подобен механизъм вече работи в други български туристически дестинации като Бургас, Пловдив и общините по Южното Черноморие.

Туристическият сектор настоява около 2 млн. евро от туристическия данък за 2026 г. да бъдат използвани целево за привличане на авиокомпании.

Искането е мотивирано от решението на компанията Electra Airways да прекрати полетите си до България, като именно тя е осигурявала близо 40% от всички туристи, пристигащи с полети от Германия. Според бранша това решение може да доведе до значителен спад на гости от чужбина през следващия летен сезон, което би оказало сериозен удар върху местната икономика и приходите на общината.

Туристическият данък за тази година е около 2,4 млн. евро. Част от тези средства традиционно се заделят за изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на града. Друга част от тях се използват за озеленяване, паркоустрояване и организиране на събития с местно и национално значение, допринасящи за развитието на туризма.

Варна има всички предпоставки да се утвърди като водеща дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм в региона. Това беше основният акцент в презентацията на заместник-кмета на Община Варна с ресор туризъм, социални дейности и здравеопазване Снежана Апостолова по време на международния форум HealthXChange Summit 2026 в курорта Златни пясъци. Събитието се проведе от 11 до 13 май и събра представители на туристическия, здравния, СПА и уелнес сектора, за да постави фокус върху бъдещето на здравния туризъм и възможностите за международно партньорство.

Апостолова представи пред участниците във форума потенциала на Варна като дестинация, в която морето и минералните води се обединяват в уникален туристически и здравен продукт. В презентацията беше подчертано, че градът съчетава благоприятен морски климат, богати минерални ресурси, значимо културно-историческо наследство, модерна туристическа инфраструктура и развиваща се медицинска експертиза. Всички тези предимства утвърждават Варна като целогодишен център за здраве, профилактика, възстановяване и качествен туризъм.

В презентацията си Снежана Апостолова отбеляза, че

Варна е третият по големина град в България и основен туристически център на Черноморското крайбрежие.

Регионът разполага с 32 км брегова ивица, с утвърдени морски курорти, които развиват все по-силно СПА, уелнес и балнео предлагане. Но не на последно място Варна има над 7000 години история и културно наследство.

Особен акцент беше поставен върху историческата приемственост в използването на минералните води. Още траките са познавали лечебната сила на минералните извори, а в римско време в древния Одесос са изградени едни от най-големите терми в Югоизточна Европа. Днес тази традиция се надгражда чрез съвременни, научно обосновани програми за превенция, възстановяване и качество на живот.

Варна и курортите в региона разполагат с добре развита СПА инфраструктура. На територията функционират 25 регистрирани СПА, уелнес и балнеолечебни центъра, разположени основно в 4- и 5-звездни хотели с близо 13 000 легла. Предлагат се целогодишни услуги с вътрешни термални зони, басейни, физиотерапия, лечебна кал, детокс и антистрес програми, релаксиращи и възстановителни терапии.

Курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Слънчев ден и Ривиера оформят силен туристически сегмент.

Само в тези зони легловата база надхвърля 60 000 места. Св. св. Константин и Елена, най-старият морски курорт в България, основан през 1908 г., се развива върху седем минерални извора, един от които се влива директно в морето. Златни пясъци съчетава плаж, море, природен парк и СПА услуги, Слънчев ден предлага висок клас среда за възстановяване и релакс, а Ривиера развива балнео-, таласо- и физиотерапевтични програми.

Варна има потенциал не само като СПА, но и като медицинска туристическа дестинация. Градът предлага специализирани медицински услуги в сферата на денталната медицина, офталмологията, болничното лечение, женското и детското здраве, профилактиката и рехабилитацията. Това позволява на пациентите да съчетават диагностика, лечение и възстановяване в благоприятна среда край морето, отбеляза още заместник-кметът Снежана Апостолова.

Допълнително предимство е наличието на академичен и кадрови потенциал. Варна е университетски център с шест висши училища, а Медицински университет – Варна развива специализирано обучение в областта на рехабилитацията, таласо-, уелнес и СПА терапията. Това осигурява подготвени специалисти за висококачествено обслужване в медицинския, СПА и балнео сектор.

По време на форума беше акцентирано и върху международния потенциал на Варна. България е разпознаваема от германските и австрийските здравноосигурителни системи за определени амбулаторни профилактични услуги, а интересът от немскоезичните пазари към СПА и медицински туризъм в региона нараства. Варна има възможности за партньорства с туроператори, здравни застрахователи, корпоративни клиенти и международни медицински и уелнес организации.

В заключение Апостолова отбеляза, че Варна има естествените дадености, инфраструктурата и експертизата да бъде не просто морска дестинация, а целогодишен център за здраве, превенция, възстановяване и дълголетие.