Представиха Варна като топ дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм

Варна има всички предпоставки да се утвърди като водеща дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм в региона. Това беше основният акцент в презентацията на заместник-кмета на Община Варна с ресор туризъм, социални дейности и здравеопазване Снежана Апостолова по време на международния форум HealthXChange Summit 2026 в курорта Златни пясъци. Събитието се проведе от 11 до 13 май и събра представители на туристическия, здравния, СПА и уелнес сектора, за да постави фокус върху бъдещето на здравния туризъм и възможностите за международно партньорство.

Апостолова представи пред участниците във форума потенциала на Варна като дестинация, в която морето и минералните води се обединяват в уникален туристически и здравен продукт. В презентацията беше подчертано, че градът съчетава благоприятен морски климат, богати минерални ресурси, значимо културно-историческо наследство, модерна туристическа инфраструктура и развиваща се медицинска експертиза. Всички тези предимства утвърждават Варна като целогодишен център за здраве, профилактика, възстановяване и качествен туризъм.

В презентацията си Снежана Апостолова отбеляза, че

Варна е третият по големина град в България и основен туристически център на Черноморското крайбрежие.

Регионът разполага с 32 км брегова ивица, с утвърдени морски курорти, които развиват все по-силно СПА, уелнес и балнео предлагане. Но не на последно място Варна има над 7000 години история и културно наследство.

Особен акцент беше поставен върху историческата приемственост в използването на минералните води. Още траките са познавали лечебната сила на минералните извори, а в римско време в древния Одесос са изградени едни от най-големите терми в Югоизточна Европа. Днес тази традиция се надгражда чрез съвременни, научно обосновани програми за превенция, възстановяване и качество на живот.

Варна и курортите в региона разполагат с добре развита СПА инфраструктура. На територията функционират 25 регистрирани СПА, уелнес и балнеолечебни центъра, разположени основно в 4- и 5-звездни хотели с близо 13 000 легла. Предлагат се целогодишни услуги с вътрешни термални зони, басейни, физиотерапия, лечебна кал, детокс и антистрес програми, релаксиращи и възстановителни терапии.

Курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Слънчев ден и Ривиера оформят силен туристически сегмент.

Само в тези зони легловата база надхвърля 60 000 места. Св. св. Константин и Елена, най-старият морски курорт в България, основан през 1908 г., се развива върху седем минерални извора, един от които се влива директно в морето. Златни пясъци съчетава плаж, море, природен парк и СПА услуги, Слънчев ден предлага висок клас среда за възстановяване и релакс, а Ривиера развива балнео-, таласо- и физиотерапевтични програми.

Варна има потенциал не само като СПА, но и като медицинска туристическа дестинация. Градът предлага специализирани медицински услуги в сферата на денталната медицина, офталмологията, болничното лечение, женското и детското здраве, профилактиката и рехабилитацията. Това позволява на пациентите да съчетават диагностика, лечение и възстановяване в благоприятна среда край морето, отбеляза още заместник-кметът Снежана Апостолова.

Допълнително предимство е наличието на академичен и кадрови потенциал. Варна е университетски център с шест висши училища, а Медицински университет – Варна развива специализирано обучение в областта на рехабилитацията, таласо-, уелнес и СПА терапията. Това осигурява подготвени специалисти за висококачествено обслужване в медицинския, СПА и балнео сектор.

По време на форума беше акцентирано и върху международния потенциал на Варна. България е разпознаваема от германските и австрийските здравноосигурителни системи за определени амбулаторни профилактични услуги, а интересът от немскоезичните пазари към СПА и медицински туризъм в региона нараства. Варна има възможности за партньорства с туроператори, здравни застрахователи, корпоративни клиенти и международни медицински и уелнес организации.

В заключение Апостолова отбеляза, че Варна има естествените дадености, инфраструктурата и експертизата да бъде не просто морска дестинация, а целогодишен център за здраве, превенция, възстановяване и дълголетие.

Министерството на туризма и Министерството на външните работи създават междуведомствен координационен механизъм, чрез който да бъдат създадени предпоставки за ускоряване на процедурите за привличане на туристи и работници от пазари извън Европейския съюз. Целта е да се изработят както краткосрочни решения за активния летен сезон, така и дългосрочни мерки за по-добра координация между институциите.

Заместник-министърът на туризма Георги Тодоров предложи Министерството на туризма и МВнР да бъдат съпредседатели на работната група, а в нея да участват ДАНС, МВР – дирекция "Миграция", Агенцията по заетостта и Министерството на финансите. Общата цел е да се подпомогнат бизнесът, икономиката, заетостта и имиджът на България като сигурна и атрактивна дестинация. "Вълнуват ни както туристите, така и работниците за сектора от пазари извън ЕС. Трябва да видим къде са затрудненията и как можем да ги преодолеем", заяви заместник-министър Тодоров.

Заместник-министърът на външните работи Христо Полендаков подчерта, че пътуването към България започва от консулските служби. По думите му те работят под сериозен натиск заради ограничен кадрови ресурс и нарастващ брой заявления, но задачата е ясна - процедурите да се ускорят, без да се прави компромис със сигурността. Той посочи, че е важно страната ни да остане стабилна, сигурна и предвидима дестинация както за туристите, така и за хората, които идват да работят в сектора.

От страна на МВнР беше посочено, че през миналата година от консулските служби са издадени над 180 000 визи, а българската консулска служба  работи с ограничен кадрови състав. В част от службите има само един консул и малък брой технически служители, което затруднява обработката при засилен интерес. МВнР вече е предприело стъпки за подсилване състава на ключови консулски служби, включително в Истанбул, Одрин, Анкара и Бурса в Турция, както и в Кайро, Делхи, Ташкент и Ханой, за които се очаква финансирането на тези нови бройки да бъде одобрено. Целта е да се възстанови нормалният ритъм на работа там, където натоварването е най-голямо. Допълнително МВнР ще командирова краткосрочно общо 53 служители за обезпечаване на летния сезон на 2026 г. в консулските служби в Мадрид, Мюнхен, Берлин, Лондон, Пекин, Рияд, Атина, Баку, Аман, Анкара, Одрин, Истанбул, Брюксел, Делхи, Белград, Дубай, Джакарта, Ташкент, Ханой, Кайро и Алжир. За настоящия летен сезон вече са назначени на срочни договори и 16 местни лица в консулските ни служби в Минск, Астана, Москва, Ташкент, Франкфурт, Валенсия и Ташкент.