Ръст от 19% на пристигналите пътници през август отчита Летище Варна

304 000 пътници са посрещнати на Летище Варна през август. Аеропортът в морската столица бележи ръст от 19% на пристигналите пътници спрямо същия месец на миналата година. Данните са предоставени от фирмата концесионер на аерогарите във Варна и Бургас - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". На летище Варна през август са обслужени 2062 самолета, което е с 16% повече в сравнение със същия месец на 2022 г. Въпреки позитивната тенденция, нивата все още са под предковидната 2019-а. 

Най-голяма част от пътниците, посрещнати на Летище Варна са пристигнали от Германия, следват гостите от Полша, Чехия, България и Обединеното кралство.

През тази година британските туристи по Северното Черноморие са по-малко заради липсата на чартъри. Основно идват гости по редовните линии на нискотарифните авиокомпании.

Д-р Франк Кванте, главен изпълнителен директор на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, обяви пред TravelNews, че страните с положителен тренд за летищата, както във Варна, така и в Бургас, са Полша и Чехия.

"Очакваме увеличение на пътниците от тези страни, дори в сравнение с 2019 г. През лятото на 2023 г. имаме още повече маршрути от Полша до Летище Варна и Летище Бургас."

Франк Кванте се надява летищата в Бургас и Варна да достигнат нивата от 2019 г. чак през 2026 г.

"Всички ние трябва да работим усилено и най-вече задружно в туристическия сектор, за да постигнем това", допълни той.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.