Ръст от 19% на пристигналите пътници през август отчита Летище Варна

304 000 пътници са посрещнати на Летище Варна през август. Аеропортът в морската столица бележи ръст от 19% на пристигналите пътници спрямо същия месец на миналата година. Данните са предоставени от фирмата концесионер на аерогарите във Варна и Бургас - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". На летище Варна през август са обслужени 2062 самолета, което е с 16% повече в сравнение със същия месец на 2022 г. Въпреки позитивната тенденция, нивата все още са под предковидната 2019-а. 

Най-голяма част от пътниците, посрещнати на Летище Варна са пристигнали от Германия, следват гостите от Полша, Чехия, България и Обединеното кралство.

През тази година британските туристи по Северното Черноморие са по-малко заради липсата на чартъри. Основно идват гости по редовните линии на нискотарифните авиокомпании.

Д-р Франк Кванте, главен изпълнителен директор на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, обяви пред TravelNews, че страните с положителен тренд за летищата, както във Варна, така и в Бургас, са Полша и Чехия.

"Очакваме увеличение на пътниците от тези страни, дори в сравнение с 2019 г. През лятото на 2023 г. имаме още повече маршрути от Полша до Летище Варна и Летище Бургас."

Франк Кванте се надява летищата в Бургас и Варна да достигнат нивата от 2019 г. чак през 2026 г.

"Всички ние трябва да работим усилено и най-вече задружно в туристическия сектор, за да постигнем това", допълни той.

Над 100 представители на 14 държави от региона на северното Средиземноморие и вътрешността на Европа взеха участие в годишната конференция на програма ИНТЕРРЕГ Евро-средиземноморски басейн (Евро-МЕД) 2021–2027 г., която се проведе във Варна под мотото "Свързване на моретата". Домакин на събитието бе Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на ротационен председател на Програмата, съвместно с Управляващия орган - Регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция.

С бюджет от около 300 милиона евро Програма Евро-МЕД подкрепя мерки в областта на устойчивия туризъм и въвеждането на иновативни идеи с цел опазване на природните ресурси, насърчаване на прехода към кръгова икономика, адаптиране към изменението на климата, по-добро управление на териториалното сътрудничество и др.

Заседава и Комитетът за наблюдение на програмата, на което беше одобрена рамката на предстоящата шеста целева покана за подбор на проекти с бюджет от 30 милиона евро. Тя ще бъде отворена в началото на 2026 г. и ще бъде насочена към надграждане на успешни партньорства с доказан потенциал за устойчиви резултати. По време на събитието бяха представени четири успешно изпълнявани проекта с практическа насоченост от Варна (България), Лисабон (Португалия), Сараево (Босна и Херцеговина) и Жабляк (Черна гора). Особен интерес предизвика проектът, изпълняван от Института за рибни ресурси, насочен към развитие на кръгова икономика и устойчива аквакултура в Черно море.

"За нас е важно програми като Евро-МЕД да станат по-привлекателни не само за местните и държавните организации, но и за гражданското общество, академичните среди и бизнеса, за да може ползите от сътрудничеството да стигнат до хората", заяви Десислава Георгиева - директор на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", МРРБ.

Участниците високо оцениха българското домакинство, както и приноса на страната ни към развитието на партньорствата в Средиземноморието и Югоизточна Европа. Конференцията във Варна беше определена като силна платформа за обмен на идеи и решения, насочени към по-устойчиво и свързано бъдеще на региона. За България домакинството беше и възможност да покаже своята активност в програмата. Страната ни се нарежда сред държавите с най-бързо растящо участие - вече 37 български организации работят по съвместни проекти, а партньорите определят приноса им като ключов за успеха на инициативите. Това утвърждава България като надежден и предпочитан партньор в Средиземноморския регион.

Във форума участие взеха представители на Управляващия орган и Съвместния секретариат на програмата, Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" към Европейската комисия, представители на националните органи от партниращи държави, местни власти и водещи партньори от действащи проекти, както и други заинтересовани страни.