С над 30% се е увеличил броят на туристите във Варна през юни

През юни 2023 г. в област Варна са функционирали 326 обекта с 10 и повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 24.6 хил. стаи и 57.6 хил. легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 6.5%, а броят на леглата в тях - с 8.4%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

Общият брой на нощувките в областта е 734.2 хил., или с 33% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 95.3 хиляди нощувки, а чуждите - 638.9 хиляди.

През юни 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 82.7% от общия брой нощувки на чужди и 47.3% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 12% от нощувките на чужди и 25.6% - на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 5.3 и 27.1%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в област Варна се увеличава с 32% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 173.3 хиляди. От всички пренощували лица 77.4% са чужди граждани, като 82.8% от тях са нощували в хотелите с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 4.8 нощувки.

Хотелите с 4 и 5 звезди са предпочитани от 48.3% от българските граждани, като средният брой реализирани нощувки в тях е 2.4.

Общата заетост на леглата в областта е 43.4%, като тя е най-висока в хотелите с 4 и 5 звезди - 54.4%. В сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата се увеличава с 8.7 процентни пункта, като увеличението е най-голямо при хотелите с 4 и 5 звезди - с 12.0 процентни пункта.

Приходите от нощувки в област Варна достигат 54.6 млн. лв., като 48.4 млн. лв. са от чужди граждани, а 6.2 млн. лв. - от български граждани.

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.