Търсят вариант за директна въздушна линия от Варна до Словения

Кметът на Варна Иван Портних се срещна с посланика на Република Словения в Република България Н. Пр. Наташа Бергел. По време на разговорите бяха обсъдени възможностите за сътрудничество в областите на транспортната свързаност, туризма, образованието. Кметът запозна своите гости с платформите "Варна - град на знанието" и  "Варна - туристическа дестинация за 4 сезона", с проектите за индустриална зона и развитие на пристанище Варна - Изток. Специално внимание бе отделено на необходимостта от изграждане на АМ "Хемус" и АМ "Черно море", както и на богатите полетни програми на Летище Варна.

„Разменихме много идеи с посланик Бергел, които, надявам се, ще дадат конкретни резултати. Столицата на Словения - Любляна е носител на титлата Европейска зелена столица, затова вярвам, че ще имаме възможност да проучим добрия опит и в тази посока", отбеляза кметът Иван Портних.

"Дискусиите, които проведохме, бяха изключително ползотворни, особено в сферите на висшето образование и туризма. Едно от предизвикателствата, по които и двете страни отчетохме, че трябва да работим, е по-добрата свързаност между двете държави", заяви Н. Пр. Наташа Бергел. Тя допълни, че това може да стане като се търсят варианти за отваряне на въздушни връзки между Варна и Любляна или Варна - Марибор. Наташа Бергел подчерта, че в качеството си на посланик ще се опита да  организира работна среща между представители на Варна и Любляна, по време на които експерти от словенския град могат да споделят опит, свързан с титлата "Европейска зелена столица".

България вече се позиционира като привлекателна целогодишна дестинация за здраве, възстановяване и качество на живот, като климатолечението заема все по-централно място в развитието на туристическия сектор. Това заяви министърът на туризма Ирена Георгиева по време на дискусия, посветена на природните лекове и СПА медицината като част от съвременната превенция.

В събитието участваха представители на държавната и местната власт, Българският съюз по балнеология и СПА туризъм, както и водещи експерти от медицинската и академичната общност.

Форумът ясно открои нарастващия интерес към климатолечението – практика с традиции в България, която днес се развива като съвременен, устойчив туристически продукт с висока добавена стойност. 

"България вече има всички предпоставки да бъде разпознаваема като дестинация за здраве – климат, минерални води, традиции и експертиза", подчерта министър Георгиева.

Страната разполага с над 600 минерални извора, разнообразен климат и утвърдени балнео и СПА курорти – ресурс, който я поставя сред конкурентните европейски дестинации в бързо развиващия се сектор на здравния туризъм.

Здравният туризъм вече заема значим дял в туристическото предлагане у нас и се развива устойчиво, като привлича туристи, търсещи профилактика, възстановяване и активен начин на живот в среда с чиста природа и благоприятен климат.

Климатолечението се утвърждава като естествена част от интегриран модел, който обединява балнеология, СПА медицина и природолечение. Тази комбинация създава комплексни туристически продукти, които осигуряват целогодишна заетост и по-висока конкурентоспособност на сектора.

Тенденцията е категорична – съвременният турист все по-често търси не просто почивка, а преживяване, свързано със здраве, баланс и превенция.

На този фон България вече се налага като дестинация, която отговаря на тези очаквания.

Участниците в дискусията подчертаха, че страната ни успешно надгражда своите традиции в балнеологията и климатолечението чрез сътрудничество между институциите, бизнеса и научната общност, както и чрез инвестиции в качеството на услугите.

"България се утвърждава не само като красива туристическа дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав", обобщи министър Георгиева.