Д-р Петров, ветеринар: Грижете се за домашния си любимец като за приятел!

Д-р Павел Петров е ветеринарен лекар с над 14-годишна практика в професията. Насочва се към ветеринарната медицина още от дете и споделя, че и до днес водещо за него е желанието да се грижи за всяко Божие творение. Женен и с две малки деца, д-р Петров признава, че все още семейството му няма домашен любимец, тъй като са наясно, че това е отговорност и чакат момчетата да поотраснат, за да се включат наравно в отглеждането на животинчето, което очакват с нетърпение да си вземат вкъщи. За любовта си към животните и за призванието да бъде ветеринарен лекар, разказа д-р Павел Петров от ветеринарен кабинет Варна в специално интервю за сайта ВАРНА Е. 

Д-р Петров, набира ли популярност отглеждането на домашни любимци във Варна?

Категорично – да! Един от индикаторите, че има увеличение на броя на домашните любимци във Варна, и в частност на кучетата и котките, е фактът, че броят на ветеринарните клиники и кабинети в града се увеличава и те стават все по-добри, колегите се усъвършенстват непрекъснато. Особено популярно стана отглеждането на домашни любимци по време на пандемията от коронавирус. Хората бяха затворени по домовете си и една от причините да излизат навън, за да се разхождат, без да бъдат обезпокоявани, беше, за да си разхождат кученцата.

Какви животни най-често избират за домашни любимци варненци?

В последно време може би 50 на 50 са котките и кучетата.

Като цяло осиновяването на улични котки определено стана доста по-атрактивно в близките няколко години.

Когато човек си хареса котка от улицата, взема я, води я на ветеринарен лекар, за да я прегледа и обезпаразити. Коментираме с бъдещите собственици на котката особеностите в начина на отглеждане. Как да направят от уличното коте домашно. 
По отношение на кучетата, в момента варненци определено предпочитат дребните породи. От общинския приют по-малко се осиновяват. Когато това се случва, най-често е от хора в чужбина. 

А кои са най-екзотичните и рядко срещани?

Екзотични животни като домашни любимци рядко се срещат във Варна. Преди 10-ина години по-голяма част от хората отглеждаха екзотични животни и то най-вече игуани, хамелеони, различни видове гущери – има някои много интересни. Масово се отглеждаха червенобузи костенурки и други видове разбира се. Отглеждаха се много папагали, както и други птици. В последните години тази мода с отглеждането на екзотични животни като домашни любимци мога да кажа, че отмина. Не мога да кажа каква е причината, но е факт.

Добра идея ли е да подарим домашен любимец?

Не! Никога не подарявайте домашен любимец на човек, който предварително не ви е казал, че той категорично иска да има домашен любимец. Когато подарим домашен любимец, ние казваме на човека – оттук нататак трябва да знаеш, че си ангажиран със своето животинче – трябва да го храниш, да го разхождаш - ако е куче, трябва много добре да си планираш свободното време и отпуските, трябва да отделяш време за него всеки ден и трябва да следиш за редовните му посещения при ветеринарен лекар.

Запознати ли са стопаните с грижите, които трябва да полагат за своите животни?

Моята практика показва, че компетентността на варненци по отношение на грижата за кучета и котки определено се повиши.

Голяма част от стопаните вече са доста по-съвестни, доста по-образовани и доста по-дисциплинирани по отношение отглеждането на куче или котка като домашен любимец.

За подобрение на начина на отглеждане една от причините е, че хората започнаха да разбират, че кучето и котката всъщност са техни приятели и те се грижат за тях като за приятели.

Нужно ли е да полагат повече усилия в тази посока, още преди да вземат своя нов домашен любимец?

Това е един много важен въпрос! Досега в моята практика, която е вече 14 години, мисля че е имало само двама бъдещи стопани, които са дошли и са ме попитали – кажете ми какво куче е най-подходящо за мен. Това е въпрос, който ако бъде зададен предварително, още преди хората да си вземат домашен любимец, ще спести много негативни емоции, както на стопаните, така и на животното.

Искам да посоча на какви въпроси трябва да си отговорят стопаните, преди да преценят какво животно да си вземат за домашен любимец. Голяма популярност в интернет набра една илюстрация, която сравнява какво прави стопанинът на едно куче в зимна буря и какво прави стопанинът на котката по това време. Тя би била много полезна, за да накара всеки един човек, който планира да си вземе куче, да обмисли отговорно своето решение. Когато имаш куче, трябва да пренебрегнеш мислите – на мен ми се спи, болен съм, навън е мокро, вали дъжд или сняг, студено е… Стопанинът на едно куче трябва да е навън задължително всяка сутрин и вечер, най-малкото… Важно е преди да си вземете домашен любимец да си отговорите на въпроса какво е вашето ежедневие, колко време може да си позволите да отделите на животинчето - според мен, това е най-важното. Когато имаш отговор на въпроса колко време може да отделиш, може да се мисли за това каква порода да е, колко е голям апартаментът, за да се чувства то добре, колко финанси може да отделяте за него – за профилактика и ежедневни грижи смятам, че разходите не са толкова значителни. 

А наясно ли са кога да потърсят помощ, когато животното боледува?

В ерата на Интернет всички имат възможност да се самообразоват по всякакви теми, но това може да е нож с две остриета. Не са малко стопаните, които разчитат на информация от Интернет и социалните мрежи, за да лекуват сами своите домашни любимци по достъпен за тях начин. Това от една страна им придава зрялост и отговорност към домашния любимец, но от друга – може да не е най-доброто решение. Срещал съм много такива случаи, в които стопаните с много хъс, желание и добронамереност опитват да лекуват своя домашен любимец, но когато не се справят, минава ценно време и те водят във ветеринарната клиника вече едно наистина болно животинче, което по-трудно може да бъде възстановено, с цената на повече усилия от ветеринаря, и повече финанси от собственика. Затова е важно домашните любимци да бъдат заведени навреме при ветеринарен лекар, когато не се чувстват добре.

С какви оплаквания най-често водят домашни любимци при вас?

Най-често срещаните болести на животните, отглеждани от човека, са свързани с начина им на отглеждане, в това число проблеми със зъбите, със стомаха и обмяната, както и заболяванията на горните дихателни пътища. Кастрацията е една от най-честите хирургически манипулации, които се извършват във ветеринарните кабинети, макар да не е свързана пряко със заболяване. През последните години, както при животните, така и при хората, се отчита нарастване на броя на онкологичните и автоимунните заболявания. По мои наблюдения, преди 10 години, когато започвах моята професионална практика, нямаше толкова оплаквания от онкологични и автоимунни заболявания при домашните животни. А причината за това, както казах в началото, е начинът на живот и начинът на отглеждане. Както при животните, така и при хората, начинът на живот и културата на приемане на храна тотално са променени в сравнение с преди 50 години, да речем. Със сигурност това оказва влияние. Начинът на живот на домашните любимци е повлиян от начина на живот на техните стопани. 

Кучетата или котките боледуват по-често?

Според моите наблюдения 50/50 . Котките боледуват по - често от някои заболявания от кучето, и обратното.

Има ли болести, които се пренасят от домашния любимец на стопанина?

Това е въпрос, който всеки човек си задава, когато планира да си вземе домашен любимец. Аз искам да успокоя хората да се не притесняват изобщо. Наистина има такива заболявания, но има и начини ние да се пазим и той е абсолютно елементарен, достатъчно е просто спазването на хигиена. В момента, в който домашният любимец ви одере, дезинфекцирайте мястото . В момента, в който видите някакъв проблем по кожата на вашия домашен любимец, когато забележите някаква промяна в поведението – веднага го заведете на ветеринарен лекар. Той ще ви посъветва не само как да се погрижите за вашето животинче, но и как вие да се предпазите. Заболяванията, като цяло винаги имат предвестници. Когато хората не обърнат навреме внимание, тогава може да бъдат заразени и това важи не само за контакта с домашния им любимец, а и във всяка друга ситуация. Добре е също да знаете, че когато домашният ви любимец не се чувства добре, той определено ще страни от вас, така че бъдете бдителни!

Кои са най-екзотичните пациенти, които сте имал?

Сред най-екзотичните пациенти, които съм имал са гущерчета молох. Характерно за вида е, че цялата кожа е в бодилчета. Оплакването, за което го доведоха при мен, беше свързано отново с начина на отглеждане. Гущерчето беше получило зачервявания по цялото тяло. Интересното беше, че в рамките на 2 седмици имах два такива гущера с идентични симптоми, отглеждани от двама различни собственици, които нямат нищо общо помежду си. Имал съм за пациенти и змии. Беше дошъл един човек, който изкара няколко змии от една чанта, които трябваше да бъдат чипирани. Проблемът при тях беше, че те са доста деликатни и при стрес спират да се хранят, което може да предизвика тяхната смърт. Това, което трябваше да направя е да опиша окраските им, за да бъдат категоризирани и на база на това да се подготви паспорт, че това е съответното животно и той е неговият собственик.

Храненето е важна тема при добрата грижа за домашните любимци. Какви начини на хранене бихте препоръчали вие за различните видове?

Това е много интересна тема. Гранулираните храни за домашни любимци вече са направени по такъв начин, че да са балансирани, това означава, че употребата им не води до сериозни здравословни проблеми – било то зъбни, ставни или свързани със затлъстяване. Ако предпочитате да храните животинчето си с домашна храна, то нека тя да е приготвена специално за него и да е с качествени съставки. Имайте предвид обаче, че ако давате предимно мека храна на домашния си любимец е възможно зъбните проблеми да зачестят. 
Изключително важно е – Не давайте никога на домашния любимец храна, която е за ваша консумация! Човешката храна се различава съществено от тази за животните. Никога не давайте храни с подправки, със сол, с мазнини. Знам че много популярно и изкушаващо е стопаните да дават кашкавал, салам, кремвирши на домашните си любимци. Често при мен водят затлъстели животни, които развиват различни проблеми като следствие от това затлъстяване. Най-малкото парченце кашкавал, което му дадете, най-малкото лакомство от масата на човека, веднага се „лепва“ на животинчето и може да доведе до заболявания в бъдеще, просто тази храна не е за тях!

Какви други грижи трябва да полагат хората за животните, които отглеждат?

Определено грижата свързана с даване на храна и вода на домашния любимец не е достатъчна. В момента са изключително популярни груминг центровете, свързани с разкрасяване на животинките и поддържане на хигиената и добрия вид на космената покривка. Това освен, че е приятно за окото на стопанина е полезно и за домашния любимец. Препоръчвам подобно внимание към домашния любимец, за да е вашето животинче добре обгрижено.

Грижливи стопани на домашни любимци ли са варненци?

Варненецът се грижи добре за своя домашен любимец. Вече идват много стопани, които ме молят да прегледам тяхното животинче чисто профилактично. Това е тенденция, която назад в миналото не беше много характерна. Съвременното отношение показва, че човекът наистина желае да има персонална грижа към неговия домашен любимец. Когато всеки един стопанин осъзнае, че домашният любимец всъщност е приятел, а не просто средство за забавление и отмора, или поредният аксесоар, тогава ще разбере, че кученцата, котенцата, а и другите животинки, отглеждани в домашни условия, имат нужда от профилактика. Проучванията показват, че когато стопаните водят животинчето си на профилактични прегледи, качеството им на живот се подобрява, което повишава и неговата дълголетност.

Варненци, ако желаете вашият домашен любимец да живее дълго и да ви радва, да имате едно истинско приятелство помежду ви, водете го на редовни прегледи!

Харесайте си един ветеринарен лекар и водете животинчето си при него редовно. В общия случай достатъчно е да го правите веднъж годишно. При по-възрастните животинки над 5-годишна възраст е препоръчително профилактични прегледи да се правят на 6-8 месеца. 

Случва ли се във вашата практика хора да ви водят бедстващи улични животни, за да им помогнете?

Казано е, че нивото на цивилизованост на всяко едно общество може да бъде оценено спрямо отношението му към животните. Моите наблюдения са, че в това отношение варненци се цивилизоват все повече в последните години. В моята практика имам много посещения от хора, които носят различни животинки от улицата – болни котета или кучета, в момента имаме в кабинета дори една чавка.

Варненци не подминават животинки и птици, които бедстват на улицата.

Доста по-съвестни са през последните години в това отношение. Водят ги на ветеринар и плащат сметката за тяхното лечение.

Какво е отношението ви към кастрацията, препоръчвате ли я при домашни животни?

Категорично съм за. На всичките стопани, които ми се доверяват, съм казал, че това е едно от най-хубавите неща, които могат да направят за домашния си любимец. Моето мнение разбира се е базирано на анализирането на задълбочени научни проучвания, които показват, че кастрацията подобрява качеството на живот и дълголетността при животните, отглеждани в домашни условия. Чисто поведенческите проблеми също намаляват значително след кастрацията. В световен мащаб, въпросът за кастрацията - дали трябва или не трябва да бъде извършена при домашно животно, изобщо не се поставя. Там въпросът е по-скоро – кога, а не дали.

А кога според вас е най-подходящо да се направи кастрация на домашния любимец?

Най-подходящото време за кастрация на женските котки и кучета е преди първо разгонване, което се случва на около 6 месечна възраст, а при мъжките - след 9 месечна възраст.

Защо се насочихте към ветеринарната медицина?

Насочих се към ветеринарната медицина по мое лично убеждение, без никакъв родителски натиск, никога не съм искал друга професия освен тази на ветеринарния лекар. Първите ми спомени, че искам да стана ветеринарен лекар са от 4 клас. Още от тогава това беше моя цел. Поради тази причина моето средно образование беше свързано с усилено изучаване на биология, което продължи в университета, а продължава и до ден днешен. Завърших ветеринарна медицина през 2010 година в Тракийския университет в Стара Загора, във факултета по ветеринарна медицина. Разбира се, моите родители имаха основна роля за това, тъй като те ме подкрепиха изцяло. До голяма степен дължа и на тях факта, че сбъднах мечтата си да стана ветеринарен лекар.

Вие самият имате ли домашни любимци?

Имам си два тигъра в къщи (смее се…) Заедно със съпругата ми отглеждаме нашите синове – единият скоро ще стане на 5, а другият е на 3 години. Те са ми абсолютно достатъчни за момента… 
Иначе вкъщи гледаме и костенурка трионикс. С нашите две момчета вкъщи, аз и моята съпруга сме преценили, че нямаме възможност да гледаме и домашен любимец. За нас е важно децата ни да се чувстват добре, като по същият начин е важно за нас, когато си вземем домашен любимец също да се чувства добре. На този етап сме преценили, че да живеем с домашен любимец няма да е добре за него. Моите деца все още са малки, а желанието ми е, когато имаме домашен любимец да ги въвлека в отглеждането му, за да могат те да свикнат, че животинчето не е като плюшена играчка, само за гушкане и мачкане, а има и отговорности, свързани с него. Мога да кажа, че вече имам успех в тази посока и съм научил децата ми да не посягат на нито едно животно. Предстои за нашето семейство да си вземем домашен любимец, с голямо очакване сме за този момент. 

Като дете имал ли сте домашни любимци, за които си спомняте и днес? Това повлия ли е на избора ви на професия?

Да имал съм домашен любимец като дете. Много харесвах гризачите, те бяха подходящ домашен любимец по онова време за дете на 8-12 години – научава те на отговорност, без да изтощава и без да причинява дискомфорт на мама и тате. Аз също прекарвах много време със селскостопански животни. Това повлия най-силно на желанието ми да стана ветеринар, което се превърна в категоричен избор за моята професия. Исках да лекувам животните и да се грижа за всяко Божие творение. Това желание продължава да ме води и днес!

Какво бихте посъветвали хората, които се колебаят дали да си вземат домашен любимец?

Вземете си! Домашният любимец ще ви помогне за много неща. Човек се нуждае да се грижи за някого.

Грижата за едно куче или една котка ще ви научи също как да общувате и с хората по по-добър начин.

Отглеждането на домашен любимец, освен че е отговорно и полезно, е и приятно. Както посочих по-рано, по отношението ни към животните всъщност става ясно ние що за хора сме, доколко сме зрели и цивилизовани. Искам да подчертая обаче, че отглеждането на домашни животни е само за хора, които могат да носят отговорност. Отглеждането на животно е отговорност, не можем да си позволим да го захвърлим, когато ни мине меракът и да го оставим на улицата…

Куче или котка…

Това също е много интересен въпрос. По време на пандемията бяха популярни кучетата, поради обективни причини – защото хората имаха право да излязат от вкъщи по време на всеобщите ограничения, за да си ги разходят. Кучето обаче има много повече нужди от гледна точка на енергия за разходки, трябва много повече да му обръщате внимание. Когато работите доста и отсъствате често от вкъщи, най-добре е да си вземете котка. 
Популярна е сентенцията, че ние хората, живеем в дома на котката, а кучето живее в дома на хората. Всеки трябва да си направи изводите в това отношение и да прецени сам според своето ежедневие, кое животно би било по-подходящо за домашен любимец. 

Кои са най-разпространените породи кучета и котки сред варненци и променя ли се тази тенденция през годините?

Категорично се променя, за добро или за лошо. Изборът на стопаните е повлиян не само от модата, но и от ежедневието, което се променя. В миналото имаше един филм, който се казваше „Ласи“, съответно почти навсякъде можеше да срещнем колита. В момента аз нямам нито един пациент коли, а по улиците в рамките на няколко години съм срещнал само едно. След това излезе един друг филм за Комисар Рекс, който донесе популярността на немските овчарки. Тази порода кучета бяха често срещани в близкото минало.

В момента категорично се наблюдава превес в отглеждането на дребни породи кучета като домашни любимци – пудели, джак ръсел териери, йоркширски териери, ши цу, померанчета, чихуахуа.

Тези малки кученца в последните години са доста по-популярни за отглеждане в домашни условия. Един от факторите, които влияят на избора е, че малките породи се отглеждат доста по-лесно, а и заемат доста по-ограничено пространство вкъщи. Този въпрос не е за подценяване, тъй като ако погледнете жилищата в момента, те са с доста по-малка квадратура, в сравнение с домовете в близкото минало. Самото ежедневие на хората също стана доста по-забързано и динамично и определено хората по-трудно се справят с отглеждането и на домашни любимци. Имам познати, които отглеждат малки породи кучета и изобщо не ги разхождат, те си ходят по голяма и малка нужда в тоалетната. В заключение отново ще подчертая, че изборът на порода куче зависи от бита на човека. 

При котките не мога да откроя някоя тенденция в породите, които са предпочитани за отглеждане. Прави ми впечатление, че повече хора започнаха да отглеждат породи котки, които преди не бяха популярни, като мей кун, регдол и др. Паралелно с тази тенденция за стремеж към по-редки породи котки, ми прави впечатление, че много от хората, които идват в моя кабинет, отглеждат котета, които не са породисти, т.е. това са котета, спасени от улицата, което е похвално. 

Какво ви дава контактът с вашите пациенти?

Мога да ви покажа ръката си (смее се…) Контактът с моите пациенти често ми дава надрасквания, за които разбира се, аз не се сърдя. Като се поставя на тяхно място, аз ако бях куче или котка също щях да подходя със съмнение към ветеринарния лекар.

Съвсем сериозно, ако трябва да заключа в емоционален план, контактът с моите пациенти е изцяло положителен. На мен ми дава на първо място удовлетворение, че някой ми се е доверил, както и удовлетворение, че аз мога да помогна. Определено е голяма награда, когато при мен дойде първоначално страшно притеснен стопанин, който се тревожи за състоянието и живота на своя домашен любимец и след това, след известна терапия животинчето оздравее. Неописуема е магията на това да видиш животинчето на границата на смъртта, а след твоята помощ да е в пълния разцвет на живота. Това е удовлетворение, което много малко професии могат да дадат, затова съм благодарен за моята. 

А отнема ли ви работата нещо в личен план?

Истината е, че няма как да не успеем във всяко нещо, на което се посветим пълноценно. Но това доста често е за сметка на нещо друго. Аз през седмицата работя всяка вечер почти до 20 часа. Сами разбирате, че моите синове в голяма степен са лишени от моето присъствие вкъщи, а на тях им е необходима бащината грижа. Искам да апелирам към всички бащи да не пренебрегват децата си, тъй като те се нуждаят от тях! Най-добрият вариант е да въведете децата във вашите занимания. Това, което аз се опитвам да направя, с помощта на моята съпруга, е нашите деца да бъдат въвлечени във всички неща, които са важни за нас, в нашите хобита, в нашето ежедневие, в нашите интереси. Моите деца често идват във ветеринарния ми кабинет и им е приятно да бъдат тук.

Ако имате възможност да се върнете назад, бихте ли избрали отново ветеринарната медицина?

Категорично – да! Аз не мога да правя нищо друго в професионален план, освен да помагам на животните!

Какво бихте си пожелали оттук нататък да ви се случи – в професионален и личен план?

В професионален план бих си пожелал само щастливи пациенти, излекувани, живи и здрави. Това е целта на всеки ветеринарен лекар – да лекува животните и да помага на стопаните им да се справят с трудностите, които произлизат от тяхното отглеждане, както здравословни, така и поведенчески.

В личен план бих си пожелал да дойде време, в което моите синове да вземат активно участие във ветеринарната медицина. 

Какво ще пожелаете на вашите пациенти?

Да се виждаме само за профилактични прегледи!

Николай Сисоев е автор на книгата "Труден Бог". Роден е в Белене, живял в Плевен, учил в София. Бил е военен музикант, собственик на малък бизнес, дърводелец. В продължение на 24 години живее в Йоханесбург. След завръщането си в България се установява в родопското село Зорница. През 2003 година пуска своя уебсайт на духовна тематика Truden.com. Той е посрещнат с голям интерес, като форумът му има над 21 хиляди регистрирани потребители. Повече за своята книга "Труден Бог", за духовните си търсения и личната си философия за живота, разказва Николай Сисоев, известен с прозвището Труден, в специално интервю за ВАРНА Е. 

От къде идва това Ваше прозвище “Труден”?

Когато почнах да ползвам Интернет, някъде през 1996, имаше един форум в bulgaria.com. Доколкото знам, този домейн беше регистриран от българин в САЩ, а по-късно той го подари на нашата държава. Та в този форум спорехме за какво ли не (не и за Бог) и явно съм бил доста труден за спор, защото почнаха да ме майтапят като „трудния“. И започнах да се подписвам с прозвището „труден“. Иначе съм лесен за общуване и обичам да се сприятелявам. Имам много приятели и това е едно от големите ми богатства.

“Трудността” как се преодолява?

В младините си се опитвах да преодолявам трудностите стръвно и с размах. Годините ме научиха, че всяка трудност трябва да се живее с лекота. От пет години живея в Родопите. Планинците ходят бавно, и колкото по-трудно е мястото, толкова по-бавно ходят, спират, почиват си и се любуват на природата. Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка.

А защо в името на книгата и Бог е “труден”?

Хората имат грешна представа за пътя към Бог. Едни го търсят в книгите, други се надяват да го намерят в църквата, трети чрез разни духовни и мистични практики. На Бог се гледа като на нещо външно и това Го прави труден. Хората си създават представа за Бог и търсят този създаден от книгите и от църквата образ. Тази създадена представа прави Бог труден. Не случайно в Библията е написано: „Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което е на земята долу“. Преведено на съвременен език това означава, да не си създаваме представа за непознатите неща. Защото грешната представи ги прави трудни за намиране и познаване. Сега логичният въпрос би бил, не създавам ли и аз представа със своята книга. Нека читателят отговори на този въпрос.

Казвате, че десет години Ви е отнело написването на книгата. Кое Ви провокира да я започнете?

Идеята за книгата дойде преди десет години на 14 април 2014 година. Тогава в публикацията „T=∞ (Ти Си Безкрайност)“ обявих това свое намерение.  Исках да споделя онова, което ми е дадено. Много скоро осъзнах, че писането на такава книга е опасно начинание. Едно грешно изречение би било смъртоносно за много души. Написаното остава, и дълго време не се осмелявах да поема отговорността на пътепоказател към Бог. И реших да не бързам. Минаха години и осъзнах, че книгата трябва да бъде разказ на онова, което Бог ми е дал. Без мои интерпретации и догадки, без шоколадови глазури и съблазнителни обещания.

Нищо от написаното не е мое. Трябваха ми десет години, за да стигна до извода, че нищо свое не трябва да напиша, а трябва да преразкажа. Останалото бе въпрос на няколко месеца.

А как разбрахте, че е завършена, след тези 10 години?

Мисля, че е достатъчна, макар че много още може да се преразкаже.

Разкажете ни накратко за живота в ЮАР, какво Ви заведе там, какво Ви върна обратно?

Работил съм много неща. В България бях военен музикант в плевенския военен оркестър. След 11 години в армията напуснах и станах леяр на алуминий. Докторите ми препоръчаха да оставя тази професия и станах таксиметров шофьор. После станах сервитьор, после барман, после собственик на кръчми и кафене. В началото на 90-те години започна да става трудно за дребния бизнес, а и аз никога не съм бил добър в бизнеса. С жена ми решихме да се пробваме в чужбина. Предложиха ми визи за Канада и ЮАР.

Избрах Африка, защото е по-топло.

Заминах сам. Девет месеца се лутах в търсене на работа. Един ден отидох на едно интервю за cabinetmaker без да знам какво означава тази думичка. Излъгах, че цял живот това съм работил и едва след като ме наеха, разбрах че това е работа за дърводелец, който прави шкафове и разни мебели. По трудово обучение до осми клас имах само шестици, и това ми помогна да се справя добре. Сега в най-луксозния влак на света „Rovos Rail” има малки кухненски кабини направени от мен. Един месец след като започнах работа купих билети за семейството си и те долетяха при мен в Претория.

След години си направихме наш собствен бизнес за производство на кухненско обзавеждане и той преуспя не защото бях станал по-добър в бизнеса, а защото работата ми доставяше удоволствие и хората харесваха труда ми. Двадесет и четири години по-късно реших, че ни е време да се приберем обратно в Родината. Купихме си една къща в село Зорница в Родопите, и сега се радваме на природа и спокойствие.

Откъде идва знанието Ви? Как разбрахте всичко това, за което пишете?

Това е единственият въпрос на който отговарям с притеснение. За всеки свой отговор относно Бог имам логичен аргумент с който да защитя отговора си. За този отговор няма такъв, и той трябва да се приеме от питащия на доверие. С един мой приятел адвентист поведохме спор за неговата религия. Тогава все още нямах интерес към Бог, но ме притесняваше неговата вяра, че само чрез тяхната църква може да се стигне до Бог. Сестрата на моята баба ми беше подарила една стара Библия и няколко църковни книги. Свещеникът в нейното село, преди да умре ѝ дал книгите с молба да ги даде на някого, който ще ги прочете. Въпреки моето противене да ги приема, тя реши, че само аз ще ги прочета и ме убеди да ги взема. Та, тази Библия взех със себе си в Африка и дойде време да я отворя. И когато търсех в нея отговора за моя приятел, трябваше само да я отворя напосоки и отговорът беше там. Приятелят ми обаче упорстваше. Спорът ми с него така ме завладя, че мисълта ми бе постоянно в Библията и Бог. Една вечер си легнах, отново замислен за този спор и мислено си зададох въпроса „Господи, защо този човек не може да ме разбере?“. И тогава се случи чудото за мен – Бог ми отговори с глас, посочвайки причината в бащата на моя приятел. Просто ми каза нещо за баща му, което аз нямаше как да знам. Естествено, се стреснах и се надигнах в леглото да огледам стаята. Само жена ми се опитваше да заспи до мен. Легнах обратно с объркани мисли, че или ми се е причуло, или си внушавам отговора на въпроса ми. И отново чух същия глас да казва същото. На другия ден казах на моя приятел какво Бог ми е казал за баща му. Той потвърди, че това е истина, но беше убеден, че Сатана ми е проговорил. Така започна моето общуване с Бог. Сам си изработих система за медитиране, която по-късно нарекох „мислогон“, и така можех да общувам по-добре с Бог, да видя неща, които Той искаше да ми покаже, да се срещам и да приемам от Него.   

Само към вярващи в Бог ли е насочена книгата?

О, не! Тя е за всички, които търсят отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Отговорът който книгата дава е доста по-разбираем от 42.

Какви са отзивите на читателите? Съвпаднаха ли с Вашите очаквания?

Старая се да нямам очаквания, за да нямам разочарования. С книгата си се опитвам да настроя ума и душата на читателя за един различен поглед върху обекта на неговото търсене. Първата част на книгата се оказа трудна за повечето читатели. Дъщеря ми много сериозно ме критикува за нея. Но тази част е много важна.

Не можем да познаем Бог, ако не познаваме себе си като градивна част на вселената.

Защо съм бил отделил токова място за критика на науката? Защото нашата сляпа вяра в нея е по-силна от вярата ни в Бог. Когато хората видят грешките на сериозната наука, ще престанат да поставят над себе си земни авторитети с научни титли. Ще станат свободни от външно влияние в своето търсене.

Къде се продава и как читателите могат да я поръчат?

Книгата може да се купи само чрез Еконт или ако си я поръчате лично на мен: truden.com/contact.

В книгата си сякаш търсите светската връзка между човек и Бог?

Бог и човек са животворящо свързани в този свят. Ние сме живота на Бог, а Той е нашият живот. Ние заедно творим живота на цялото. Без връзката с човека, Бог не би могъл да познае себе си. Без връзката ни с Бог, ние не бихме знаели за себе си. Не бихме били по-различни от останалите животни.

Кое от хилядите религиозни течения  е “Вашето”, кое най-точно съответства на Вашето разбиране за вселената и Бог?

Хората са много изненадани, когато им кажа, че съм изчел много художествена литература, но много малко духовна. Преди няколко дни потърсих в Интернет да науча какво е манихейството. И с учудване разбрах, че е подобно на моето знание за Цялото. А то е, че Цялото е дуално – дух и материя. Съзнание и сън в него. Същото учат зороастризмът, богомилството, павликянството и предполагам още доста учения. И не знам защо църквата се противи на това. То е очевиден факт. Разбира се, във времена когато хората не са били с днешния интелект, тази дуалност е трябвало да се обясни по разбираем начин. Затова са и сравненията и персонализирането на духа като Бог, а на материята като дявол, Сатана, Луцифер, Ариман, въобще като нещо, което ни пречи да се приближим до Бог. В книгата си съм описал същността на 666 и тя не се различава от тези персонажи на злото. Та, малкото което съм чел за Бог извън Библията, не би могло да ми даде „любима“ религия.

Харесва ми Зороастризмът с проповядването на „Добра мисъл, добра дума, добро дело“, и начинът по който обяснява дуалността на цялото.

Държа да кажа, че за зороастризма и всички останали религии започнах да чета от любопитство, много след като имах вече знанието предадено в тази книга.

Това знание не противоречи на Библията, а по-скоро я прави по-разбрана. В този смисъл, християнството най-точно съответства на моето разбиране за Бог и вселената. Православен християнин съм.

Мислили ли сте да станете свещеник, аскет, монах или пък да създадете свое духовно учение?

Не. Никога не съм си мислил да ставам духовник или аскет. Не съм си мислил и да създавам свое духовно учение. Дори се страхувах от подобна възможност, когато преди 23 години в truden.com започнаха да се събират около мен хора жадни за духовно знание. Предполагам, че тези мои страхове доведоха серията от събития, които направиха сайта да утихне и да се изпразни от тази възможност.

Как мислите, Вашата  книга дали се явява ерес, според църквата?

Библията в своите книги съдържа Словото на Бог и слово вдъхновено от Бог. Тя стои в основата на християнската религия и е нещо като конституция на християнството. Всичко, което противоречи на Библията е ерес. За да ме обвинят в ерес, църквата трябва да докаже чрез Библията, че написаното в книгата противоречи на християнското учение. Не мисля, че моят преразказ дава такава възможност. Най-вероятно "Труден Бог"  ще бъде отмината с мълчание от църквата.

Поставяте науката под съмнение, а автентичността на Библията не?

Науката греши и се променя. Много скоро теорията на Айнщайн тихичко ще бъде отречена от квантовата физика, защото пречи. Истината в Библията е вечна. Тази истината може да бъде разказана с различни думи от различни религии, но тя си остава същата. Няма какво да се критикува в тази книга.

В книгата си не ги споменавате, но какво е мнението Ви за богомилството и бялото братство на Петър Дънов?

Богомилите са проповядвали същото, което ще намерите и в моята книга. Те обаче грешно са облекли идеята в дреха, която не е била скроена по мярката на Библията.
Представили са Сатана като творец равен на Бог, а човекът като творение на Сатаната, което трябва да се отдели от създателя си и да се върне към Бог. Това учение противоречи на Библията и следователно е ерес. Ето как една истина, поднесена по грешния начин може да бъде вредна ерес, защото създава грешно отношение и грешен стремеж. Стремежът вече не е път към Бога, а бягство от Сатана. Пътищата са различни. Съзнанието се обръща към злото, за да се пази от него, и забравя за Бог, когото трябва да намери. Много често съм критикувал Петър Дънов за неговата разхвърляност фокусирана в подробностите, което идва от нарцисизма му. Това не го казвам с осъдителност, а с дълбоко оправдателно разбиране.

Когато човек се докосне до Бог, преминава през един период на еуфорично усещане за лична неповторимост.

Получава се нещо като „ето, аз съм избрания“. Аз също преминах през такъв период, и не се срамувам да си го призная. Но Бог знае как да лекува и ако „избраният“ не се противи да изпие горчивото лекарство, много бързо спира да се радва на грешния си образ. В началото благодарях и се молех на Бог, казвайки „Отче мой“. След няколко такива обръщения към Него, Бог съвсем сериозно ми прошепна в ухото: „Отче НАШ!“ И разбрах, че не съм единственият „избраник“. Предполагам, че Дънов не е успял да го разбере, и както често казваме, се е взел твърде на сериозно. При все това, той е проповядвал любов между хората и любов към Бога. Не съм се интересувал за причините поради които е бил отлъчен от църквата, защото по-важно е дали Бог го е отлъчил от Себе Си.

Вярата, че има Бог и вярата че няма Бог, една и съща вяра ли е, според Вас?

Като убеждения и двете са вяра. Разликата в двете вярвания е, че вярата в Бог е стремеж към нещо по-висше от нас, докато вярата на атеистите не предполага какъвто и да е стремеж. Известната мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, най-добре обяснява разликата между едната и другата вяра.

Бог мъж ли е?

В книгата обяснявам как светът е бил сътворен със събуждането на Първия. Той е Бог. Без Неговото събуждане нищо не би съществувало. Първият е мъж. Знам това със сигурност, защото бях посетен от Него. Описано е в книгата, макар да не съм го написал в първо лице. За успокоение на жените, ще кажа, че Той дойде с една жена, без която нищо от това което е, не би било възможно. Бог е мъжкото оплождащо начало, а жената е женското раждащо начало. Животът не е възможен без което и да е от двете. Затова за нас и двете са Начало. Жената, заедно с която Първият ме посети е Майката Природа, Материята, Вселената, а Бог е Бащата, без Когото животът е невъзможен.

Справедлив ли е бог към жените? Какви други роли, освен на майка им се отреждат, според Библията?

„Справедлив ли е Бог към …“ е неуместен въпрос за когото и да се отнася. Бог по подразбиране е справедлив към всички. Не съм се замислял дали жената има отредена от Бог роля, и не съм търсил в Библията отговор на този въпрос.

За мен мъжът и жената винаги са били едно.

Така е и написано в първа глава на Библията: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Бог създаде човека като мъж и жена. Бог е създал ЕДНО нещо като мъж и жена. Това едно нещо има една роля, която може да бъде разпределена между мъжът и жената в това Едно, но не знам Бог да е правил такова разпределение. В книгата съм разказал за разликата между сътворението в първата и във втората глава на Битие. 

Възможно ли е, според Вас, агностици или атеисти да живеят съобразно божиите правила, без да са кръстени, без да се молят и посещават храмове, и дори да се съмняват или напълно отричат съществуването на бог?

Няма причина да не е възможно. Аз имах интересна случка с приятел атеист. Много интелигентен, професор, и много добър по душа. Най-интересните ни разговори бяха споровете за Бог. Една вечер полу на шега му казах да поиска чудо от Бог и аз ще Го помоля да му го изпълни. Искрено го развеселих, но когато след малко стана от стола да донесе пиене, изохка и седна. „Ето – казва ми – едно чудо, което твоят Бог може да направи за мен. Да ми излекува шипа в петата“. Благодарих на Бога, седнах в креслото в ъгъла на стаята и помолих Бог да направи това чудо. И Той ми показа какво трябва да направя. Всъщност нищо не трябваше да правя. Върнах се на масата и му казах: „Напролет като се раззелени тревата навън, сети се какво ти казвам сега. Събуй си чорапите и ходѝ бос по тревата“. Отново го развеселих: „Абе аз – вика ми – само бос ходя като се раззелени тревата“. Замълчах си. След няколко месеца ми се обажда по телефона. Видял раззеленената трева, сетил се какво съм му казал, събул си чорапите и ходил бос по тревата. И шипът в петата изчезнал. Въпреки всичко, не призна че е повярвал в Бог. Но ако не е повярвал, защо е събул чорапите? Сигурен съм, че не си призна, за да ме дразни приятелски. Отиде си от този свят след години и съм сигурен, че добротата му го отведе при Бог. Вярвам, че след като прочетат тази книга, мнозина атеисти и агностици ще си събуят чорапите.

Един цитат от книгата (146 стр.), ако може да го обясните: “Не всички са достатъчно интелигентни, за да вярват в Бог, но всички са достатъчно самоуверени, за да вярват в себе си”. Според Вас вярата в Бог е свързана с интелигентността? Или пък интелигентният човек не може да е самоуверен?

Интелигентността не се мери с количеството информация която сме натрупали, а със способността да работим с информация. Има една проста логика над тази интелигентност, която казва „ако го помня, значи го е имало“. Знанието е спомен останал от личен опит.

Ако човечеството има споменът за Бог, значи Бог съществува. Измислиците се забравят, преживяното се помни.

Ако атеистите твърдят, че Бог е измислица, която се е появила при всички народи, и е преживяла всичките хилядолетия на човешкото съществуване, то те са които обиждат човешката интелигентност. Интелигентният човек не може да е самоуверен, защото знае колко много не знае.  

Според вашите примери относно “Проверката за морална норма”, следва ли, че ако вярата в Бог е добро, то обратното е зло?

Проверката за морална норма която съм дал, е непогрешима.
Ако на 10 проверки един резултат ви се струва грешен, значи проверяваната морална ценност е грешна във вас.

Много интересен цитат от книгата ви “Има един отец, но боговете са много. Всеки който се е събудил в съня си е бог”, как бихте го обяснили?

Този въпрос е много обширно обяснен в книгата. Той е една от основните линии в Библията. Нека не разваляме удоволствието на читателя разказвайки му книгата „на две, на три“.

Значи няма един Бог, а много богове?

Да, в Библията боговете са представени като светии. Самият апостол Павел казва, че светиите ще съдят света. А кой може да съди? Само Бог, разбира се.

Бихте ли ни разказали за символа капка, която е своеобразно ваше лого?

Тази капка ми бе показана в автобуса, докато пътувах към родния си град Белене. Гледах през прозореца и си мислех за красотата на земята и същността на вселената. И изведнъж над полето се появи тази капка, обляна в светлина. Бог показва на всеки според способността му да разбере, и показаното е отговор, а не обект за интерпретация. Когато Бог ти покаже нещо, ти знаеш какво е и защо ти е показано. Веднага разбрах, че това е обяснение на Цялото. Цялата книга обяснява тази капка, но по-краткото обяснение ще намерите на страница 144, в главата „Цялото е Три в Едно“.

Поставили ли сте си за цел да привлечете към вярата повече хора?

Не. Аз се стремя да оставя следа за другите след мен.

Казвате, че “Бог отец не е личност, а място”, “място” което има син?!

Да, обяснил съм го в книгата. То е място и както казва апостол Павел, „в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме"“.

От там ли идва израза “Човек на място” ?!?

Хаха! По-скоро „Всичко си е на място“.

Вашата професия е дърводелството – и то ли има “трудни” страни?

Имахме с брат ми едно пътно ханче на пътя Плевен-Русе. В съседен двор имаше дъскорезница, което е по-различно от дърводелска работилница, но един ден като минах оттам си казах, че никога не бих работил в такъв дървен прахоляк. По-късно разбрах, че Бог по-добре от нас знае, за какво сме родени и кое ще ни хареса.

Станах дърводелец, без да знам, че кандидатствам за дърводелец.

И открих че обичам тази професия. Ако обичаме, никога не е трудно.

Какво Ви предстои от тук за в бъдеще?

Бог. Предстои ми Бог. Всичко останало е път към Него.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На вашите читатели и на всички варненци, желая приятни трудности и творческо любопитство.