Димитрина Германова: Най-ценно е всеки ден да се стремиш да си по-добър от предишния

Димитрина Германова е млада, красива, талантлива и енигматична певица. Тя заслужи второ място в юбилейното 10-о издание на „Гласът на България“. Публиката във Варна я познава от участията ѝ в мюзикъли на Варненската опера, сред които „Цар лъв“, „Оркестър без име“, „Красавицата и звяра“, „Коса“, „Бодигард“ и др. 

Родена е на 8 май 2004 година в Добрич – град, който се утвърждава като люлка на таланти, дал много от популярните имена на българската сцена, сред които Силвия Кацарова, Миро и др. Макар да не е родена в семейство на професионални музиканти, близките на Димитрина имат отношение към музиката и забелязват нейния талант. Още от дете тя е част от студиото за рок и поп певци „Сарандев“ към Младежкия център в Добрич. През 2016 г. участва в националната селекция „Децата на България са супер“ на „Детската Евровизия“. Явява се на редица национални и международни конкурси, като печели много заслужени признания за таланта си. Лауреат е и на фондацията на Димитър Бербатов, която отличава талантливите деца и младежи на България. 

За забележителното си участие в юбилейния десети сезон на „Гласът на България“ и за мисията си в изкуството, разказа Димитрина Германова в едно много откровено интервю за ВАРНА Е.

Дими, поздравления за впечатляващото представяне в „Гласът на България“. Ти самата доволна ли си?

Благодаря много! Да, доволна съм! Смятам, че се представих по възможно най-добрия начин, отзивите на публиката са най-добрият критерий!

Защо реши да се включиш в шоуто?

Дълго време приятели и познати около мен ме убеждаваха да се запиша, но все не усещах, че моментът е настъпил. Тази година прецених, че имам нужната подготовка да се справя с това предизвикателство – все пак такъв формат изисква натрупан опит и увереност в качествата. Обмислях дълго и накрая просто подадох заявлението си и така започна приказката . 

Срещна ли приятели сред участниците?

Да! Въпреки състезателния дух на предаването, успяхме да се абстрахираме от идеята за конкуренция помежду ни и се забавлявахме искрено заедно! Нямаше злоба, нямаше завист – наслаждавахме се на споделените мигове.

Ти се занимаваш с музика от много малка, защо реши да поемеш по пътя на изкуството?

Всичко се случи по много естествен път – още от детската градина се записах на уроци по танци, в първи клас вече свирех на пиано и учих солфеж, по-късно започнах хорово пеене и на 10 години посетих първия си индивидуален урок по поп и джаз пеене. В последствие усетих, че искам да съчетая всичко в едно. Така се запалих по музикалния театър и вече над 5 години се развивам в тази насока. Изкуството ми подарява възможността да научавам много, както за себе си, така и за света около мен. Превъплъщавайки се в различни роли (дали в песен или театрална постановка), трупам житейски опит, обогатявам мирогледа си. Изкуството е богатство и се радвам, че имам дарба, която ми позволява да го приветствам в душата си. 

Родом си от Добрич – градът е дал много  големи имена на българската музика. Има ли в рода ти музиканти?

От рода ми доста хора са пресичали пътя си по някакъв начин с музиката – баща ми е свирил на цигулка като малък, средната ми сестра е пяла в гимназията, баба и дядо също са се забавлявали чрез песни. Нито един обаче не се е занимавал сериозно, аз съм единствената до този момент. 

Участвала си в много музикални конкурси, преди да стъпиш на голямата сцена, смяташ ли, че това ти е дало необходимата школовка?

Да, била съм на немалко певчески конкурси както в страната, така и в чужбина. Участвала съм в два от най-престижните музикални форуми за певци – Световния шампионат по сценични изкуства в Лос Анджелис, 2019, като оттам се върнах с два сребърни и един бронзов медал, както и „Славянски базар“, Витебск, Беларус, 2022, от който спечелих второ място. В биографията си имам доста отличия от конкурси, но не наградите са най-важни. Всяко излизане на сцена носи опит, учи на дисциплина и гради характер. Такъв тип изяви дават обратна връзка за нивото и върху какво още може да се работи, за да се развива артистът. Най-ценно е да се стремиш всеки ден да си по-добър от вчерашния. 

Представяш се забележително в мюзикъли на Варненската опера. Привлича ли те подобен тип изява и за в бъдеще?

Благодаря! От малка проявявам интерес към мюзикълите, неведнъж са ми казвали, че това е попрището, върху което трябва да наблегна, защото ми се получава много добре. Зад гърба си имам участия в 6 проекта на Варненската опера и със сигурност ще посрещна с отворени обятия възможност за още!

Смяташ ли, че ако се поставят повече качествени мюзикъли у нас, това ще даде по-голяма възможност за изява на изпълнители като теб?

Доскоро мюзикълът не беше толкова разпространен жанр на българската сцена. През последните години той набира популярност. Поставиха се прекрасни заглавия, на които публиката има възможност да се наслаждава. За разлика от операта, мюзикълът е по-достъпен сценичен жанр за масовата аудитория, но пък това не го прави лесен. За да се получи качествен продукт, е необходимо съставът да е от качествени артисти – такива, които не само пеят, но и еднакво добре владеят танцовото изкуство и актьорските умения. Предполагам, че колкото повече навлиза самият жанр у нас, толкова повече ще се наблегне върху подготовката за него. Така не само ще се поставят известни заглавия, но и крайният резултат от работата ще бъде още по-удовлетворяващ. 

Мислиш ли, че класическата сцена дава по-добри възможности за реализация от популярната, ти самата имаш ли подобни амбиции?

„Реализация“ е относително понятие, защото всяко изкуство изисква своя тип публика. За всеки жанр има съответна аудитория. Ако успееш да достигнеш до хора, които оценяват твоя тип изкуство (независимо в какво направление или жанр се изразява то), си се реализирал. Съответно, не мисля, че можем да изчисляваме в коя сфера има по-добра възможност за реализация. Зависи кой накъде се стреми. Аз харесвам и двата вида сцена и с удоволствие бих се развивала и в двете посоки, въпреки че се различават много една от друга. 

Кои са изпълнителите, от които си се учила, които са пример за теб?

Всеки се учи от най-добрите, така че, предполагам, няма да е изненада да спомена Селин Дион, Уитни Хюстън, Марая Кери, Арета Франклин… От няколко години съм фен на не дотолкова познатата Хейли Райнхарт. Тя е извънземен талант и силно се надявам някой ден да получи заслужената популярност. 

Както в „Гласът на България“, така и в мюзикъла „Оркестър без име“, изпълни много „вечни“ български песни. Какво е отношението ти към тях, за теб важна ли е приемствеността в музиката?

Естествено, по мое мнение песните се пишат, за да се пеят не само от оригиналния изпълнител. Точно по този начин музиката остава жива, увековечава се. Имаме много красиви български песни, жалко обаче, че на малко от тях се дава гласност. 

Интересно е, че озвучаваш анимационни героини като Изабела в „Енканто“ и Ариел в „Малката русалка“. Разкажи малко повече за това? С какво се различава от изявите ти на сцената?

Дублажът и изпълнението на живо се различават много. Най-малкото заради това, че по време на дублаж правиш няколко опита, работи се фраза по фраза и от всички опити се избира най-близкото до оригинала попадение. В пеенето на сцена имаш само един единствен шанс, никой няма да ти даде възможност за повторение. Още повече, че в дублажа се гони имитация на филмов персонаж, а на сцена се търси индивидуалност, уникалност. 

Във финала на „Гласът на България“ изпълни песен на Малката русалка. Припознаваш ли се в емблематичната героиня?

Ариел е изключително любопитно момиче с огромна страст към непознатото. Не понася ограничения, широкоскроена е и има силен порив да изследва и прави това, което на останалите се струва невъзможно. Имаме доста допирни точки, да 

Вече представи дебютната си песен, какъв е стилът, в който би искала да се развиваш?

И двете песни, с които се представям като индивидуален изпълнител – „Скрита сила“, 2019г. (автор – Радостина Колева) и „Да се върна“, 2023 г. (музика и аранжимент – Димитър Атанасов, текст – Кристиан Грънчаров), са много различни една от друга. Тепърва ми предстои да установявам собствен стил, но за целта ще трябва да експериментирам, за да открия кое най-много пасва на моя натюрел. 

На сцената на „Гласът на България“ се представи убедително, както с песни на български, така и на английски. Според теб важно ли е да се пее на български? Обръщаш ли специално внимание на текста в песните, които изпълняваш?

Важно е, разбира се. В България има толкова талантливи композитори, които сътворяват прекрасни песни, българската музика трябва да се подкрепя и развива!! А и за всеки изпълнител е нужно да разбира и вниква в текста на песента, която изпълнява. Единствено така ще успее да придаде автентично посланието ѝ. Това се случва най-лесно, като се пее на родния език. 

Ти самата каква музика слушаш извън професионалните си интереси? 

Както казах, не обичам да се ограничавам и ми харесва да експериментирам. Имам всякакви жанрове в плейлиста си – от опера и оркестрова музика до хеви метъл. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Срещам се с приятели, гледам филм или сериал, слушам музика, разглеждам какво се случва в социалните мрежи, но най-обичам просто да си лежа и да не правя нищо. 

Какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?

Пожелавам си още повече и по-големи сцени, на които да изпълнявам авторска музика!

Какво би пожелала на читателите на ВАРНА Е?

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.