Димитрина Германова: Най-ценно е всеки ден да се стремиш да си по-добър от предишния

Димитрина Германова е млада, красива, талантлива и енигматична певица. Тя заслужи второ място в юбилейното 10-о издание на „Гласът на България“. Публиката във Варна я познава от участията ѝ в мюзикъли на Варненската опера, сред които „Цар лъв“, „Оркестър без име“, „Красавицата и звяра“, „Коса“, „Бодигард“ и др. 

Родена е на 8 май 2004 година в Добрич – град, който се утвърждава като люлка на таланти, дал много от популярните имена на българската сцена, сред които Силвия Кацарова, Миро и др. Макар да не е родена в семейство на професионални музиканти, близките на Димитрина имат отношение към музиката и забелязват нейния талант. Още от дете тя е част от студиото за рок и поп певци „Сарандев“ към Младежкия център в Добрич. През 2016 г. участва в националната селекция „Децата на България са супер“ на „Детската Евровизия“. Явява се на редица национални и международни конкурси, като печели много заслужени признания за таланта си. Лауреат е и на фондацията на Димитър Бербатов, която отличава талантливите деца и младежи на България. 

За забележителното си участие в юбилейния десети сезон на „Гласът на България“ и за мисията си в изкуството, разказа Димитрина Германова в едно много откровено интервю за ВАРНА Е.

Дими, поздравления за впечатляващото представяне в „Гласът на България“. Ти самата доволна ли си?

Благодаря много! Да, доволна съм! Смятам, че се представих по възможно най-добрия начин, отзивите на публиката са най-добрият критерий!

Защо реши да се включиш в шоуто?

Дълго време приятели и познати около мен ме убеждаваха да се запиша, но все не усещах, че моментът е настъпил. Тази година прецених, че имам нужната подготовка да се справя с това предизвикателство – все пак такъв формат изисква натрупан опит и увереност в качествата. Обмислях дълго и накрая просто подадох заявлението си и така започна приказката . 

Срещна ли приятели сред участниците?

Да! Въпреки състезателния дух на предаването, успяхме да се абстрахираме от идеята за конкуренция помежду ни и се забавлявахме искрено заедно! Нямаше злоба, нямаше завист – наслаждавахме се на споделените мигове.

Ти се занимаваш с музика от много малка, защо реши да поемеш по пътя на изкуството?

Всичко се случи по много естествен път – още от детската градина се записах на уроци по танци, в първи клас вече свирех на пиано и учих солфеж, по-късно започнах хорово пеене и на 10 години посетих първия си индивидуален урок по поп и джаз пеене. В последствие усетих, че искам да съчетая всичко в едно. Така се запалих по музикалния театър и вече над 5 години се развивам в тази насока. Изкуството ми подарява възможността да научавам много, както за себе си, така и за света около мен. Превъплъщавайки се в различни роли (дали в песен или театрална постановка), трупам житейски опит, обогатявам мирогледа си. Изкуството е богатство и се радвам, че имам дарба, която ми позволява да го приветствам в душата си. 

Родом си от Добрич – градът е дал много  големи имена на българската музика. Има ли в рода ти музиканти?

От рода ми доста хора са пресичали пътя си по някакъв начин с музиката – баща ми е свирил на цигулка като малък, средната ми сестра е пяла в гимназията, баба и дядо също са се забавлявали чрез песни. Нито един обаче не се е занимавал сериозно, аз съм единствената до този момент. 

Участвала си в много музикални конкурси, преди да стъпиш на голямата сцена, смяташ ли, че това ти е дало необходимата школовка?

Да, била съм на немалко певчески конкурси както в страната, така и в чужбина. Участвала съм в два от най-престижните музикални форуми за певци – Световния шампионат по сценични изкуства в Лос Анджелис, 2019, като оттам се върнах с два сребърни и един бронзов медал, както и „Славянски базар“, Витебск, Беларус, 2022, от който спечелих второ място. В биографията си имам доста отличия от конкурси, но не наградите са най-важни. Всяко излизане на сцена носи опит, учи на дисциплина и гради характер. Такъв тип изяви дават обратна връзка за нивото и върху какво още може да се работи, за да се развива артистът. Най-ценно е да се стремиш всеки ден да си по-добър от вчерашния. 

Представяш се забележително в мюзикъли на Варненската опера. Привлича ли те подобен тип изява и за в бъдеще?

Благодаря! От малка проявявам интерес към мюзикълите, неведнъж са ми казвали, че това е попрището, върху което трябва да наблегна, защото ми се получава много добре. Зад гърба си имам участия в 6 проекта на Варненската опера и със сигурност ще посрещна с отворени обятия възможност за още!

Смяташ ли, че ако се поставят повече качествени мюзикъли у нас, това ще даде по-голяма възможност за изява на изпълнители като теб?

Доскоро мюзикълът не беше толкова разпространен жанр на българската сцена. През последните години той набира популярност. Поставиха се прекрасни заглавия, на които публиката има възможност да се наслаждава. За разлика от операта, мюзикълът е по-достъпен сценичен жанр за масовата аудитория, но пък това не го прави лесен. За да се получи качествен продукт, е необходимо съставът да е от качествени артисти – такива, които не само пеят, но и еднакво добре владеят танцовото изкуство и актьорските умения. Предполагам, че колкото повече навлиза самият жанр у нас, толкова повече ще се наблегне върху подготовката за него. Така не само ще се поставят известни заглавия, но и крайният резултат от работата ще бъде още по-удовлетворяващ. 

Мислиш ли, че класическата сцена дава по-добри възможности за реализация от популярната, ти самата имаш ли подобни амбиции?

„Реализация“ е относително понятие, защото всяко изкуство изисква своя тип публика. За всеки жанр има съответна аудитория. Ако успееш да достигнеш до хора, които оценяват твоя тип изкуство (независимо в какво направление или жанр се изразява то), си се реализирал. Съответно, не мисля, че можем да изчисляваме в коя сфера има по-добра възможност за реализация. Зависи кой накъде се стреми. Аз харесвам и двата вида сцена и с удоволствие бих се развивала и в двете посоки, въпреки че се различават много една от друга. 

Кои са изпълнителите, от които си се учила, които са пример за теб?

Всеки се учи от най-добрите, така че, предполагам, няма да е изненада да спомена Селин Дион, Уитни Хюстън, Марая Кери, Арета Франклин… От няколко години съм фен на не дотолкова познатата Хейли Райнхарт. Тя е извънземен талант и силно се надявам някой ден да получи заслужената популярност. 

Както в „Гласът на България“, така и в мюзикъла „Оркестър без име“, изпълни много „вечни“ български песни. Какво е отношението ти към тях, за теб важна ли е приемствеността в музиката?

Естествено, по мое мнение песните се пишат, за да се пеят не само от оригиналния изпълнител. Точно по този начин музиката остава жива, увековечава се. Имаме много красиви български песни, жалко обаче, че на малко от тях се дава гласност. 

Интересно е, че озвучаваш анимационни героини като Изабела в „Енканто“ и Ариел в „Малката русалка“. Разкажи малко повече за това? С какво се различава от изявите ти на сцената?

Дублажът и изпълнението на живо се различават много. Най-малкото заради това, че по време на дублаж правиш няколко опита, работи се фраза по фраза и от всички опити се избира най-близкото до оригинала попадение. В пеенето на сцена имаш само един единствен шанс, никой няма да ти даде възможност за повторение. Още повече, че в дублажа се гони имитация на филмов персонаж, а на сцена се търси индивидуалност, уникалност. 

Във финала на „Гласът на България“ изпълни песен на Малката русалка. Припознаваш ли се в емблематичната героиня?

Ариел е изключително любопитно момиче с огромна страст към непознатото. Не понася ограничения, широкоскроена е и има силен порив да изследва и прави това, което на останалите се струва невъзможно. Имаме доста допирни точки, да 

Вече представи дебютната си песен, какъв е стилът, в който би искала да се развиваш?

И двете песни, с които се представям като индивидуален изпълнител – „Скрита сила“, 2019г. (автор – Радостина Колева) и „Да се върна“, 2023 г. (музика и аранжимент – Димитър Атанасов, текст – Кристиан Грънчаров), са много различни една от друга. Тепърва ми предстои да установявам собствен стил, но за целта ще трябва да експериментирам, за да открия кое най-много пасва на моя натюрел. 

На сцената на „Гласът на България“ се представи убедително, както с песни на български, така и на английски. Според теб важно ли е да се пее на български? Обръщаш ли специално внимание на текста в песните, които изпълняваш?

Важно е, разбира се. В България има толкова талантливи композитори, които сътворяват прекрасни песни, българската музика трябва да се подкрепя и развива!! А и за всеки изпълнител е нужно да разбира и вниква в текста на песента, която изпълнява. Единствено така ще успее да придаде автентично посланието ѝ. Това се случва най-лесно, като се пее на родния език. 

Ти самата каква музика слушаш извън професионалните си интереси? 

Както казах, не обичам да се ограничавам и ми харесва да експериментирам. Имам всякакви жанрове в плейлиста си – от опера и оркестрова музика до хеви метъл. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Срещам се с приятели, гледам филм или сериал, слушам музика, разглеждам какво се случва в социалните мрежи, но най-обичам просто да си лежа и да не правя нищо. 

Какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?

Пожелавам си още повече и по-големи сцени, на които да изпълнявам авторска музика!

Какво би пожелала на читателите на ВАРНА Е?

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.