Дончо Дончев: За мен изкуството е мисия!

Дончо Дончев е един от най-интересните съвременни български художници, който реализира поредица успешни проекти в чужбина. Представя свои произведения в галерии и престижни музеи в Италия и Швейцария. Участва във форуми за изкуството в цяла Европа и Турция. Самият той казва за себе си, че не си налага ограничения в творчеството, рисува на различни теми, използва разнообразни материали. С произведенията си поставя важни и значими въпроси за времето в което живеем, за бъдещето на човечеството, за мира и войната, за непреходния характер на изкуството… За най-новите си проекти, за художниците, от които се е учил и за мястото на творчеството в своя живот, разказа Дончо Дончев в едно откровено интервю за ВАРНА Е.

Дончо, една от последните Ви творби е Icona Gioconda, разкажете ни повече за нея. Правилно ли се усеща традиционен източен стил…

Действително е така. Кой ли не е рисувал Джокондата, кой ли не я е осмивал, кой ли не я е правил или стилизирал по различен начин…  През какви ли не течения, стилове и форми е минавала. Но аз също обичам да правя нещата с усмивка, в произведенията ми винаги има малка загадка и закачка. И в Icona Gioconda така се получи… Реших да я нарисувам, тъй като си дадох сметка, че няма вариант на най-известната картина в света, който да е правен тук, в нашия регион, по един източен начин, заимстван от древността, от византийската живопис, преминала през нашата източната живопис. Исках да я стилизирам в този дух, и разбира се да го направя с усмивка, с усмивката на Мона Лиза, пречупена през нашите източни виждания.

Моята Мона Лиза се усмихва “от изток” на другата, западната Джоконда. 

Получи се нещо интересно, тъй като творбата ми е в почти същия размер като оригинала, върху платно е нарисувана с молив, запечатана с лак. Реших да я оставя просто като един ескиз, който няма нужда от дорисуване, идеята вече е постигната и това е достатъчно.

В голяма степен, чрез изкуството си, сякаш пренасяте мъдростта на древността в съвремието ни. Приемате ли това като основна мисия на творчеството си?

Да! За мен изкуството е мисия и не си поставям ограничения от къде да черпя мъдрост. Вдъхновяват ме древността и старите писания, митологиите... Всички те са толкова красиви и изпъстрени с фантазия и полет на човешката мисъл, които се опитвам да пресъздам в творбите си. Имам проекти, които са свързани точно с митологията, например “Codex Metamorphoses”, това е моя много дълга серия, която е заимствана от древността и “Метаморфози” на Овидий, но се долавя влияние и от метаморфозата на модерниста Кафка. Произведенията ми са своеобразен мост между древност и съвремие. 

Как се насочихте към изкуството? Сам ли направихте този избор или някой откри таланта Ви на творец? Има ли в рода Ви и други хора с творчески професии?

Винаги съм смятал, че творецът, човекът на изкуството, се ражда такъв. Според мен това е заложено вътре в него. Най-важното обаче е, дарбата му да бъде открита във времето. Моите родители не са с творчески професии, и двамата са учители. Щастлив съм, че откриха и видяха у мен тази дарба, и започнаха да я крепят, да ми помагат да я развивам. Разбира се рисувам от съвсем малък. По онова време нямаше толкова много източници на информация за изкуството. Спомням си руските книжарници, които бяха достъпни и албумите на различни художници. Родителите ми купуваха всички тези албуми, и у нас библиотеката е пълна с албуми на ренесансови художници. От тогава съм се запалил истински по изкуството. Започнах от дете да рисувам, да ходя на уроци, кръжоци, курсове. След което започнах да се подготвям професионално при учител художник.

И така, съвсем закономерно кандидатствах и ме приеха в художествената гимназия в Трявна, и продължи моят път. Най-важното за мен е, че родителите ми винаги са ме подкрепяли в моя път на художник. Винаги са били до мен, дори и в трудни моменти. Талантът е важно да бъде открит, но за да се съхрани и да се развива, трябва да има условия и да се усеща подкрепата на най-близките, на семейството.

Роден сте в Габрово, живял в Дряново а образованието си получавате в Трявна и Велико Търново. По какъв начин тези градове с утвърдени художествени школи са повлияли върху формирането Ви като творец?

Роден съм в Габрово, но аз съм си дряновец. От малък живея в Дряново, родителите ми са в Дряново, те са все още там, както и моите приятели, първите ми стъпки са били там. Разбира се това е моят любим град, тъй като аз там съм израснал до една определена възраст, когато заминах да уча в Трявна.

Да, разбира се, школите са много важни. Във всички тях научаваш по нещо ценно. Сега, като се връщам назад си давам сметка, че в онези времена, осемдесетте години, когато кандидатствах, беше доста трудно да се влезе в едно такова училище като Художественото училище в Трявна, имаше голяма конкуренция. Петте години, през които съм учил там, са били за мен време на изграждане, което ми е дало много, тази школа е повлияла силно на творчеството ми. Преподавателите бяха много отдадени, със съучениците имахме изградена една приятелска конкуренция, бяхме погълнати от това, което правим. Смятам, че тогава, в тези юношески години, човек се оформя като личност. Тревненското художествено училище много е помогнало за развитието ми като художник, но разбира се и образованието, което получих във Велико Търново, където също срещнах невероятни преподаватели. След като завърших, специализирах и анимация. Но всичко това се изгражда поетапно и ако нямах началната база, този невероятен дух и усещане за изкуството, които получих в тревненската школа, щеше да ми бъде много по-трудно.

Тук бих искал да спомена специалната роля на един мой учител от Дряново -  Игнат Игнатов, лека му пръст, почина преди няколко години. Първо започнах да ходя на курсове при него. Но той, освен че ме научи на основното за нашата професия - как да рисувам, той ме научи и защо да го правя, отвори светогледа ми към голямото изкуство, към неговата чувствителност и необятност. След това станахме приятели с него, рисували сме заедно, много разговори сме водили. Когато се оформя един творец, първоначално трябва да получи, разбира се, базови знания, след това обаче, като я има основата, за да е професионалист, за да има чувствителност да изрази себе си, трябва да има някой, който да го подкрепя и да му показва в началото, докато получи увереност. Игнат Игнатов беше този човек за мен, затова е изключително важно да го споменавам винаги!

Често имате изяви в Италия, притежавате и доста творчески контакти на Апенините. С какво Ви привлича родината на Микеланджело и Леонардо?

Основна роля за изявите ми в Италия има един галерист, с когото работя от години - Арминио Скиоли. Често пътувам до алпийската част на Италия и Швейцария, правя различни презентации, най-често в Лугано и Локарно. Участвал съм в доста събития по повод филмовия фестивал в Локарно, много от тях са свързани с рисуване пред публика. Там има една много красива крепост, за която се предполага и вече е почти сигурно, че е построена по проект на Леонардо Да Винчи. Част от тази крепост, под формата на тунел, излиза в галерията на моя приятел Арминио Скиоли и се превръща в естествено продължение на изложбеното пространство. Невероятни места има в Италия, прекрасни… Това е страна, изцяло пропита от изкуство, как няма да ме привлича?! Бих казал, че значителна част от темите, които ме вълнуват, идват от италианския Ренесанс и в голяма степен са вдъхновени от него. Последният проект, по който работя и се надявам да го реализирам до края на тази година е албум, в който търся отговор на въпроса на какви компромиси е способен един творец в името на изкуството. Повод за него е интересът ми към една особена страна от творчеството на Леонардо и Микеланджело, които безспорно са били много надарени, но са “служили” също на кръвожадни деспоти и са реализирали някои чудовищни проекти, като например машини за масово убиване, проектирани от Леонардо, за когото се знае, че е бил абсолютен пацифист.

Церн, Милано, Лихтенщайн… Имате над 20 изложби в цяла Европа, къде се чувствате най-добре приет?

Изключително приятно ми е всеки път, когато ходя в Швейцария. Често пътувам до Цюрих и Локарно, наскоро представих голяма изложба от 40 произведения в националния музей в Лихтенщайн, от който през 2014 година започна голямото израстване в кариерата ми. В Церн до момента съм реализирал 2 големи проекта, което е изключителна стъпка в професионалното ми развитие. Сега подготвям трети, част от който ще покажа първо в София, най-вероятно през май месец.

Аз се чувствам навсякъде добре приет. Никога не съм изпитвал неудобство от това, което съм аз, както и от изкуството си.

Също и в Германия имам проекти. Освен в Европа и в Турция ходя също често. Вече повече от 20 години работя съвместно с един писател, който вече е много близък мой приятел - Керим. Тази година подготвяме още 3 нови книги, които да бъдат издадени в Истанбул. Навсякъде по света се чувствам добре приет, наистина навсякъде…

Музиката има ли място във вашето творческо ежедневие? Каква музика ви вдъхновява? Слушате ли музика докато творите?

Различно. Понякога слушам музика или радио, когато рисувам, но и на тишина обичам да работя, случвало се е дори по цели дни да рисувам на тишина. Много обичам джаз, рок, класическа музика. Ходя на концерти, съвсем скоро посетих превъзходен класически концерт. Вдъхновява ме музиката, тя е част и от работата ми. Повече от 10 години участвам в пърформанси с музиканти. Има едно представление в Германия “Ноктюрно в синьо”, в което творя на сцената на живо и докато рисувам, това което правя се проектира на един голям екран на сцената, всичко се случва в реално време. Тук в България съм го правил на различни места с една джаз формация The Golden Project. С тях имахме представяния и на малки и на големи сцени, били сме и в Градската художествена галерия във Варна. Там бях представил графична изложба, имаше и рисуване на живо пред публика. Така че, да, музиката е вдъхновение за мен в голяма степен.

В творчеството Ви сякаш преобладава ахроматичната гама, дори изцяло монохромната. 

Различно е. Тази гама наистина в последно време преобладава в произведенията ми, но по-старите ми работи са по-различни, те са цветни. Трудно бих могъл да обясня защо в последно време така се получава. Може би темите, върху които работя напоследък и идеята която искам да пресъздам, ме провокират да използвам тази гама.

Привлича ли Ви минимализмът в рисунката и работата с една линия? Формата и линията ли са с приоритет пред цвета за вас? Какво е отношението ви към рисуване с молив, креда и въглен?

Линията е изключително важна и ценна за мен. Понякога стремежът ми е бил да пресъздам вътрешната си тръпка и чувствителност единствено чрез линията - убеден съм, че в нея се съдържа уникалността на всеки един творец. Наистина обожавам да рисувам с линия и без никакво ограничение в материала, използвам и молив, въглен, креда, бои, а понякога и техниката те води в това което правиш.

Много обичам да разнообразявам материалите, които използвам. Понякога правя експерименти и получавам интересни резултати. Много обичам да правя колажи, обичам да смесвам хартия с рисуване. Нямам ограничения в използването на различни техники и материали, дори смятам че това ме държи в известна степен “на повърхността”, постоянната промяна носи свежест в творчеството ми. Когато задълбая прекалено в една насока, усещам, че “затъвам” и не успявам да изразя пълноценно идеите си. Когато правя различни неща, смятам че се “опреснявам” творчески.

Като стана въпрос за различните техники, скулптурите ви са изпълнени с много интересни материали. Бихте ли разказал повече за тях!

И към скулптурите подхождам по същия начин, както към рисуването - без ограничения! Разбира се още от Трявна правя много творби от дърво. Метал, по-малко използвам, отливам, но по-малко. Един от най-любимите ми материали за скулптура е хартията, работя и с папие-маше, често слепвам различни елементи. Правя маски, портрети, скулптури - много обичам харията! Може би в нея ме привлича точно това, че тя е нетраен материал. Хубав материал, фин, красив, но не е като метала или камъка, и това усещане за хартията много ми харесва. Според мен не е нужно едно произведение да е изработено от стабилен и траен материал, за да оцелее във времето и да бъде запомнено. То може да е нещо, което се разпада, но преди това е оставило трайна следа в съзнанието но хората, провокирало е определени емоции и чувства.

Реализирал сте няколко проекта с рисувани карти за игра. Единият е с политически и исторически персонажи. Вложил ли сте в работата си известна алегория, че политиката е една игра? Какъв е вашият подтик да реализирате този проект? Какво е посланието, което отправяте?

Разбира се, че политиката е игра. Този проект се наричаше “21st Century” и беше с политически и исторически фигури. През 2017 година го рисувах и го представих следващата година в Централния военен клуб в София, по повод председателството на България в Съвета на Европейския съюз, тогава. Рисувах го около една година. Картините са 10 пъти увеличен размера в мащаб на карта. В проекта съм нарисувал водещи политици от 21 век, повечето от които все още са активни. Нарисувал съм ги и съпоставил така, че в една и съща карта са изобразени и двете им лица, и доброто и лошото. Опитах се да представя в сатиричен вид мои идеи и хрумвания в сферата на политиката и геополитиката - за съжаление много от тях се сбъднаха впоследствие… Например на картата с Путин, от едната страна съм представил руския президент като веселяк, народен човек с акордеон и мечка, а от другата страна - мечката до него става зловеща, а той държи в ръце картата на света, който иска да завладее. На картата с Тръмп, от едната страна той държи асо и надцаква, а от другата слонът - символът на републиканците, е представен, като цирков актьор. В картата присъства и надписът вирус, а тогава все още нямаше ковид, рисувал съм ги през 2017 година, както казах. Ето че, странно или не, но няколко години по-късно, символите, които съм използвал, станаха реалност… В картите съм заложил по символичен начин големите човешки проблеми на нашето съвремие, с които политиката е свързана.

Другите Ви два проекта карти за игра са с персонажи от изкуството и митологията. Кои са темите които никога няма да ви омръзнат в творчеството?

Никога няма да ми омръзне да рисувам карти за игра. Задълбах се много в приказно-митологичната тема докато рисувах тази серия карти, тя беше една от първите ми. Към проекта “Festum” бях написал и приказни текстове, предимно диалози, които излязоха обединени в едно малко двуезично издание със същото име.

Другата тема за карти, която съм използвал са художниците - изобразил съм популярни творчески личности, които са ми повлияли и въздействали по някакъв интересен за мен начин. От едната страна на картата съм представил характерното за техния стил или епохата, в която са творили, а от другата съм изобразил самия художник.

Тези проекти станаха обществено значими, понеже бяха отпечатани на стандартни тестета за игра, разпространиха се много. Чрез международната платформа Kickstarter получих добро финансиране, което позволи разпространението им в целия свят.

Картите за игра са тема, която много ми харесва и може би ще продължавам да работя върху нея и занапред.

Кои са личностите, които са Ви повлияли в най-голяма степен? От кого се вдъхновявате? От кого сте се учил?

Художниците, които са ми повлияли са много, повечето съм ги представил в проектите си по един или друг начин. Но ако говорим за силна личност, за творец и човек, който ме е вдъхновил, за мен това определено е Чарли Чаплин. Той освен велика личност, чувствителна, с драматична съдба, е и прекрасен разказвач, което личи и от автобиографията му. Пресъздавам го по мой начин понякога в творчеството си, възхищавам му се, опитвам се да “вляза” в живота му. Той е моят пример за артист и за личност в живота като цяло.

Какви са Вашите интереси извън изобразителното изкуство?

Като се замисля сега, аз сякаш не излизам почти никога от същността си на художник. Давам си сметка, че дори, когато се отдавам на всички любими неща извън изкуството, те ме обогатяват и като човек, и като творец. Всичко което правя, дори само за развлечение, всъщност е и допълнение към работата ми, и то сякаш не е точно хоби. Обичам да чета и това влияе на вижданията и идеите ми за всеки мой творчески проект. Обичам също да ходя на кино, на концерти, да пътувам със семейството си, да спортувам - да тичам в парка. Но винаги и по всяко време, мисля за идеите, които ме вълнуват, като творец. Не мога да изляза извън изкуството чрез някакво хоби, забавленията ми са част от това което съм аз като творец и личност.

Колекционирам старинни инструменти, може би това бихме могли да го определим като мое хоби. Имам голяма колекция от стари рендета, длета, пергели, прави ъгли, ръчно правени инструменти, някои са над 100 годишни. Това са инструменти, които са създадени ръчно от майстори дюлгери. Аз все пак съм от такъв край, дряновският край е дюлгерски. Баща ми е краевед, той пише книги и покрай него от малък съм се запалил по такъв вид колекционерство. Той колекционира стари илюстровани пощенски картички, явно от там ми е дошла идеята.

Какво Ви предстои в творчески план?

От около година работя по проект, който е посветен на насилието, войната и агресията. Бях “сграбчен” от този импулс, когато започна войната в Украйна. Започнах да си задавам страшно много въпроси и изпитах изключително желание да рисувам. Създадох едни грозни рисунки, като гротеска с червена линия и от там тръгна цялата тази серия, която съм нарекъл “Notebook”. Представих я на различни места в София. Трупат се още много рисунки, които обединявам в един албум с малко текст, нещо като своеобразна графична новела. Подобна ще е като стил на тази която издадох през 2020 година - “Persona Satyricona”, посветена на 101 велики личности от световната история. Сега подбирам творбите, които ще включа, приключвам текстовете, редактирам ги и се надявам да успея да я издам тази година. Това ще е един голям албум с рисунки и кратки текстове към тях.

Другият проект, върху който работя в момента, е свързан отново с Керим, моят приятел писател от Истанбул, който живее в Америка. Тази година с него приключваме една трилогия, както и книга с афоризми. Надявам се и те да бъдат издадени тази година.

Проектът който е много сериозен за мен, отново е свързан с Церн. Това е проект, върху който работя от доста дълго време. Подготвям четири големи картини - “Четирите фундаментални взаимодействия”, а към тях и няколко по-малки. Част от него ще представя през май месец в София Тех Парк, по време на европейска научна конференция. До края на годината ще се опитам да го представя и в Церн.

Това съм планирал за тази година, и се надявам да мога да го реализирам.

Пожелаваме Ви да успеете в реализацията на всичко което сте започнали и запланували. Вие какво бихте пожелали на нашите читатели, на читателите на ВАРНА Е?

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.