Мария Йовкова: Трябва първо да даваш от себе си, за да получиш!

Мария Йовкова е една от най-изявените български състезателки по тенис на маса. 2023 г. е сред най-успешните в кариерата ѝ. Мария спечели републиканската титла за жени заедно със съотборничките си от варненския клуб "Комфорт", а с националния тим постигна класиране за европейските финали през септември. 

В актива си до момента Мария има европейска титла на двойки за девойки от 2017 година и балканска титла на двойки за кадетки през 2013 година. 

Мария Йовкова е абсолютна шампионка на България до 21 години през 2016 година, като печели златото във всички възможни дисциплини - сингъл, двойки, смесени двойки и отборно. През годините Мария три пъти е ликувала с отборната титла на България. 

Освен за клубове у нас, Мария се е състезавала за отбори в Германия, Франция, Сърбия и Италия. През изминалия сезон освен за варненския “Комфорт”, Мария играе също за отбора на АЕК в Гърция и за Халмщад в Швеция. 

От 2012 година е част от националния отбор на България. 

За успехите и пътя към тях, за любовта си към спорта и високите цели, които не спира да си поставя, за да върви напред, разказа Мария Йовкова в интервю за ВАРНА Е…

Мария, през тази година, заедно със съотборничките ти от "Комфорт", по категоричен начин спечелихте шампионската титла при жените, без загубен мач. Толкова ли лесно беше, колкото резултатите показват?

Много се радвам, че успяхме по този категоричен начин да спечелим титлата. Всъщност изобщо не ни беше толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Както всички останали момичета от другите отбори, ние също се притесняваме, искаме винаги да показваме най-доброто от себе си, да играем добре и съответно да печелим. Имахме и своите трудни моменти, разбира се, но си помагахме една на друга, подкрепяхме се и така направихме успеха си да изглежда постигнат с лекота.

С какво превъзхождахте другите отбори?

С много добра комуникация, с отборен дух и с разбирателство.

Лесно ли се сработихте със съотборничките ти и треньорския щаб в "Комфорт"?

Да, много лесно и бързо. Нещата ни се получиха от раз. По време на сезона винаги поддържаме връзка помежду си, чуваме се редовно, дори и когато нямаме мачове. Обсъждаме подготовката, предстоящите кръгове от първенството и така успяваме да сме всички заедно (състезатели и треньори) фокусирани за постигането на нашата крайна обща цел.

Защо реши да се състезаваш за варненския клуб този сезон?

В “Комфорт” отношението към мен е много добро, а и смятам, че е един от най-перспективните клубове в България.

Заедно с националния отбор преминахте успешно през европейските квалификации, като спечелихте с три победи предварителната си група. На какво се дължи отличното представяне? 

Да, в началото на май месец беше последният етап от квалификацията. Мисля, че отличното ни представяне се дължи на това, че бяхме много сплотени с момичетата, всяка от нас успя да покаже най-добрия си тенис, подкрепяхме се, помагахме си, бяхме отбор, нямаше никакво напрежение и това беше много важно за нас, за да играем по този добър начин и да спечелим групата си.

Наесен ще играете в европейските финали, какви са очакванията ти?

Очакванията ми са за много тежки и трудни мачове, но все пак съм ентусиазирана и очаквам с нетърпение да настъпи септември и да стане време за Европейското. Вече стана ясна и нашата група – ще се изправим срещу отборите на Португалия и Сърбия. В състава на Португалия има 2 китайки, но гледам на това като поредното предизвикателство пред нас, ще натрупаме много ценен опит и мисля, че ще извлечем само позитиви от тези мачове, както аз, така и момичетата. Не ни отписвам, просто гледам реалистично на нещата. И все пак... Кой знае, може да сътворим и сензацията на турнира (смее се)...

Ти имаш богат опит в подобни състезания. Печелила си европейска и балканска титла при девойките. Какво ще е различното за теб в това състезание? 

Различни са моите собствени очаквания към мен самата. Като всеки един спортист, винаги изисквам от себе си повече и се предизвиквам. Искам да играя по най-добрия възможен начин във всеки мач и да се развивам.

Как гледат на вас, българските състезатели, по време на европейски и световни форуми? Смяташ ли, че България е разпознаваемо име в тениса на маса?

Мисля, че все повече гледат на нас с респект, както и би трябвало да бъде. Това, че сме от България не бива да е причина да ни подценяват, въпреки, че се случва и това. Ние също като състезателите от останалите страни се стараем да тренираме, да сме добре подготвени и конкурентоспособни дори срещу най-изявените нации в тениса на маса. Не сме винаги на призовите места, но последните години се представяме доста прилично.

Клубът, за който играеш през този сезон – "Комфорт", има отлична детско-юношеска школа. Какви са наблюденията ти за играта на подрастващите, не само от "Комфорт", но и от другите клубове? Очаква ли добро бъдеще тенисът на маса у нас? 

Така е. Както вече посочих, "Комфорт" е един от най-перспективните клубове у нас точно поради добрата си детско-юношеска школа. Отделя се много внимание на подрастващите и се работи целенасочено. Мисля, че добро бъдеще очаква малките ни таланти в тениса на маса.

Ти самата би ли работила като треньор някой ден? Привлича ли те възможността да помагаш на други състезатели да развиват таланта си?

Да, разбира се. Бих искала да бъда треньор и да се видя и в тази светлина, да разбера какво е от другата страна. 

Кое според теб е решаващо за успех в тениса на маса? Какво би посъветвала тези, които тепърва започват?

Всеки човек е различен и е много относително. Това, което ще е успешно за мен, за други може да не е. Иначе своите успехи постигам с много труд и тренировки - както в залата, така и във фитнеса.

Какво ти дава сили да не се отказваш и да продължаваш да се занимаваш със спорт в България, въпреки трудностите? 

Личната мотивация. На първо място мисля, че трябва да даваш от себе си, за да получиш и по този начин много лесно вървиш по пътя, който си избрал. Нещата се получават и си се случват от само себе си.

Спомняш ли си началото в тениса на маса? Кога за първи път влезе в залата, кои са треньорите, които те откриха и подкрепиха? Имаше ли колебания дали да се отдадеш на този спорт или да се насочиш към някой друг? 

Да, разбира се. Никога няма да го забравя. Първият ми треньор, който е и мой кръстник е Георги Иванов. Той си направи клуб в моя роден Асеновград и мама записа мен и сестра ми. Така започна всичко. Бях много мъничка. Спомням си, че в продължение на един месец ходехме да тренираме и тенис на корт, но трябваше да изберем един от двата спорта, защото не се получаваше да вървят и двата успоредно. Имат различна специфика. И така си останахме в тениса на маса…

Жива ли е все още тръпката, когато излизаш за всеки мач, или рутината я измества? 

Да, жива е. И винаги я има. Независимо колко стотици мачове си изиграл и колко опит имаш. Поне при мен е така. Освен с противничката срещу теб се бориш и със себе си. Искаш да извадиш най-доброто от себе си и да спечелиш.

Знам, че се интересуваш от футбол. Как ще оцениш представянето на любимия си отбор ЦСКА през изминалия сезон, разочарована ли си, че не достигнаха до титлата? 

Много съм доволна от начина, по който играха момчетата през целия сезон. Знам, че всеки един от тях даде всичко от себе си и наистина се раздадоха абсолютно на макс. Разочарована не съм, това не е точната дума. Точно защото и аз съм в спорта, напълно разбирам начина, по който те се чувстват. Това е спортът. И затова винаги е толкова интересно. Има и такива моменти, в които си направил всичко възможно и което зависи от теб, но нещата просто не се получават така, както ги искаме и трябва да ги приемем такива каквито са.

Какво ще е бъдещето ти оттук нататък, ще продължиш ли да се състезаваш за "Комфорт" и през следващия сезон? 

Да, разбира се. "Комфорт" ми носи късмет и се надявам на още много бъдещи общи успехи заедно.

Споделяла си в интервюта, че обичаш Варна, какво те привлича в морската столица и би ли живяла тук за постоянно? 

Да, така е. Обичам Варна. Още от много малка, доста често имахме състезания тук, почти през седмица. Харесват ми енергията на града и хората. Варна е много спортен град. Обожавам да съм близо до морето.

Какво ще пожелаеш на читателите на новия информационен сайт ВАРНА Е?

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.