Мария Йовкова: Трябва първо да даваш от себе си, за да получиш!

Мария Йовкова е една от най-изявените български състезателки по тенис на маса. 2023 г. е сред най-успешните в кариерата ѝ. Мария спечели републиканската титла за жени заедно със съотборничките си от варненския клуб "Комфорт", а с националния тим постигна класиране за европейските финали през септември. 

В актива си до момента Мария има европейска титла на двойки за девойки от 2017 година и балканска титла на двойки за кадетки през 2013 година. 

Мария Йовкова е абсолютна шампионка на България до 21 години през 2016 година, като печели златото във всички възможни дисциплини - сингъл, двойки, смесени двойки и отборно. През годините Мария три пъти е ликувала с отборната титла на България. 

Освен за клубове у нас, Мария се е състезавала за отбори в Германия, Франция, Сърбия и Италия. През изминалия сезон освен за варненския “Комфорт”, Мария играе също за отбора на АЕК в Гърция и за Халмщад в Швеция. 

От 2012 година е част от националния отбор на България. 

За успехите и пътя към тях, за любовта си към спорта и високите цели, които не спира да си поставя, за да върви напред, разказа Мария Йовкова в интервю за ВАРНА Е…

Мария, през тази година, заедно със съотборничките ти от "Комфорт", по категоричен начин спечелихте шампионската титла при жените, без загубен мач. Толкова ли лесно беше, колкото резултатите показват?

Много се радвам, че успяхме по този категоричен начин да спечелим титлата. Всъщност изобщо не ни беше толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Както всички останали момичета от другите отбори, ние също се притесняваме, искаме винаги да показваме най-доброто от себе си, да играем добре и съответно да печелим. Имахме и своите трудни моменти, разбира се, но си помагахме една на друга, подкрепяхме се и така направихме успеха си да изглежда постигнат с лекота.

С какво превъзхождахте другите отбори?

С много добра комуникация, с отборен дух и с разбирателство.

Лесно ли се сработихте със съотборничките ти и треньорския щаб в "Комфорт"?

Да, много лесно и бързо. Нещата ни се получиха от раз. По време на сезона винаги поддържаме връзка помежду си, чуваме се редовно, дори и когато нямаме мачове. Обсъждаме подготовката, предстоящите кръгове от първенството и така успяваме да сме всички заедно (състезатели и треньори) фокусирани за постигането на нашата крайна обща цел.

Защо реши да се състезаваш за варненския клуб този сезон?

В “Комфорт” отношението към мен е много добро, а и смятам, че е един от най-перспективните клубове в България.

Заедно с националния отбор преминахте успешно през европейските квалификации, като спечелихте с три победи предварителната си група. На какво се дължи отличното представяне? 

Да, в началото на май месец беше последният етап от квалификацията. Мисля, че отличното ни представяне се дължи на това, че бяхме много сплотени с момичетата, всяка от нас успя да покаже най-добрия си тенис, подкрепяхме се, помагахме си, бяхме отбор, нямаше никакво напрежение и това беше много важно за нас, за да играем по този добър начин и да спечелим групата си.

Наесен ще играете в европейските финали, какви са очакванията ти?

Очакванията ми са за много тежки и трудни мачове, но все пак съм ентусиазирана и очаквам с нетърпение да настъпи септември и да стане време за Европейското. Вече стана ясна и нашата група – ще се изправим срещу отборите на Португалия и Сърбия. В състава на Португалия има 2 китайки, но гледам на това като поредното предизвикателство пред нас, ще натрупаме много ценен опит и мисля, че ще извлечем само позитиви от тези мачове, както аз, така и момичетата. Не ни отписвам, просто гледам реалистично на нещата. И все пак... Кой знае, може да сътворим и сензацията на турнира (смее се)...

Ти имаш богат опит в подобни състезания. Печелила си европейска и балканска титла при девойките. Какво ще е различното за теб в това състезание? 

Различни са моите собствени очаквания към мен самата. Като всеки един спортист, винаги изисквам от себе си повече и се предизвиквам. Искам да играя по най-добрия възможен начин във всеки мач и да се развивам.

Как гледат на вас, българските състезатели, по време на европейски и световни форуми? Смяташ ли, че България е разпознаваемо име в тениса на маса?

Мисля, че все повече гледат на нас с респект, както и би трябвало да бъде. Това, че сме от България не бива да е причина да ни подценяват, въпреки, че се случва и това. Ние също като състезателите от останалите страни се стараем да тренираме, да сме добре подготвени и конкурентоспособни дори срещу най-изявените нации в тениса на маса. Не сме винаги на призовите места, но последните години се представяме доста прилично.

Клубът, за който играеш през този сезон – "Комфорт", има отлична детско-юношеска школа. Какви са наблюденията ти за играта на подрастващите, не само от "Комфорт", но и от другите клубове? Очаква ли добро бъдеще тенисът на маса у нас? 

Така е. Както вече посочих, "Комфорт" е един от най-перспективните клубове у нас точно поради добрата си детско-юношеска школа. Отделя се много внимание на подрастващите и се работи целенасочено. Мисля, че добро бъдеще очаква малките ни таланти в тениса на маса.

Ти самата би ли работила като треньор някой ден? Привлича ли те възможността да помагаш на други състезатели да развиват таланта си?

Да, разбира се. Бих искала да бъда треньор и да се видя и в тази светлина, да разбера какво е от другата страна. 

Кое според теб е решаващо за успех в тениса на маса? Какво би посъветвала тези, които тепърва започват?

Всеки човек е различен и е много относително. Това, което ще е успешно за мен, за други може да не е. Иначе своите успехи постигам с много труд и тренировки - както в залата, така и във фитнеса.

Какво ти дава сили да не се отказваш и да продължаваш да се занимаваш със спорт в България, въпреки трудностите? 

Личната мотивация. На първо място мисля, че трябва да даваш от себе си, за да получиш и по този начин много лесно вървиш по пътя, който си избрал. Нещата се получават и си се случват от само себе си.

Спомняш ли си началото в тениса на маса? Кога за първи път влезе в залата, кои са треньорите, които те откриха и подкрепиха? Имаше ли колебания дали да се отдадеш на този спорт или да се насочиш към някой друг? 

Да, разбира се. Никога няма да го забравя. Първият ми треньор, който е и мой кръстник е Георги Иванов. Той си направи клуб в моя роден Асеновград и мама записа мен и сестра ми. Така започна всичко. Бях много мъничка. Спомням си, че в продължение на един месец ходехме да тренираме и тенис на корт, но трябваше да изберем един от двата спорта, защото не се получаваше да вървят и двата успоредно. Имат различна специфика. И така си останахме в тениса на маса…

Жива ли е все още тръпката, когато излизаш за всеки мач, или рутината я измества? 

Да, жива е. И винаги я има. Независимо колко стотици мачове си изиграл и колко опит имаш. Поне при мен е така. Освен с противничката срещу теб се бориш и със себе си. Искаш да извадиш най-доброто от себе си и да спечелиш.

Знам, че се интересуваш от футбол. Как ще оцениш представянето на любимия си отбор ЦСКА през изминалия сезон, разочарована ли си, че не достигнаха до титлата? 

Много съм доволна от начина, по който играха момчетата през целия сезон. Знам, че всеки един от тях даде всичко от себе си и наистина се раздадоха абсолютно на макс. Разочарована не съм, това не е точната дума. Точно защото и аз съм в спорта, напълно разбирам начина, по който те се чувстват. Това е спортът. И затова винаги е толкова интересно. Има и такива моменти, в които си направил всичко възможно и което зависи от теб, но нещата просто не се получават така, както ги искаме и трябва да ги приемем такива каквито са.

Какво ще е бъдещето ти оттук нататък, ще продължиш ли да се състезаваш за "Комфорт" и през следващия сезон? 

Да, разбира се. "Комфорт" ми носи късмет и се надявам на още много бъдещи общи успехи заедно.

Споделяла си в интервюта, че обичаш Варна, какво те привлича в морската столица и би ли живяла тук за постоянно? 

Да, така е. Обичам Варна. Още от много малка, доста често имахме състезания тук, почти през седмица. Харесват ми енергията на града и хората. Варна е много спортен град. Обожавам да съм близо до морето.

Какво ще пожелаеш на читателите на новия информационен сайт ВАРНА Е?

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.