Мирослава Кацарова: Варна е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив

Мирослава Кацарова е българска джаз певица и текстописец, водещ е на предавания за джаз музика в радио Jazz FM. Родена е в Пловдив и до днес живее в родния си град, заедно със своето семейство. Любовта ѝ към джаза датира още от ученическите ѝ години, когато нейни любими изпълнители са Майлс Дейвис, Ела Фицджералд и Били Холидей, както и групите "Йелоу Джакетс" и "Орегон". Завършва езикова гимназия с френски в родния Пловдив, след което и богословие в Софийския университет, но любовта към музиката се оказва знакова за нея. В един момент от живота си кандидатства за обучение за психотерапевт във Франция и е приета в "Луи Пастьор", но решава да остане у нас, да последва порива на сърцето си и да се занимава с музика. Явява се на прослушване в столичния джаз клуб Blue Note,  като на шега. Признава, че и до ден днешен не приема на сериозно кариерата си, но музиката се оказва голямата ѝ любов и нейна съдба.

Голяма роля за музикалното развитие на Мирослава Кацарова изиграва срещата й с един от най-изтъкнатите джаз пианисти у нас, вече покойният Румен Тосков – Рупето. Самата Мира определя срещата си с този музикант като съдбовна, като среща на „сродни души“ и винаги подчертава, че това е нейният най-голям учител в музиката. „Рупето укроти гласа ми, научи ме да пея в най-чист вид, без много орнаментика и усложнения, просто да бъда вярна на цялостната концепция“, отбелязва Мирослава.

Работила е също с Христо Йоцов, пяла е с Васил Пармаков и други големи имена в джаз музиката у нас. Убедена е, че това да разчиташ на човека до себе си на сцената е най-голямото богатство за един изпълнител. Затова работи само с музиканти, с които усеща духовна близост.

Първият ѝ студиен албум "Бяло в бяло" излиза през 2000 година, а значителна роля в създаването му има Румен Тосков. Споделя, че след неговата смърт през 2010 година не е пяла цяла година, докато не срещнала Мирослав Турийски, в когото открива нова сродна душа в музиката.

Вторият албум на Мира – "Vuelvo al sur", става факт през 2012 година и кани слушателите на музикално пътешествие към континента на боса нова, танго и латино джаза. Музикален продуцент и автор на повечето песни и аранжименти в албума е Веселин Веселинов – Еко, включени са и композиции на Живко Петров, както и една неиздавана до тогава песен на Румен Тосков.

Преди около месец Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски представят съвместния си албум "Beyond Jazz". Както Мира се изразява „…това е музикален проект, в който гласът и пианото са пълноправни партньори. Това е албум на чувствата и музика на споделянето“. Мирослава Кацарова е убедена, че с песните си разказва истории. Някои от произведенията в "Beyond Jazz" ще бъдат специален комплимент, който Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски ще поднесат към почитателите си във Варна по време на концерта BLUETRONIC, който ще изнесат в Градската художествена галерия на 21 юли.

Варна е една от спирките на бутиковото турне BLUETRONIC на Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски и Младен Димитров. Мира не крие, че влага специално отношение към всяка от сценичните си изяви и винаги съобразява концертната програма спрямо средата, сценичното пространство и публиката  - тя контактува с почитателите си по свой специфичен начин, който кара феновете ѝ да отчитат чара и специфичното ѝ фино и елегантно присъствие на сцената.

Повече за самия концерт BLUETRONIC, както и за вдъхновенията и неизследваните територии в музиката, разкри енигматичната Мирослава Кацарова в едно специално интервю за ВАРНА Е.

Мира, ще зарадвате музикалните ценители във Варна с проекта си BLUETRONIC. Разкажете малко повече за инициативата?

BLUETRONIC е една нова концертна програма, която решихме да направим тази година заедно с Мирослав Турийски – пиано и с Младен Димитров – барабани и електроника. И двамата са аранжори и композитори. Една част от песните, които представяме в турнето BLUETRONIC са наши оригинални композиции, други съм пяла през годините на автори като Веселин Веселинов – Еко. Всички те са по мои текстове на български език. Включили сме и други песни, които са част от голямото песенно наследство, предимно от края на 80-те и 90-те години на миналия век, когато електронната музика изживява възход. Подбрали сме някои от най-ярките представители на това течение и сме ги претворили през нашата музикална оптика и нашите аранжименти.

Идеята беше на Младен Димитров, който освен че е барабанист, композитор и саунд дизайнер, е прочут и като DJ Mr. Moon. Той ни предложи да направим музикален проект, в който да свържем акустични изразни средства с електронно генерирани звуци. Така се получи идеята за BLUETRONIC, като Младен Димитров е и кръстник на тази програма. BLUE, защото става въпрос за BLUE тоновете в джаза.

Джазът е музиката, с която много дълбоко сме свързани и тримата. Както се знае през последните няколко десетилетия, джазът преживя множество метаморфози и връзката на джаза с другите стилове до такава степен е ярка и пълноценна, че е нормално да се появяват и нови тенденции. Общо взето през 90-те години на миналия век възникна тази идея да се правят песни – джазови или бразилски, но претворени през електронните аранжименти. Повечето от тях са изцяло електронно генерирани като музика, включително бийтовете и най-вече те. Докато при нас не стоят така нещата. При нас всички бийтове, като множество от тях са доста хипнотични, асоциират естетиката на електронната ритмика, но те са изсвирени на живо, има повече атмосферни звуци, има някои предварително програмирани детайли, които се имплементират към цялостния музикален аранжимент на парчетата, които ще представим в BLUETRONIC.

Има ли в България публика за подобни бутикови концерти?

Да, разбира се. Аз самата съм камерен човек и предпочитам камерните пространства, в тях правя концертите си. За мен е важно да привлечеш публиката на своите концерти, да я поканиш в духовното пространство на изкуството си. Концертите с жива музика ме зареждат с невероятна енергия, обичам контакта с публиката.

Много силно вярвам, че джазът е музика, която дава свобода, според мен погрешно е създаден имиджът ѝ на елитарна музика. Вече повече от 25 години работя за това да разширим кръга слушатели на тази музика – първо като артист, втори път като автор и водещ – в Jazz FM радио от самото създаване на радиото и трето – като организатор на „Пловдив Джаз фест“. За всички е ясно, че у нас доминиращата музикална среда е малко по-различна, но нашата цел е да покажем, че има и друг тип музика и много бихме искали хората да се припознаят в нея. Фактът, че не се знае, че не се чува от всякъде, дистанцира хората от тази музика, а тя е доста разбираема и докосва душевността на множество хора, освен това е проява на добър вкус не само за музика, но и за стил на живот и отношения между хората.

Убедена съм, че музикалният вкус ще повлияе и на цялостната култура на обществото. Щастлива съм, че в много от заведенията, съвсем непретенциозно, вече звучи повече джаз, отколкото друг тип музика, като фон на нашите разговори, като саундтрак на нашия живот, което е много хубав сигнал, че това се възприема като белег от цялостната красота, която можем да създаваме.

Вие сте сред малкото изпълнители, които пеят джаз на български език, а голяма част от песните Ви са по Ваши текстове. Каква според Вас е ролята на текста за въздействието на една песен?

За да е въздействието на една песен пълноценно, музиката текстът и аранжиментът са абсолютно равноправни и трябва да са в единение, за да докоснат публиката. Всяка красива и въздействаща песен е симбиоза между текст и музика. Много дълбоко вярвам, че всеки пеещ човек трябва да има отношение към езика. Аз съм пяла на английски, на португалски, пея на френски, на испански, освен на български и трябва да ви кажа, че певческата, вокалната фраза, се променя много според фонетиката на един език и ние трябва добре да се запознаем преди това с този език, да имаме отношение към него, за да може да пеем на този език.

Специално към пеенето на български аз съм много внимателна и прецизна, защото съм убедена, че нашият език е много красив и специален. Трябва да дадем възможност с изпълненията си на български език публиката да бъде запленена от неговата вътрешна музикалност и мелодичност. Българският език има своята мелодия, докато ние с вас си говорим това също звучи като музика. Тази мелодика е „зазидана“, в добрия смисъл на думата, във всяка една добре изпълнена песен на български, за да достигне до хората. Важно е изпълнението да бъде чисто и добре интонирано, да не звучи с неподходящ акцент. Убедена съм, че текстовете на песните трябва да носят послания, които да стигат до публиката и да ѝ въздействат, а голяма роля за това има изпълнението. Едно музикално произведение е пълноценно, когато има дълбока и изконна връзка между текст, музика и аранжимент.

Както споменахте, пеете на различни езици, универсален ли е за Вас езикът на музиката?

Безспорно е така. Универсален е езикът на всяка една музикалност. Музиката, както казах, се съдържа във всеки един език, дори в говоренето ни. Ще ви дам един пример. Преди няколко вечери бяхме домакини на концерта на Даян Рийвс в рамките на фестивалната платформа „Опера Опън“, а събитието се реализира в партньорство с „Пловдив Джаз Фест“. Аз трябваше да изляза и да представя музикантите, да разкажа нещо за тях и за музиката, която предстои публиката да чуе. Концертът разбира се мина брилянтно, Даян Рийвс и нейният бенд са първокласни джаз музиканти, комбинацията със симфоничния оркестър на операта в Пловдив беше страхотно изживяване за публиката. След концерта, басистът на групата Рубен Роджърс ми каза: „Аз думичка не разбрах от това, което каза на публиката на български, но го почувствах, долових енергията и посланието, което носи“. Убедена съм в това, че хората, които се събират да правят музика заедно, се разбират в много по-голяма степен, отколкото ако просто седнат на една маса и разговарят. Смятам, че тази креативна енергия достига и до публиката, която възприема тяхната музика.

Защо решихте да включите Варна в поредицата си концерти и как избрахте залата на Градската художествена галерия за изявата си?

Аз много харесвам Варна. Това за мен е град с много специална енергия, която те кара да се чувстваш жив. Долавям я особено силно край морето, обичам шума на вълните, топлото и галещо усещане на пясъка между пръстите си, полъха на вятъра. Обикновено във Варна аз и моите колеги представяме нашите програми в клуб Ментол, но за тази година ни предложиха дата през септември, а ние искахме да дойдем през лятото, затова решихме да организираме нашия концерт в Градската художествена галерия.

Много мои колеги, които са правили концерти в тази зала, са ми споделяли за специалната енергия, която носи, както и за отличната ѝ акустика. Никога не съм пяла в Градската художествена галерия на Варна досега, но съм възхитена от това пространство, което до момента съм виждала само на снимки. Смятам, че това е едно брилянтно камерно пространство със специфичен творчески заряд. Музиката ни ще се чувства добре там, надявам се и хората, които ще дойдат, да го оценят. Всеки концерт е пътешествие, на което се отправяме заедно с публиката и се надявам да е за добро.

Как започна увлечението ви по музиката и има ли все още „неизследвани територии“ за Вас в тази сфера?

Завърших гимназия с френски език в Пловдив, след което и богословие. В един момент от живота си имах шанса да се запозная с Румен Тосков - Рупето, Бог да го прости, един от най-добрите български джаз пианисти и композитори, после с Еко – Веселин Веселинов, после с Христо Йоцов и така аз се оказах обградена от най-добрите джаз музиканти. Това, както е възможност, така и много задължава, аз на практика се образовах покрай тях за необятния свят на музиката и неговите изразни средства. Разбира се ходих на много уроци по музика, пиано, солфеж и т.н. След това имах шанса да се срещна и с Миро Турийски. Със сигурност има още много за изследване и изучаване в музиката, но аз с удоволствие подхождам към всеки следващ музикален проект.

Какво ще пожелаете на читателите на ВАРНА Е ?

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.