Мобилно меню

Николай Сисоев: Всяка трудност трябва да се живее с лекота

Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка, споделя в специално интервю за ВАРНА Е авторът на "Труден Бог"
Николай Сисоев: Всяка трудност трябва да се живее с лекота
714

Николай Сисоев е автор на книгата "Труден Бог". Роден е в Белене, живял в Плевен, учил в София. Бил е военен музикант, собственик на малък бизнес, дърводелец. В продължение на 24 години живее в Йоханесбург. След завръщането си в България се установява в родопското село Зорница. През 2003 година пуска своя уебсайт на духовна тематика Truden.com. Той е посрещнат с голям интерес, като форумът му има над 21 хиляди регистрирани потребители. Повече за своята книга "Труден Бог", за духовните си търсения и личната си философия за живота, разказва Николай Сисоев, известен с прозвището Труден, в специално интервю за ВАРНА Е. 

От къде идва това Ваше прозвище “Труден”?

Когато почнах да ползвам Интернет, някъде през 1996, имаше един форум в bulgaria.com. Доколкото знам, този домейн беше регистриран от българин в САЩ, а по-късно той го подари на нашата държава. Та в този форум спорехме за какво ли не (не и за Бог) и явно съм бил доста труден за спор, защото почнаха да ме майтапят като „трудния“. И започнах да се подписвам с прозвището „труден“. Иначе съм лесен за общуване и обичам да се сприятелявам. Имам много приятели и това е едно от големите ми богатства.

“Трудността” как се преодолява?

В младините си се опитвах да преодолявам трудностите стръвно и с размах. Годините ме научиха, че всяка трудност трябва да се живее с лекота. От пет години живея в Родопите. Планинците ходят бавно, и колкото по-трудно е мястото, толкова по-бавно ходят, спират, почиват си и се любуват на природата. Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка.

А защо в името на книгата и Бог е “труден”?

Хората имат грешна представа за пътя към Бог. Едни го търсят в книгите, други се надяват да го намерят в църквата, трети чрез разни духовни и мистични практики. На Бог се гледа като на нещо външно и това Го прави труден. Хората си създават представа за Бог и търсят този създаден от книгите и от църквата образ. Тази създадена представа прави Бог труден. Не случайно в Библията е написано: „Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което е на земята долу“. Преведено на съвременен език това означава, да не си създаваме представа за непознатите неща. Защото грешната представи ги прави трудни за намиране и познаване. Сега логичният въпрос би бил, не създавам ли и аз представа със своята книга. Нека читателят отговори на този въпрос.

Казвате, че десет години Ви е отнело написването на книгата. Кое Ви провокира да я започнете?

Идеята за книгата дойде преди десет години на 14 април 2014 година. Тогава в публикацията „T=∞ (Ти Си Безкрайност)“ обявих това свое намерение.  Исках да споделя онова, което ми е дадено. Много скоро осъзнах, че писането на такава книга е опасно начинание. Едно грешно изречение би било смъртоносно за много души. Написаното остава, и дълго време не се осмелявах да поема отговорността на пътепоказател към Бог. И реших да не бързам. Минаха години и осъзнах, че книгата трябва да бъде разказ на онова, което Бог ми е дал. Без мои интерпретации и догадки, без шоколадови глазури и съблазнителни обещания.

Нищо от написаното не е мое. Трябваха ми десет години, за да стигна до извода, че нищо свое не трябва да напиша, а трябва да преразкажа. Останалото бе въпрос на няколко месеца.

А как разбрахте, че е завършена, след тези 10 години?

Мисля, че е достатъчна, макар че много още може да се преразкаже.

Разкажете ни накратко за живота в ЮАР, какво Ви заведе там, какво Ви върна обратно?

Работил съм много неща. В България бях военен музикант в плевенския военен оркестър. След 11 години в армията напуснах и станах леяр на алуминий. Докторите ми препоръчаха да оставя тази професия и станах таксиметров шофьор. После станах сервитьор, после барман, после собственик на кръчми и кафене. В началото на 90-те години започна да става трудно за дребния бизнес, а и аз никога не съм бил добър в бизнеса. С жена ми решихме да се пробваме в чужбина. Предложиха ми визи за Канада и ЮАР.

Избрах Африка, защото е по-топло.

Заминах сам. Девет месеца се лутах в търсене на работа. Един ден отидох на едно интервю за cabinetmaker без да знам какво означава тази думичка. Излъгах, че цял живот това съм работил и едва след като ме наеха, разбрах че това е работа за дърводелец, който прави шкафове и разни мебели. По трудово обучение до осми клас имах само шестици, и това ми помогна да се справя добре. Сега в най-луксозния влак на света „Rovos Rail” има малки кухненски кабини направени от мен. Един месец след като започнах работа купих билети за семейството си и те долетяха при мен в Претория.

След години си направихме наш собствен бизнес за производство на кухненско обзавеждане и той преуспя не защото бях станал по-добър в бизнеса, а защото работата ми доставяше удоволствие и хората харесваха труда ми. Двадесет и четири години по-късно реших, че ни е време да се приберем обратно в Родината. Купихме си една къща в село Зорница в Родопите, и сега се радваме на природа и спокойствие.

Откъде идва знанието Ви? Как разбрахте всичко това, за което пишете?

Това е единственият въпрос на който отговарям с притеснение. За всеки свой отговор относно Бог имам логичен аргумент с който да защитя отговора си. За този отговор няма такъв, и той трябва да се приеме от питащия на доверие. С един мой приятел адвентист поведохме спор за неговата религия. Тогава все още нямах интерес към Бог, но ме притесняваше неговата вяра, че само чрез тяхната църква може да се стигне до Бог. Сестрата на моята баба ми беше подарила една стара Библия и няколко църковни книги. Свещеникът в нейното село, преди да умре ѝ дал книгите с молба да ги даде на някого, който ще ги прочете. Въпреки моето противене да ги приема, тя реши, че само аз ще ги прочета и ме убеди да ги взема. Та, тази Библия взех със себе си в Африка и дойде време да я отворя. И когато търсех в нея отговора за моя приятел, трябваше само да я отворя напосоки и отговорът беше там. Приятелят ми обаче упорстваше. Спорът ми с него така ме завладя, че мисълта ми бе постоянно в Библията и Бог. Една вечер си легнах, отново замислен за този спор и мислено си зададох въпроса „Господи, защо този човек не може да ме разбере?“. И тогава се случи чудото за мен – Бог ми отговори с глас, посочвайки причината в бащата на моя приятел. Просто ми каза нещо за баща му, което аз нямаше как да знам. Естествено, се стреснах и се надигнах в леглото да огледам стаята. Само жена ми се опитваше да заспи до мен. Легнах обратно с объркани мисли, че или ми се е причуло, или си внушавам отговора на въпроса ми. И отново чух същия глас да казва същото. На другия ден казах на моя приятел какво Бог ми е казал за баща му. Той потвърди, че това е истина, но беше убеден, че Сатана ми е проговорил. Така започна моето общуване с Бог. Сам си изработих система за медитиране, която по-късно нарекох „мислогон“, и така можех да общувам по-добре с Бог, да видя неща, които Той искаше да ми покаже, да се срещам и да приемам от Него.   

Само към вярващи в Бог ли е насочена книгата?

О, не! Тя е за всички, които търсят отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Отговорът който книгата дава е доста по-разбираем от 42.

Какви са отзивите на читателите? Съвпаднаха ли с Вашите очаквания?

Старая се да нямам очаквания, за да нямам разочарования. С книгата си се опитвам да настроя ума и душата на читателя за един различен поглед върху обекта на неговото търсене. Първата част на книгата се оказа трудна за повечето читатели. Дъщеря ми много сериозно ме критикува за нея. Но тази част е много важна.

Не можем да познаем Бог, ако не познаваме себе си като градивна част на вселената.

Защо съм бил отделил токова място за критика на науката? Защото нашата сляпа вяра в нея е по-силна от вярата ни в Бог. Когато хората видят грешките на сериозната наука, ще престанат да поставят над себе си земни авторитети с научни титли. Ще станат свободни от външно влияние в своето търсене.

Къде се продава и как читателите могат да я поръчат?

Книгата може да се купи само чрез Еконт или ако си я поръчате лично на мен: truden.com/contact.

В книгата си сякаш търсите светската връзка между човек и Бог?

Бог и човек са животворящо свързани в този свят. Ние сме живота на Бог, а Той е нашият живот. Ние заедно творим живота на цялото. Без връзката с човека, Бог не би могъл да познае себе си. Без връзката ни с Бог, ние не бихме знаели за себе си. Не бихме били по-различни от останалите животни.

Кое от хилядите религиозни течения  е “Вашето”, кое най-точно съответства на Вашето разбиране за вселената и Бог?

Хората са много изненадани, когато им кажа, че съм изчел много художествена литература, но много малко духовна. Преди няколко дни потърсих в Интернет да науча какво е манихейството. И с учудване разбрах, че е подобно на моето знание за Цялото. А то е, че Цялото е дуално – дух и материя. Съзнание и сън в него. Същото учат зороастризмът, богомилството, павликянството и предполагам още доста учения. И не знам защо църквата се противи на това. То е очевиден факт. Разбира се, във времена когато хората не са били с днешния интелект, тази дуалност е трябвало да се обясни по разбираем начин. Затова са и сравненията и персонализирането на духа като Бог, а на материята като дявол, Сатана, Луцифер, Ариман, въобще като нещо, което ни пречи да се приближим до Бог. В книгата си съм описал същността на 666 и тя не се различава от тези персонажи на злото. Та, малкото което съм чел за Бог извън Библията, не би могло да ми даде „любима“ религия.

Харесва ми Зороастризмът с проповядването на „Добра мисъл, добра дума, добро дело“, и начинът по който обяснява дуалността на цялото.

Държа да кажа, че за зороастризма и всички останали религии започнах да чета от любопитство, много след като имах вече знанието предадено в тази книга.

Това знание не противоречи на Библията, а по-скоро я прави по-разбрана. В този смисъл, християнството най-точно съответства на моето разбиране за Бог и вселената. Православен християнин съм.

Мислили ли сте да станете свещеник, аскет, монах или пък да създадете свое духовно учение?

Не. Никога не съм си мислил да ставам духовник или аскет. Не съм си мислил и да създавам свое духовно учение. Дори се страхувах от подобна възможност, когато преди 23 години в truden.com започнаха да се събират около мен хора жадни за духовно знание. Предполагам, че тези мои страхове доведоха серията от събития, които направиха сайта да утихне и да се изпразни от тази възможност.

Как мислите, Вашата  книга дали се явява ерес, според църквата?

Библията в своите книги съдържа Словото на Бог и слово вдъхновено от Бог. Тя стои в основата на християнската религия и е нещо като конституция на християнството. Всичко, което противоречи на Библията е ерес. За да ме обвинят в ерес, църквата трябва да докаже чрез Библията, че написаното в книгата противоречи на християнското учение. Не мисля, че моят преразказ дава такава възможност. Най-вероятно "Труден Бог"  ще бъде отмината с мълчание от църквата.

Поставяте науката под съмнение, а автентичността на Библията не?

Науката греши и се променя. Много скоро теорията на Айнщайн тихичко ще бъде отречена от квантовата физика, защото пречи. Истината в Библията е вечна. Тази истината може да бъде разказана с различни думи от различни религии, но тя си остава същата. Няма какво да се критикува в тази книга.

В книгата си не ги споменавате, но какво е мнението Ви за богомилството и бялото братство на Петър Дънов?

Богомилите са проповядвали същото, което ще намерите и в моята книга. Те обаче грешно са облекли идеята в дреха, която не е била скроена по мярката на Библията.
Представили са Сатана като творец равен на Бог, а човекът като творение на Сатаната, което трябва да се отдели от създателя си и да се върне към Бог. Това учение противоречи на Библията и следователно е ерес. Ето как една истина, поднесена по грешния начин може да бъде вредна ерес, защото създава грешно отношение и грешен стремеж. Стремежът вече не е път към Бога, а бягство от Сатана. Пътищата са различни. Съзнанието се обръща към злото, за да се пази от него, и забравя за Бог, когото трябва да намери. Много често съм критикувал Петър Дънов за неговата разхвърляност фокусирана в подробностите, което идва от нарцисизма му. Това не го казвам с осъдителност, а с дълбоко оправдателно разбиране.

Когато човек се докосне до Бог, преминава през един период на еуфорично усещане за лична неповторимост.

Получава се нещо като „ето, аз съм избрания“. Аз също преминах през такъв период, и не се срамувам да си го призная. Но Бог знае как да лекува и ако „избраният“ не се противи да изпие горчивото лекарство, много бързо спира да се радва на грешния си образ. В началото благодарях и се молех на Бог, казвайки „Отче мой“. След няколко такива обръщения към Него, Бог съвсем сериозно ми прошепна в ухото: „Отче НАШ!“ И разбрах, че не съм единственият „избраник“. Предполагам, че Дънов не е успял да го разбере, и както често казваме, се е взел твърде на сериозно. При все това, той е проповядвал любов между хората и любов към Бога. Не съм се интересувал за причините поради които е бил отлъчен от църквата, защото по-важно е дали Бог го е отлъчил от Себе Си.

Вярата, че има Бог и вярата че няма Бог, една и съща вяра ли е, според Вас?

Като убеждения и двете са вяра. Разликата в двете вярвания е, че вярата в Бог е стремеж към нещо по-висше от нас, докато вярата на атеистите не предполага какъвто и да е стремеж. Известната мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, най-добре обяснява разликата между едната и другата вяра.

Бог мъж ли е?

В книгата обяснявам как светът е бил сътворен със събуждането на Първия. Той е Бог. Без Неговото събуждане нищо не би съществувало. Първият е мъж. Знам това със сигурност, защото бях посетен от Него. Описано е в книгата, макар да не съм го написал в първо лице. За успокоение на жените, ще кажа, че Той дойде с една жена, без която нищо от това което е, не би било възможно. Бог е мъжкото оплождащо начало, а жената е женското раждащо начало. Животът не е възможен без което и да е от двете. Затова за нас и двете са Начало. Жената, заедно с която Първият ме посети е Майката Природа, Материята, Вселената, а Бог е Бащата, без Когото животът е невъзможен.

Справедлив ли е бог към жените? Какви други роли, освен на майка им се отреждат, според Библията?

„Справедлив ли е Бог към …“ е неуместен въпрос за когото и да се отнася. Бог по подразбиране е справедлив към всички. Не съм се замислял дали жената има отредена от Бог роля, и не съм търсил в Библията отговор на този въпрос.

За мен мъжът и жената винаги са били едно.

Така е и написано в първа глава на Библията: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Бог създаде човека като мъж и жена. Бог е създал ЕДНО нещо като мъж и жена. Това едно нещо има една роля, която може да бъде разпределена между мъжът и жената в това Едно, но не знам Бог да е правил такова разпределение. В книгата съм разказал за разликата между сътворението в първата и във втората глава на Битие. 

Възможно ли е, според Вас, агностици или атеисти да живеят съобразно божиите правила, без да са кръстени, без да се молят и посещават храмове, и дори да се съмняват или напълно отричат съществуването на бог?

Няма причина да не е възможно. Аз имах интересна случка с приятел атеист. Много интелигентен, професор, и много добър по душа. Най-интересните ни разговори бяха споровете за Бог. Една вечер полу на шега му казах да поиска чудо от Бог и аз ще Го помоля да му го изпълни. Искрено го развеселих, но когато след малко стана от стола да донесе пиене, изохка и седна. „Ето – казва ми – едно чудо, което твоят Бог може да направи за мен. Да ми излекува шипа в петата“. Благодарих на Бога, седнах в креслото в ъгъла на стаята и помолих Бог да направи това чудо. И Той ми показа какво трябва да направя. Всъщност нищо не трябваше да правя. Върнах се на масата и му казах: „Напролет като се раззелени тревата навън, сети се какво ти казвам сега. Събуй си чорапите и ходѝ бос по тревата“. Отново го развеселих: „Абе аз – вика ми – само бос ходя като се раззелени тревата“. Замълчах си. След няколко месеца ми се обажда по телефона. Видял раззеленената трева, сетил се какво съм му казал, събул си чорапите и ходил бос по тревата. И шипът в петата изчезнал. Въпреки всичко, не призна че е повярвал в Бог. Но ако не е повярвал, защо е събул чорапите? Сигурен съм, че не си призна, за да ме дразни приятелски. Отиде си от този свят след години и съм сигурен, че добротата му го отведе при Бог. Вярвам, че след като прочетат тази книга, мнозина атеисти и агностици ще си събуят чорапите.

Един цитат от книгата (146 стр.), ако може да го обясните: “Не всички са достатъчно интелигентни, за да вярват в Бог, но всички са достатъчно самоуверени, за да вярват в себе си”. Според Вас вярата в Бог е свързана с интелигентността? Или пък интелигентният човек не може да е самоуверен?

Интелигентността не се мери с количеството информация която сме натрупали, а със способността да работим с информация. Има една проста логика над тази интелигентност, която казва „ако го помня, значи го е имало“. Знанието е спомен останал от личен опит.

Ако човечеството има споменът за Бог, значи Бог съществува. Измислиците се забравят, преживяното се помни.

Ако атеистите твърдят, че Бог е измислица, която се е появила при всички народи, и е преживяла всичките хилядолетия на човешкото съществуване, то те са които обиждат човешката интелигентност. Интелигентният човек не може да е самоуверен, защото знае колко много не знае.  

Според вашите примери относно “Проверката за морална норма”, следва ли, че ако вярата в Бог е добро, то обратното е зло?

Проверката за морална норма която съм дал, е непогрешима.
Ако на 10 проверки един резултат ви се струва грешен, значи проверяваната морална ценност е грешна във вас.

Много интересен цитат от книгата ви “Има един отец, но боговете са много. Всеки който се е събудил в съня си е бог”, как бихте го обяснили?

Този въпрос е много обширно обяснен в книгата. Той е една от основните линии в Библията. Нека не разваляме удоволствието на читателя разказвайки му книгата „на две, на три“.

Значи няма един Бог, а много богове?

Да, в Библията боговете са представени като светии. Самият апостол Павел казва, че светиите ще съдят света. А кой може да съди? Само Бог, разбира се.

Бихте ли ни разказали за символа капка, която е своеобразно ваше лого?

Тази капка ми бе показана в автобуса, докато пътувах към родния си град Белене. Гледах през прозореца и си мислех за красотата на земята и същността на вселената. И изведнъж над полето се появи тази капка, обляна в светлина. Бог показва на всеки според способността му да разбере, и показаното е отговор, а не обект за интерпретация. Когато Бог ти покаже нещо, ти знаеш какво е и защо ти е показано. Веднага разбрах, че това е обяснение на Цялото. Цялата книга обяснява тази капка, но по-краткото обяснение ще намерите на страница 144, в главата „Цялото е Три в Едно“.

Поставили ли сте си за цел да привлечете към вярата повече хора?

Не. Аз се стремя да оставя следа за другите след мен.

Казвате, че “Бог отец не е личност, а място”, “място” което има син?!

Да, обяснил съм го в книгата. То е място и както казва апостол Павел, „в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме"“.

От там ли идва израза “Човек на място” ?!?

Хаха! По-скоро „Всичко си е на място“.

Вашата професия е дърводелството – и то ли има “трудни” страни?

Имахме с брат ми едно пътно ханче на пътя Плевен-Русе. В съседен двор имаше дъскорезница, което е по-различно от дърводелска работилница, но един ден като минах оттам си казах, че никога не бих работил в такъв дървен прахоляк. По-късно разбрах, че Бог по-добре от нас знае, за какво сме родени и кое ще ни хареса.

Станах дърводелец, без да знам, че кандидатствам за дърводелец.

И открих че обичам тази професия. Ако обичаме, никога не е трудно.

Какво Ви предстои от тук за в бъдеще?

Бог. Предстои ми Бог. Всичко останало е път към Него.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На вашите читатели и на всички варненци, желая приятни трудности и творческо любопитство.

2024 © Варна е / снимки: личен архив

Слави Пачалов: Едва 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ

“Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни”, уверява бившият заместник министър на здравеопазването и настоящ управител на дружество, провеждащо обучения по оказване на първа помощ
Слави Пачалов: Едва 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ
690

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.

2024 © Варна е / снимки: Юлия Тургенева