Професор Младен Григоров: Качественото здравеопазване е надстройка на развитата икономика и доброто образование
Професор МЛАДЕН ГРИГОРОВ е един от най-известните кардиолози на България. Роден е през 1937 г. в гр. София. Трето поколение лекар. Има признати 3 клинични специалности. Оглавява Правителствена болница (сега "Лозенец") от 1988 до 1992 година. През 90-те години е първи зам.-началник на ВМА. Четири години е директор на група от 4 частни болници - във Велико Търново, Плевен, Варна и Ямбол. Повече от 20 години е главен редактор на две от най-авторитетните български медицински списания, автор и съавтор на повече от 300 научни труда, цитирани над 18000 пъти с личен H-индекс 24.
Проф. Григоров е запален по историята на България и голям любител планинар. Любопитен факт е, че е правнук на Тодор Кирков, близък съратник на Васил Левски. Председател е на фондация "Паметници на българската слава".
Увеличават ли се случаите на хипертония, какви са рисковите фактори за развитието ѝ и какви са уроците, които обществото получи от пандемията COVID-19, разкрива проф. Григоров в специално интервю за ВАРНА Е:
Професор Григоров, нарастват ли случаите на хипертония в последните десетилетия, какви са вашите наблюдения?
Нарастват и то доста стремглаво, предимно в Европа, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия. Не мога да твърдя същото за Азия, с изключение на Япония, където също има сериозен ръст на случаите на хипертонията. Това заболяване е свързано с няколко рискови фактора, първият от които несъмнено е негативният стрес. Когато се чувстваш притиснат до стената и не виждаш никакъв изход, това мачка човешкия организъм, по много линии, и не само като нервна система, като кръвообращение, но и дори като обмяна на веществата. Затлъстяването също е сред рисковите фактори за увеличаване случаите на хипертония. Негативният стрес заедно с прекалената консумация, застоялия начин на живот, липсата на двигателна култура и др. провокират и задълбочават проблема.
Влияние за нарастването на случаите на хипертония оказва също и удължаването на живота, с което настъпва т.нар. "втвърдяване на съдовете", по биологични фактори, които спомагат за т.нар. "обезглавена хипертония", за която характерно е високо горно систолно налягане, а нормално или дори ниско долно или диастолно налягане. При младите хора обикновено се наблюдава покачването и на горното, и на долното кръвно налягане, като дори при тях покачването на долното е по-опасно, тъй като сърцето се храни по време диастолата.
Сред причините за коронарната болест, или т.нар. "исхемична болест на сърцето", на първо място е високото кръвно налягане, но влияние оказват също диабетът, липсата на физическа активност, високият холестерол и завишените триглицериди, и особено т.нар. "лош" холестерол, защото има и "добър", който е буфер на "лошия". Тук трябва да споменем и тютюнопушенето, което специално за исхемичната болест на сърцето и инфарктите е фактор №1, над всичките останали.
Сякаш все по-млади хора се сблъскват с инсулт, инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност, на какво се дължи според вас тази негативна тенденция?
Несъмнено, хипертонията не само, че се увеличава, все повече и повече "подмладява", което е още една негативна тенденция. Аз бях почти 30 години военен лекар. Още тогава, през 80-90-те години на ХХ век, на наборните комисии установявахме, че 10% от донаборниците, т.е. младежи на 17-18 години имат хипертония. Да, не тежка, но си имат хипертония. Доколкото зная и проучвания в училищата говорят абсолютно същото, т.е. хипертонията не само, че расте като общ брой, но и се "подмладява".
Проф. Григоров, Времето в което живеем отразява ли се негативно върху здравето на хората, каква е основната разлика в сравнение с преди 40-50 години?
Аз, понеже съм на 87 години, мога да направя следното сравнение. Несъмнено от материална гледна точка, до голяма степен сега се живее по-добре. Не го казвам категорично и за всички, но страната се промени несъмнено в положителна посока. Кое е негативното? Колкото и да ви се стори странно, въпреки че съм лекар, няма да кажа здравеопазването. Негативното за мен е образованието, а без него нищо не се получава, включително и в сферата на здравеопазването. Проучвания показват, че в момента 20% от младите хора в България са функционално неграмотни. На какво прилича това?! Има една мисъл на изтъкнатия философ от Южна Испания Моше Маймонид (б.р. Moses Maimonides), от 13-и век, цитирам дословно:
"Всички беди на човечеството идват от невежеството".
Невежият човек е изключително опасен! А когато невежият човек, дори да е частично невеж, се докопа до властта, това вече става не само национално, става общочовешко бедствие. За мен нивото на образованието в България в момента е нещо което, направо ме смачква. Образованието не върви добре. В света има две науки, истински науки, това са математиката и философията. Но трябва и някаква обща култура.
Във връзка с профилактиката на заболяванията, кое е по-важно, личната инициатива, или такава от държавата?
И едното и другото. И пак опираме до интелекта. Няма как на прост човек, или такъв с ниска степен на култура, да му говориш за профилактика, няма начин. Пак опираме до образованието. В семейството още от първите 7 години на детето трябва да се работи по профилактиката. Ако семейството е неграмотно и полуграмотно, то изобщо не обръща внимание на такива неща, например, че детето им пуши цигари или употребява алкохол. След това насърчаването на профилактиката и здравословния начин на живот продължава в училище, тук е ролята на държавата. И ако смея така да кажа:
Профилактиката най-малко зависи от нас, лекарите.
Ние можем да бъдем диригенти на профилактиката. Когато дойде пациента при мен естествено, че му обръщам внимание какво е нейното значение, но става въпрос първо за лична инициатива – той първо да дойде и да потърси помощ.
Технологиите се развиват, кое нововъведение се отрази най-положително върху работата на кардиолозите?
Много са. В последния половин век медицината се разви неимоверно, по отношение на технологиите, използвани както за диагностика, така и за лечение. Образната диагностика например ни дава възможност да оценяваме органите не само по функция, както беше до преди 50 години. Една лаборатория изследва кръвта, това е функция, но основата на медицината е анатомията.
С образната диагностика ние навлязохме изключително дълбоко в анатомичната диагностика на отделните болести.
В сферата на хипертонията, ние можем да кажем, не само колко е кръвното налягане като цифри, което безспорно е много важно, но и да кажем то дало ли е промени в електрокардиограмата и какви. Или още по-дълбоко, използвайки ехокардиограма или ултразвукова диагностика, директно виждаме сърцето и можем да кажем дали неговите стени са повредени вече, задебелени от високото кръвно налягане, какви са обемите в тях, колко кръв изтласква сърцето. С ядрено-магнитния резонанс, или т.нар. скенери навлязохме още по-дълбоко. Можем да "влезем" в сърцето, за да го диагностицираме.
По отношение на лечението също бележим значително развитие, благодарение на новите технологии.
Повече от нещата, които бяха обект на кардиохирургията вече се правят, чрез инвазивни методи, в които пак проникваш в сърцето и кръвоносните съдове, но без рязане, кръвозагуба, няма мачкане на тъкани, избягвайки общи упойки, също много важно, особено за третата възраст.
Въпреки безспорното развитие, същевременно медицината се дехуманизира и за това до голяма степен са виновни технологиите. Лекарят все по-малко общува с пациента. Като се почне от обикновения семеен лекар, и се стигне до нас - професорите. Най-грубо казано, въпреки че не важи за всички в професията, "от вратата за … анамнезата". Ще ви кажа римската поговорка на тогавашните лекари. "Qui bene interrogatе, bene diagnoscit", в превод "Който добре разпитва, добре диагностицира."
А диагнозата е основата на медицината.
Какво е нивото на българската медицина и в частност на кардиологията, съпоставено с останалия свят? А какво е нивото ѝ във Варна?
Нивото на българската медицина, като технологии, като диагностика и като начин на лечение, почти не отстъпва от нивото в която и да е европейска страна. В сферата на кардиологията например, аз съм един от тези които въведохме инвазивното изследване на сърцето с проникване чрез катетри, някъде в началото на 60-е години на миналия век, нещо което сега така се разви, че в България в момента има повече катетаризационни лаборатории, от колкото е необходимо. Това не е беда, понеже има едно правило - т.нар. "златен час". Когато човек получи инфаркт, колкото по-бързо действаш, толкова по-малко клетки ще умрат в сърдечния мускул, а в сърцето няма резервни клетки, то е единственият орган в тялото, в който няма излишни клетки, както примерно в белия дроб, черния дроб, бъбреците и т.н. При сърцето действа законът "Или всичко или нищо". Спасяването на всяка една клетка е от голямо значение, а това е свързано с фактора време. Всеки един орган има т.нар. "Време на хипоксия" т.е. на "кислороден глад", който може да издържи и клетката да не умре. При мозъка е около 3-4 минути, при сърцето 10-15 минути. Доказано е, че когато се предприемат спешни мерки при инфаркт и пациентът се транспортира бързо до място, където може да му се помогне, и това стане в рамките на "златния час" смъртността е под 2%, ако е в рамките на първите 3 часа е 5-6%. Навременната помощ е абсолютно възможна за страна като нашата, с малка територия. Това важи и за всички спешни състояния, не само за проблеми със сърцето.
Медицината у нас се разви много добре, и не само по отношение на коронарографиите и поставянето на стендове, но вече сменяме клапи, без сърдечна операция. Поставяме протези на разкъсана аорта, без операции. Стопяваме тромби при белодробна емболия, пак по инвазивен път, а запушването на белодробната артерия е изключително смъртоносно страдание, и доста често срещащо се. Голяма част от това, което споменахме, се извършва и във Варна.
Преди няколко години преживяхме смъртоносната Ковид вълна, след като премина паниката, какви са изводите, които си направиха експертите?
Аз без да се "тупам в гърдите", въпреки че съм кардиолог, бях един от първите у нас, без да съм епидемиолог или вирусолог, който казах, че това е едно биологично оръжие. Може би от опит или от практиката ми като военен лекар, но за мен то беше такова. И сега, за съжаление това го потвърждава и ЦРУ и г-н Кенеди младши в САЩ. Тоест това е един вирус, създаден съзнателно, не толкова за да се "изгори" човечеството, макар че много хора загинаха, това е добре известно, колкото, за да се срине икономиката, което безусловно се постигна и всички ние сме свидетели на това. За мен това е легенда, че дошъл от гр. Ухан, където на някакъв пазар, яли прилепи. Но те тези прилепи ги ядат от 2000 години, пък досега не е имало такава епидемия. Другото, което беше много съществено, освен сриването на икономиката, и многото хора, които измряха, COVID-19 причини едни много особени пневмонии, с които не се бяхме срещали преди, от които човек буквално се задушава…
Въпреки това, както гласи една народна поговорка, че "всяко зло за добро", мога да кажа, че вирусът ни и научи на доста неща, като най-важните сред тях са по-добрата епидемиологична хигиена и по-големият ангажимент на държавата при борбата с дадено заболяване.
Едно от негативните неща при Ковид-а според мен, това са ваксините. Аз самия съм си направил 5, но въпреки това имам една огромна въпросителна. За да се приложат ваксини изработени за година, дори и по-малко, и да се приложат върху хора, независимо от резултатите които се споменаваха, това е една голяма въпросителна. Доколкото ми е известно за разработването на всяко едно лекарство, включително и ваксини, са необходими 4 етапа, които се разпростират обичайно в продължение на поне 5 години, дори и да е за 4, за 3, но за една година да стане, някак е доста съмнително. Промъкнаха се различни конспиративни теории, че определена фирма спечелила много пари от тази ваксини, а друга още повече, сигурно и в това има някаква логика. Аз лично се сетих за нещо, извън Ковид-а. Още някъде около 2000 година, един голям американски финансист и икономист проф. Джефри Сакс беше направил едно изчисление, според което, в световен мащаб всички нелегални бизнеси, в това число проституция, нелегална оръжейна, алкохолна и тютюнева търговия, печалбите на всички събрани заедно, са една трета от тази на фармацевтичните компании.
Колко е важна фармацията в медицината?
То ние без фармацията не можем! Безспорно в медицината има 2 големи крила. Едното е анатомичното, което е в ръцете на хирурзите. Другото е патофизиологичното, функционалното, което е в ръцете на терапевтите. Така или иначе в цял свят и при нас, 80% от пациентите се нуждаят от второто. Само 20% се нуждаят от хирургия.
Ролята на фармацията е преди медицинската интервенция, по време на интервенцията и след нея.
Тоест без фармация не може, нито в един от етапите на лечението.
Много е важно едно ново направление, което се заражда и аз го приветствам горещо, това е клиничната фармация, т.е. лекарят директно да общува и обсъжда с фармацевта, поне по някои ключови теми. Примерно аз много добре знам кога мога да дам бетаблокер на един пациент, но повечето от тях вземат по 5, 10, 15 лекарства. Аз, въпреки че съм професор, не съм наясно с техните взаимодействия и странични ефекти, докато фармацевтът отлично ги знае. Това е нещо, в което фармацията може да има много голяма роля в съвременната медицина.
Какви бяха "ползите", научихме ли си "уроците" от този кризисен период в историята на света?
Да, безспорно. За радост вирусът се "омаломощи" и смъртността от него вече е сведена почти до нула. Това, което разбрахме, всички по света е, че здравеопазването е съществена част от икономиката. Сривът в здравеопазването в каквато и да е посока, била епидемиологична, било във финансова е една надстройка.
Здравеопазването никога не може да бъде база, то е надстройка. То не само е надграждане на икономиката, но и още по-голямо на образованието.
Имате дългогодишна служба и като военен лекар. Какво е значението ѝ за вашата практика?
Много голяма. Аз почти насила бях приет за военен лекар, просто така ставаше тогава. На разпределението имаше представители на министерството на отбраната, на вътрешните работи и на здравеопазването. В който списък си попаднал, там отиваш след завършване. Но не съжалявам, даже напротив, много от хубавите неща, които съм научил и като лекар и като човек, и общо за живота са от там. Бих разказал, за някои от тях.
Във военната медицина например, едно от правилата е, че на бойното поле, най-малко внимание трябва да се обръща на тези от ранените, които най-много викат, а най-много да се грижиш и най-бързо, за тези, които въобще не могат да викат. Леко раненият той крещи и вика, безспорно страда от болката, обаче много повече страда, този който не може да вика, тези които са шоково болни.
Друго което съм научил от военната медицина е, че когато имаш тежко болен, в остро състояние, примерно с инфаркт, инсулт и т.н,, не трябва да се мотаеш по етапите на евакуация, тоест първо в тая най-близка болница, после в по-голяма и т.н, защото той така ще умре. Директно трябва да се закара там, където да му се помогне. Във връзка със с това е и от изключително значение наличието на санитарна авиация, което у нас едва-едва сега с 300 мъки почва да се придвижва. Това са организационни правила, които с пълна сила, освен за военната, важат и за гражданската медицина.
Друго ценно нещо, което съм научил също от военната медицина е, че човек се плаши и търси помощ обикновено при болка, при кървене или при много тежко изразена умора. Без тези три неща, той обикновено не търси лекар. И тук пак се завръщаме в нашия разговор към важния въпрос с профилактиката, защото когато един пациент дойде с подобни тежки оплаквания, това вече не е никаква профилактика.
Движението и правилното хранене ли са най-важни за сърдечното ни здраве?
Равностойно, и на второ място, след отказа от тютюнопушенето, е това.
Правилното хранене не е важно само за сърцето. То е важно за целия организъм. И нещо елементарно от времето на Сократ. След вечеря, която е желателно да бъде лека, а правилото важи още повече ако не е лека - 1000 крачки. И най-малко 3 часа след последния залък. За да може всичко да отиде в червата. Иначе почва да се страда от едно, което не е сърдечно заболяване, и се нарича Гастроезофагеалната рефлуксна болест.
Топлото или студеното време е по-щадящо за сърцето и кръвообращението?
Вижте, има един закон от много отдавна, който гласи, че кожните съдове и съдовете, които хранят сърцето, реагират на температурните влияния еднозначно, т.е. ако е много студено те се свиват - и кожните и сърдечните. Затова аз като бивш турист и полуалпинист знам едно правило: Като тръгнеш в планината на много студено, три места на твоето тяло трябва задължително да са на топло - краката, ръцете и главата. Останалото няма чак такова значение. И понеже много уважавам опита на нашите предшественици, обърнете внимание още по време на Римската империя как са облечени римските войници - много често на тях бедрата и подбедрицата са голи, но на краката яки обувки, на ръцете ръкавици, а на главата шлемове. Другото, което е много интересно, е че кръвоносните съдове се свиват при голям студ, това е безспорно, но парадоксалното е, че се свиват и при голяма горещина. Първоначално се разширяват, но после се свиват. Пак като съвет, особено за планинари. Никога не се загрявайте с алкохол, макар и малко, той дава наистина разширяване на съдовете и чувство за топлина, но в първите 20 минути, след това последва още по-голямо свиване. Ние българите от векове сме приспособени към нашите климатични промени, и те едва ли имат влияние върху телесното ни здраве.
Коя е най-уязвимата група хора, които трябва да бъдат особено внимателни за своята сърдечна дейност?
Естествено, хората от третата възраст и тази която е след нея. Понеже третата възраст започва от 65 години нагоре. Според Световната здравна организация, повечето хора след 65 години имат между 3 и 6 заболявания, най-различни, а някои от тях и свързани заболявания. И това е един от проблемите в нашата система с нашата Здравноосигурителна каса, която ни задължава да лекуваме само едно от тези заболявания, и то с ограничен лимит. А останалите заболявания?! И да оставим здравната страна на въпроса, която е безспорна, но да погледнем и финансовата страна - "най-скъпият болен" е недолекуваният болен, понеже той периодично продължава да идва да се долекува. Наистина не мога да разбера как може да съществува лимит на лечение на сърдечна недостатъчност в рамките на няколко дни.
Наскоро посетихте за пореден път Варна, какво е вашето мнение за нивото на Медицинския университет в града?
Ще започна от най-елементарното:
По-чист университет в България не съм виждал!
Бях и в медицинския факултет, и във фармацевтичния, и в ректората - брилянтна чистота! За да го казвам, явно в другите има проблем. Второто нещо, което ми направи също много силно впечатление, това е, че е създаден и се поддържа силен интерес на студентите към темите които се преподават и обсъждат на различни форуми. Явно преподавателите са на ниво и успяват да ангажират вниманието на студентите. Така че имам отлични впечатления от МУ-Варна, във всяко едно отношение, поне от това което съм видял.
Посетихте и Музея на медицината във Варна, какво Ви направи впечатление?
Брилянтна организация! За мен, като човек, който се интересува от история, по-конкретно средновековна история, беше много интересно, тъй като тук видях черепи на боили със следи от умъртвяването им. Друго, което ми направи много силно впечатление, е колекцията от хирургически инструменти. Някои от тях, и то от преди 2000 години, са едно към едно със сегашните - скалпели, ножички, пинсети.
Бях изключително впечатлен и от направеното проследяване на развитието на медицината във Варна, значението на всеизвестния проф. д-р Параскев Стоянов и началните стъпки след Освобождението.
Какво бихте посъветвали нашите читатели, за да запазят по-дълго своето здраве?
На първо място - по-малко злоба, по-малко кавги и по-малко негативна страст, повече търсене на консенсус в обикновения живот. Постарай се да разбереш човека срещу теб. Още персиецът Омар Хаям казва, че
Най-доброто лечение на сърцето е любовта.
И си е точно така. Той използва прекия смисъл на думата, но аз бих го разширил, и в посока на повече уважение и липса на конфликт между хората. Нещо, което сега не се наблюдава дори в Народното събрание, на чиято сграда пише "Съединението прави силата".
Второ - поне 30 минути всеки ден двигателна активност!
Трето - категоричен отказ от тютюнопушенето! Това разбива цялата кръвоносна система!
Четвърто - тези, които имат високо кръвно налягане да го измерват всеки ден - сутрин и вечер. Въпрос на 2 минути сутринта и 2 минути вечерта. По възможност два пъти през 1 минута. Второто мерене винаги е по-вярно и по-ниско. Съобразяване на стойностите на кръвното налягане и вземането на лекарства. Активният двигателен режим, сам по себе си помага за свалянето на кръвното налягане. Нормално хранене, също, три пъти на ден: най-много на закуска, по-малко на обяд и съвсем леко на вечеря, а ние обикновено правим точно обратното. Йогите имат едно правило. "Сутринта изяж всичко сам, на обяд раздели храната с приятеля, а вечерта дай храната на врага." Това йогите са го казали, а те са с неимоверни възможности. Спазвайте тяхното правило за храненето за да сте здрави!
