Първият българин дегустатор на зехтин: Лютият и горчив вкус са знак за високо качество

Радослав Елефтеров е първият дегустатор на зехтин у нас. Роден е във Велико Търново, но от доста години живее във Валенсия, където се заражда и интересът му към маслината и любопитството за качествата на добиваното от нея масло. Въпреки, че в България няма особени традиции в използването на зехтин, Испания е световният лидер в производството му, така че съвсем не е неочаквана професионалната ориентация на Радослав в тази сфера. След поредица обучения, той се квалифицира като дегустатор и сомелиер на зехтин. Поставил си е за цел с поредица обучения да формира вкуса на българина и да го превърне в ценител на зехтина. Предлага на родния пазар селекция от висококачествени зехтини, дегустирани от самия него. Макар да изглежда, че вече знае всичко за маслините и маслото, произвеждано от тях, Радослав продължава да се усъвършенства професионално като посещава учебни курсове и семинари, организирани от светила в сферата, голяма част, от които, той познава лично.

За любопитната история на маслината и нейното разпространение, за здравословните качества на зехтина и за това как да различим добрия от некачествения, за майсторството да откриеш различните нюанси във вкуса му, разказа Радослав Елефтеров в интервю за ВАРНА Е.

Радослав, кога и как се зароди любовта ви към зехтина?

Интересът ми към зехтина се зароди още през 2016 година и аз не съм сигурен точно как. Все повече се убеждавам, че това е Божа работа. Все пак маслиновото масло е първото, което е използвано за религиозни ритуали и е описано в Библията. В гръцката митология всички свързват зехтина с Атина Палада. Според Библията, след потопа, в който Ной спасява хора и животни, точно маслиновата клонка е била в клюна на гълъба и това е първото оцеляло растение. От тогава маслиновото масло се използва за помазване с религиозна цел. То първо в света е използвано и в кулинарията.

Аз живея в Испания от 20 години, но в началото не обръщах особено внимание на зехтина, като храна или пък бизнес, не харесвах горчивия му вкус. Веднъж попаднах на няколко групи в социалните мрежи и така в мен се зароди интерес към този продукт. Впечатлих се, потърсих курсове за сомелиери на зехтин, повече на шега, беше ми любопитно да разбера какво представлява тази професия. Тогава открих в Мадрид, в Андалусия във Валенсия училища, където се обучават дегустатори на зехтин. Записах се в Мадрид, на първия курс, който включваше 160 часа теория и 30 часа практика. Започнаха да ни обучават буквално от А-Б, да изучаваме маслини, сортове, тероари, регионите където се отглеждат, как те влияят върху качеството на зехтина. Така започнах да отсявам нюансите във вкуса на зехтина, научих се да харесвам и лютивото и горчивото в него, научих и много приятели да го харесват.

След първия курс по дегустация на зехтин, продължих и с други - в Андалусия, в Галиция и още един в Мадрид, който беше на по-високо ниво. През 2021 година прекарах и едноседмично обучение в град Менхибар във фондация, която носи името Дел Оливар (Фондация на Маслината). След него пак за една седмица бях в Института по обучение в област Андалусия. Тази година съм запланувал обучение в Университета в Хайен, професионален тримесечен курс, организиран от Международния съвет по зехтина.

Разкажете ни накратко за историята и видовете маслини, какво е специфично при тяхното отглеждане и бране! Каква е тайната на технологията за добиването на качествен зехтин?

Като генетичен материал има познати около 1600 сорта маслини, но около 1200 са изследвани. Разпространени са в 65 страни по света, като най-често се срещат в средиземноморския регион. Исторически не е известно от къде точно е тръгнала и как се е зародила маслината. Повечето хора свързват маслината с Гърция или с Крит, но най-старите данни за открити маслини за от Палестина и Етиопия. Намерени са останки на костилка от маслина на над 6000 години. Най-старото маслиново дърво в Европа, което е още живо и дава плод е на остров Крит и е на около 3000 години.

Финикийците са първите разпространители на маслината. Те я пренасят в Крит, който тогава е бил огромен търговски и разпределителен център. От Крит маслиновото дърво започва да се разпространява - първо на Апенинския полуостров и Северна Африка, след което римляните популяризират маслината и в останалия свят. От Испания маслината се прехвърля и в Латинска Америка.

Днес маслини се отглеждат в Австралия, Аржентина, Бразилия, Чили, Перу, Мексико, Калифорния. Китай, Украйна, Грузия, Азербайджан, Узбекистан, Япония също имат 1-2 сорта маслини. В България доколкото знам има маслинови насаждения в петричко, като ги преработват на зехтин в Гърция.

Винаги съм се чудил, защо след като в целия регион има чудесни условия за отглеждане на маслини, само в България това не е традиционна практика. Маслини има в Гърция, Турция, Албания, Хърватия, Словения. Може би у нас тепърва предстои да се разпространят.

Характерно за Испания и Гърция е, че там маслиновите дървета се отглеждат на големи разстояния едно от друго. Преди години не е имало поливна система. Днес има много сортове маслини, които се отглеждат за интензивно производство на зехтин и подобно на лозята, дръвчетата за засадени на редове. Те позволяват машинно бране.

Не всички сортове маслини са подходящи за интензивно отглеждане. Много е важен видът на почвата, както и климатичните особености на съответния регион - слънце, дъжд, вятър и минусови температури. Надморската височина също влияе на качествата на зехтина. На колкото по-висока надморска височина е маслиновото дърво, толкова “по-лек” е зехтинът, като интензитет на вкус и аромат. В по-влажен регион с по-обилен дъжд и напояване също се получава “по-лек” зехтина. Колкото е по-суха зоната, в която се отглеждат маслиновите дръвчета, толкова  по-концентриран, “по-тежък” става зехтинът.

Вкусът на един и същ сорт маслина се различава, когато се отглежда в различни държави, дори и в различни региони на една и съща държава, които имат характерни особености на почвата, климата и надморската височина.

Например зехтинът от испанския сорт Арбекина, с произход Каталуния няма почти нищо общо със зехтина от същия сорт отглеждан в Андалусия. Само тренирани дегустатори биха открили приликата в нюансите.

Качеството на зехтина зависи от два основни фактора. На първо място влияние оказват т.нар. “агрономични фактори”, които включват климатичните условия, начина на отглеждане, торене и бране на маслината. Другата група фактори, които влияят на качеството на зехтина, са т.нар. “технологични фактори” - начинът на производство, хигиената в предприятията и технологията, която се използва за преработка на маслината в зехтин, както и качествата на самия технолог, който прави зехтина. Значение има, дали маслините са узрели, дали са полуузрели, дали са зелени, дали се наблюдават заболявания или наранявания по тях.

За добър зехтин маслините трябва да са изцяло здрави, а смилането им на каша да е станало максимално бързо след брането от дървото, преди да започне ферментация.

Ролята на дегустатора също има отношение към качеството на зехтина, което получава потребителя. На първо място той разпознава качеството и отчита дали има дефекти - ако има такива, не се допуска до пазара. Важно е да се анализира точно видът на дефекта и причината за появяването му.

Вие ли сте единственият българин дегустатор на зехтини?

В България бях първия, въпреки че това е малко спорен въпрос. Иначе сме само двама в страната. Знам за още една колежка от София - Анна Петкова, с която не се познаваме лично, но комуникираме във Фейсбук.

Каква е ролята и целта на дегустатора на зехтина? Как се дегустира зехтин? Кои характеристики се оценяват?

Ролята на дегустатора е много важна за определяне качеството на зехтина. Една от основните цели е класифициране на зехтина като Върджин (Virgin) или Екстра Върджин (Extra Virgin). За целта са необходими 2 анализа. Химичен, който се извършва в лаборатория и органолептичен, който се извършва от дегустатора.

Ние трябва да оценяваме аромат и вкус, да определим какви аромати се откриват в зехтина и дали те са положителни или отрицателни. Трябва да се долови и определи интензитета на лютиво и горчиво - това са положителни характеристики за зехтина.

Много незапознати хора у нас си мислят, че ако горчи или люти зехтинът е развален, но това не е така, точно обратното. Повечето българи сме свикнали с вкуса на неутрални зехтини. Аз дори като малък си спомням, че всички зехтини, които се продаваха у нас, бяха с един и същ вкус. Горчивото и лютивото, това са основните характеристики определящи високото качество на зехтина.

В зехтина се срещат около 13 вида дефекта. Нашата задача е, чрез тренировки да открием тези дефекти, и с какъв интензитет се проявяват. Дефектите се разделят на няколко класа - с лек, среден и тежък интензитет на усещане в зехтин. Тези с дефекти в допустими граници се определят като клас Върджин.

Каква е целта на обученията, в които участвате и сам провеждате? Как допринасят за повишаването на  хранителната естетика и култура у българина по отношение на зехтина?

Целта на нашите обучения е да се подобри културата и интереса на българина към зехтина, да се научи как да го използва правилно, да разбере какво представлява и как се добива маслиновото масло, какви са положителните и отрицателните му характеристики и как може да познае дали зехтинът е миналогодишен, дали е от пресни маслини, дали е от узрели маслини, дали е клас Върджин или Екстра Върджин. Искаме също да научим хората как да употребяват и комбинират правилно зехтина в кулинарията.

Каква е разликата между Върджин и Екстра Върджин зехтин?

Според Международния съвет по зехтин, той се разделя в 4 групи - Екстра Върджин, Върджин, Рафинирано масло 80% с добавен 20% екстра върджин зехтин и Масло от кюспе на маслина.

Дали един зехтин да се определи като Върджин или Екстра Върджин, зависи от няколко параметъра -  Киселинност, Аромат, Вкус. Нивото им в даден зехтин се определя от химичните лаборатории и от дегустацията.

Стандартният панел от дегустатори за всеки един зехтин се състои от 15 човека. Те определят какъв е неговият клас, като тяхната оценка върви заедно с тази на химичните лаборатории - без един от двата типа анализ не може да се определи какъв е класът на зехтина.

За Екстра Върджин е определена граница на киселинност от 0,1 до 0,8%. При него, за разлика от Върджин зехтина,  не се допускат никакъв вид дефекти. Върджин зехтинът се използва предимно за готвене, за хотели и ресторанти, за пържене. Трайността на Екстра върджин-а е по-висока, от тази на Върджин-а, който се окислява много по-бързо във времето. Той има по високо съдържание на полифеноли, които го правят стабилен и издръжлив на окисление.

С какво испанският зехтин се отличава от гръцкия, италианския или турския, от кои сортове маслини се добива?

Сортовете маслини, от които се прави зехтинът са различни, по това се отличава, основно. В Испания има около 230-240 сорта маслини, които се използват за производство на зехтин. В Турция, Гърция, Италия и т.н. си имат други сортове маслини, за производство на зехтин. Във всяка държава сортовете маслини се различават и по вкус и по качество. Сортът маслина Коронейки, който е основен в Гърция, с около 80%, има огромна разлика със сорта Коронейки, който се отглежда в Испания. Това е благодарение на почвата и климатичните условия. Гърция има предимно влажен средиземноморски климат, докато вътрешната част на Испания има континентален климат, който не е с толкова висока влажността. Много хубави зехтини има и в Турция и в Гърция. Разликата е в сортовете маслини, тези които ги има в Испания ги няма в другите държави, и поради климатичните условия се различават по вкуса.

Как да познаем, че определен зехтин е развален или некачествен?

Точно това е една от основните цели на обученията, които организираме. Много хора в България  са свикнали да тестват зехтина на “замръзване” в хладилник, което е много грешен и неправилен подход.

Понеже в България не отглеждаме маслини и нямаме традиции, много българи смятат, че ако зехтинът “замръзне” значи е качествен.

Това не е правилно, никъде по света не се дегустира и определя качеството на зехтина по начина и степента на замръзване. Замръзването означава наличието на мастни киселини. Зехтини от различни сортове маслини замръзват по различен начин и за различно време. 80% от съдържанието на зехтина е олеинова киселина. Дали замръзва или не зехтинът - това не е гаранция за качеството му. Най-важното предимство на добрия зехтин е ароматът, но само трениран дегустатор може да определи по аромата дали зехтинът е гранясал, вкиснат, дали е замърсен. Трябва да е опитвал и помирисвал многократно такива зехтини, за да може после да ги открива с лекота. Много е сложно за потребителя сам да разбере дали един зехтин е качествен. На нашите семинари ние ги учим на това.

В България няма специалисти, които да направят дегустации и да определят реалното качество на зехтините.

Аз съм свидетел и твърдя, че у нас се продават развалени зехтини с описание върху етикета, като Екстра Върджин. Липсва специализирано законодателство и методология по този въпрос.

Какъв е правилният начин за съхранение на зехтина? Има различни видове опаковки, кои са за препоръчване - метални, керамични, стъклени, пластмасови?

Най-добрата опаковка за зехтин към момента е Bag in Box. За разлика от стъкленото шише, при което с всяко отваряне и наливане навлиза кислород който контактува със зехтина, опаковката Bag in Box не позволява на зехтина да се окисли. Торбичките в кутиите са Алуминиеви или PVC. Изследванията сочат, че с този тип опаковка  зехтинът запазва 95% от качествата си за период до 3 години. Важно е той да не се излага на пряка слънчева светлина и топлина.

Температурата, на която е добре да се съхранява, е до 18 градуса, понеже топлината разгражда мазнините. Дори да е в най-добрата опаковка, ако е на топло място зехтинът ще се развали бързо. Той трябва да се съхранява на хладно и тъмно място.

Много потребители и професионалисти също така замразяват зехтина на малки дози във фризер. Не се препоръчва неколкократно замразяване и размразяване, но за еднократно използване е добър вариант. Може да се използват и обикновени формички за лед, както и да се комбинира с добавени в зехтина билки или подправки - при сервиране върху топло ястие и постепенно разтапяне ароматите започват да се разтварят и ухаят.

След Bag in Box опаковката, по качество на съхранение, се нарежда стъклото - тъмното стъкло, а след него металната тенекия, която е за бърза и кратка употреба, но от която може да се пресипе при отваряне в по-малки стъклени съдове. Много производители използват и керамични съдове, както в древността, т.нар. делви. Но при тях е имало други проблеми, един от основните е, че керамиката задържа водата, а това води постепенно до сгъстяване, както и ферментация и разваляне на зехтина. Повечето производители сега използват керамиката основно с рекламна и маркетингова цел, за да изглеждат продуктите им по-автентични.

Как да разчитаме термините по етикетите на зехтините?

Има задължителна информация, която трябва да бъде посочена на етикета на зехтина: Кой е производителят, Партиден номер - коя година е произведен, т.е. коя реколта е зехтинът, Срок на годност - от датата на бутилиране.

Много производители продължават да изписват и процента киселинност на зехтина, което няма никакво отношение върху качеството му и вече има забрана това да се прави. Киселинността няма никакво значение за потребителя, нито отношение към вкуса на зехтина. Проценти не би трябвало да се изписват върху качествените зехтини.

Терминът “Студено пресован” също се изписва на някои етикети. Това също няма особено отношение към качеството на зехтина. Преди години за извличане на зехтина са се използвали основно преси, направени от лико на дърво, между които преминава маслиновата каша и се пресова. “Студено” означава, че суровината не е загрята на повече от 27 градуса, понеже при над 30 градуса по целзий вече се получава прегаряне на зехтина. В наши дни, за индустриално производство, методът на пресоване почти не се прилага, използва се предимно екстракция, чрез центрофугиране. Причината е, че методът на пресоване създава много предпоставки за създаване на дефекти още при извличането на зехтина, като окисляване или ферментиране.

Как влияе на здравето и какви са останалите му приложения, освен в кулинарията?

Всички изследвания сочат, че зехтинът е много полезен за здравето, понеже съдържа много антиоксиданти. Съдържа Олеуропеин, който е “виновен” и за горчивия вкус на зехтина. Олеуропеинът има антивирусни, антибактериални и противогъбични свойства, регулира кръвното налягане и засилва имунитета. Използва се за превенция и профилактика на диабет тип 2. Лютивият вкус на зехтина се дължи на полифенола Олеокантал, който някои специалисти наричат “унищожителят на раковите клетки”. В зехтина има високо съдържание и на още един доказан антиоксидант - Витамин Е, който е мастноразтворим витамин и по-лесно се приема от организма.

Друг продукт, освен зехтин, който се произвежда от маслини е маслиновата паста или пастет. Той бива 2 вида - от узрели (черни) и от зелени маслини. Аз лично препоръчвам употребата на пастет от зелени маслини, понеже в него полезните и здравословни съставки са повече. Узрялата маслина е претърпяла процес на окисляване още на дървото, като при зелената не е така, тя е запазила всички полезни съставки в себе си. Ето това вече е и въпрос на изграждане на навици и придобиване на знания, които ние като специалисти даваме на хората.

Вие също предлагате зехтин на българския пазар. Как се приема от потребителите, нараства ли търсенето, от къде може да се поръча качествен испански зехтин, дегустиран от вас?

Всички зехтини, които ние предлагаме на пазара, са качествени испански зехтини, които лично аз съм дегустирал и оценил. Разширяваме постоянно гамата. Всички те може да бъдат поръчани от нашия сайт.

Българинът все повече започва да разбира културата на зехтина, и хора които никога не са опитвали такива вкусове и аромати, започват да ги търсят и стават наши почитатели, тъй като ние предлагаме различни продукти, от тези на масовия пазар. Нашата концепция е да не предлагаме нашите зехтини по масовите магазини.

Освен зехтин предлагаме и други интересни продукти. Един от тях е пушеният испански червен пипер, който е оригинален, без примеси и е пушен по автентичен начин с дъбов чипс. Сортът на пипера е много характерен за района, откъдето идва - казва се Пикийо. Той представлява мъничка, но дебела чушка, с характерен и разпознаваем вкус.

Предлагаме също така и испански балсамови оцети, които също са абсолютно непознати за българския пазар. Болшинството българи свързват балсамовия оцет само и единствено с Италия.

Характерно за балсамовия оцет е, че се прави от определени сортове грозде. Не всеки сорт грозде е подходящ за направата на балсамов оцет. Трябва да е сладък сорт грозде.

В Италия са определени сортове, в Испания са други сортове. От тук идва и разликата във вкусовете и качествата на балсамовия оцет. Ние предлагаме испански балсамов оцет от сорта Педро Хименес. Това е бял винен сорт грозде, предимно разпространен в областите Андалусия, Естремадура и Валенсия.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, като един от първите гости в рубриката ни за интервюта? 

Николай Сисоев е автор на книгата "Труден Бог". Роден е в Белене, живял в Плевен, учил в София. Бил е военен музикант, собственик на малък бизнес, дърводелец. В продължение на 24 години живее в Йоханесбург. След завръщането си в България се установява в родопското село Зорница. През 2003 година пуска своя уебсайт на духовна тематика Truden.com. Той е посрещнат с голям интерес, като форумът му има над 21 хиляди регистрирани потребители. Повече за своята книга "Труден Бог", за духовните си търсения и личната си философия за живота, разказва Николай Сисоев, известен с прозвището Труден, в специално интервю за ВАРНА Е. 

От къде идва това Ваше прозвище “Труден”?

Когато почнах да ползвам Интернет, някъде през 1996, имаше един форум в bulgaria.com. Доколкото знам, този домейн беше регистриран от българин в САЩ, а по-късно той го подари на нашата държава. Та в този форум спорехме за какво ли не (не и за Бог) и явно съм бил доста труден за спор, защото почнаха да ме майтапят като „трудния“. И започнах да се подписвам с прозвището „труден“. Иначе съм лесен за общуване и обичам да се сприятелявам. Имам много приятели и това е едно от големите ми богатства.

“Трудността” как се преодолява?

В младините си се опитвах да преодолявам трудностите стръвно и с размах. Годините ме научиха, че всяка трудност трябва да се живее с лекота. От пет години живея в Родопите. Планинците ходят бавно, и колкото по-трудно е мястото, толкова по-бавно ходят, спират, почиват си и се любуват на природата. Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка.

А защо в името на книгата и Бог е “труден”?

Хората имат грешна представа за пътя към Бог. Едни го търсят в книгите, други се надяват да го намерят в църквата, трети чрез разни духовни и мистични практики. На Бог се гледа като на нещо външно и това Го прави труден. Хората си създават представа за Бог и търсят този създаден от книгите и от църквата образ. Тази създадена представа прави Бог труден. Не случайно в Библията е написано: „Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което е на земята долу“. Преведено на съвременен език това означава, да не си създаваме представа за непознатите неща. Защото грешната представи ги прави трудни за намиране и познаване. Сега логичният въпрос би бил, не създавам ли и аз представа със своята книга. Нека читателят отговори на този въпрос.

Казвате, че десет години Ви е отнело написването на книгата. Кое Ви провокира да я започнете?

Идеята за книгата дойде преди десет години на 14 април 2014 година. Тогава в публикацията „T=∞ (Ти Си Безкрайност)“ обявих това свое намерение.  Исках да споделя онова, което ми е дадено. Много скоро осъзнах, че писането на такава книга е опасно начинание. Едно грешно изречение би било смъртоносно за много души. Написаното остава, и дълго време не се осмелявах да поема отговорността на пътепоказател към Бог. И реших да не бързам. Минаха години и осъзнах, че книгата трябва да бъде разказ на онова, което Бог ми е дал. Без мои интерпретации и догадки, без шоколадови глазури и съблазнителни обещания.

Нищо от написаното не е мое. Трябваха ми десет години, за да стигна до извода, че нищо свое не трябва да напиша, а трябва да преразкажа. Останалото бе въпрос на няколко месеца.

А как разбрахте, че е завършена, след тези 10 години?

Мисля, че е достатъчна, макар че много още може да се преразкаже.

Разкажете ни накратко за живота в ЮАР, какво Ви заведе там, какво Ви върна обратно?

Работил съм много неща. В България бях военен музикант в плевенския военен оркестър. След 11 години в армията напуснах и станах леяр на алуминий. Докторите ми препоръчаха да оставя тази професия и станах таксиметров шофьор. После станах сервитьор, после барман, после собственик на кръчми и кафене. В началото на 90-те години започна да става трудно за дребния бизнес, а и аз никога не съм бил добър в бизнеса. С жена ми решихме да се пробваме в чужбина. Предложиха ми визи за Канада и ЮАР.

Избрах Африка, защото е по-топло.

Заминах сам. Девет месеца се лутах в търсене на работа. Един ден отидох на едно интервю за cabinetmaker без да знам какво означава тази думичка. Излъгах, че цял живот това съм работил и едва след като ме наеха, разбрах че това е работа за дърводелец, който прави шкафове и разни мебели. По трудово обучение до осми клас имах само шестици, и това ми помогна да се справя добре. Сега в най-луксозния влак на света „Rovos Rail” има малки кухненски кабини направени от мен. Един месец след като започнах работа купих билети за семейството си и те долетяха при мен в Претория.

След години си направихме наш собствен бизнес за производство на кухненско обзавеждане и той преуспя не защото бях станал по-добър в бизнеса, а защото работата ми доставяше удоволствие и хората харесваха труда ми. Двадесет и четири години по-късно реших, че ни е време да се приберем обратно в Родината. Купихме си една къща в село Зорница в Родопите, и сега се радваме на природа и спокойствие.

Откъде идва знанието Ви? Как разбрахте всичко това, за което пишете?

Това е единственият въпрос на който отговарям с притеснение. За всеки свой отговор относно Бог имам логичен аргумент с който да защитя отговора си. За този отговор няма такъв, и той трябва да се приеме от питащия на доверие. С един мой приятел адвентист поведохме спор за неговата религия. Тогава все още нямах интерес към Бог, но ме притесняваше неговата вяра, че само чрез тяхната църква може да се стигне до Бог. Сестрата на моята баба ми беше подарила една стара Библия и няколко църковни книги. Свещеникът в нейното село, преди да умре ѝ дал книгите с молба да ги даде на някого, който ще ги прочете. Въпреки моето противене да ги приема, тя реши, че само аз ще ги прочета и ме убеди да ги взема. Та, тази Библия взех със себе си в Африка и дойде време да я отворя. И когато търсех в нея отговора за моя приятел, трябваше само да я отворя напосоки и отговорът беше там. Приятелят ми обаче упорстваше. Спорът ми с него така ме завладя, че мисълта ми бе постоянно в Библията и Бог. Една вечер си легнах, отново замислен за този спор и мислено си зададох въпроса „Господи, защо този човек не може да ме разбере?“. И тогава се случи чудото за мен – Бог ми отговори с глас, посочвайки причината в бащата на моя приятел. Просто ми каза нещо за баща му, което аз нямаше как да знам. Естествено, се стреснах и се надигнах в леглото да огледам стаята. Само жена ми се опитваше да заспи до мен. Легнах обратно с объркани мисли, че или ми се е причуло, или си внушавам отговора на въпроса ми. И отново чух същия глас да казва същото. На другия ден казах на моя приятел какво Бог ми е казал за баща му. Той потвърди, че това е истина, но беше убеден, че Сатана ми е проговорил. Така започна моето общуване с Бог. Сам си изработих система за медитиране, която по-късно нарекох „мислогон“, и така можех да общувам по-добре с Бог, да видя неща, които Той искаше да ми покаже, да се срещам и да приемам от Него.   

Само към вярващи в Бог ли е насочена книгата?

О, не! Тя е за всички, които търсят отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Отговорът който книгата дава е доста по-разбираем от 42.

Какви са отзивите на читателите? Съвпаднаха ли с Вашите очаквания?

Старая се да нямам очаквания, за да нямам разочарования. С книгата си се опитвам да настроя ума и душата на читателя за един различен поглед върху обекта на неговото търсене. Първата част на книгата се оказа трудна за повечето читатели. Дъщеря ми много сериозно ме критикува за нея. Но тази част е много важна.

Не можем да познаем Бог, ако не познаваме себе си като градивна част на вселената.

Защо съм бил отделил токова място за критика на науката? Защото нашата сляпа вяра в нея е по-силна от вярата ни в Бог. Когато хората видят грешките на сериозната наука, ще престанат да поставят над себе си земни авторитети с научни титли. Ще станат свободни от външно влияние в своето търсене.

Къде се продава и как читателите могат да я поръчат?

Книгата може да се купи само чрез Еконт или ако си я поръчате лично на мен: truden.com/contact.

В книгата си сякаш търсите светската връзка между човек и Бог?

Бог и човек са животворящо свързани в този свят. Ние сме живота на Бог, а Той е нашият живот. Ние заедно творим живота на цялото. Без връзката с човека, Бог не би могъл да познае себе си. Без връзката ни с Бог, ние не бихме знаели за себе си. Не бихме били по-различни от останалите животни.

Кое от хилядите религиозни течения  е “Вашето”, кое най-точно съответства на Вашето разбиране за вселената и Бог?

Хората са много изненадани, когато им кажа, че съм изчел много художествена литература, но много малко духовна. Преди няколко дни потърсих в Интернет да науча какво е манихейството. И с учудване разбрах, че е подобно на моето знание за Цялото. А то е, че Цялото е дуално – дух и материя. Съзнание и сън в него. Същото учат зороастризмът, богомилството, павликянството и предполагам още доста учения. И не знам защо църквата се противи на това. То е очевиден факт. Разбира се, във времена когато хората не са били с днешния интелект, тази дуалност е трябвало да се обясни по разбираем начин. Затова са и сравненията и персонализирането на духа като Бог, а на материята като дявол, Сатана, Луцифер, Ариман, въобще като нещо, което ни пречи да се приближим до Бог. В книгата си съм описал същността на 666 и тя не се различава от тези персонажи на злото. Та, малкото което съм чел за Бог извън Библията, не би могло да ми даде „любима“ религия.

Харесва ми Зороастризмът с проповядването на „Добра мисъл, добра дума, добро дело“, и начинът по който обяснява дуалността на цялото.

Държа да кажа, че за зороастризма и всички останали религии започнах да чета от любопитство, много след като имах вече знанието предадено в тази книга.

Това знание не противоречи на Библията, а по-скоро я прави по-разбрана. В този смисъл, християнството най-точно съответства на моето разбиране за Бог и вселената. Православен християнин съм.

Мислили ли сте да станете свещеник, аскет, монах или пък да създадете свое духовно учение?

Не. Никога не съм си мислил да ставам духовник или аскет. Не съм си мислил и да създавам свое духовно учение. Дори се страхувах от подобна възможност, когато преди 23 години в truden.com започнаха да се събират около мен хора жадни за духовно знание. Предполагам, че тези мои страхове доведоха серията от събития, които направиха сайта да утихне и да се изпразни от тази възможност.

Как мислите, Вашата  книга дали се явява ерес, според църквата?

Библията в своите книги съдържа Словото на Бог и слово вдъхновено от Бог. Тя стои в основата на християнската религия и е нещо като конституция на християнството. Всичко, което противоречи на Библията е ерес. За да ме обвинят в ерес, църквата трябва да докаже чрез Библията, че написаното в книгата противоречи на християнското учение. Не мисля, че моят преразказ дава такава възможност. Най-вероятно "Труден Бог"  ще бъде отмината с мълчание от църквата.

Поставяте науката под съмнение, а автентичността на Библията не?

Науката греши и се променя. Много скоро теорията на Айнщайн тихичко ще бъде отречена от квантовата физика, защото пречи. Истината в Библията е вечна. Тази истината може да бъде разказана с различни думи от различни религии, но тя си остава същата. Няма какво да се критикува в тази книга.

В книгата си не ги споменавате, но какво е мнението Ви за богомилството и бялото братство на Петър Дънов?

Богомилите са проповядвали същото, което ще намерите и в моята книга. Те обаче грешно са облекли идеята в дреха, която не е била скроена по мярката на Библията.
Представили са Сатана като творец равен на Бог, а човекът като творение на Сатаната, което трябва да се отдели от създателя си и да се върне към Бог. Това учение противоречи на Библията и следователно е ерес. Ето как една истина, поднесена по грешния начин може да бъде вредна ерес, защото създава грешно отношение и грешен стремеж. Стремежът вече не е път към Бога, а бягство от Сатана. Пътищата са различни. Съзнанието се обръща към злото, за да се пази от него, и забравя за Бог, когото трябва да намери. Много често съм критикувал Петър Дънов за неговата разхвърляност фокусирана в подробностите, което идва от нарцисизма му. Това не го казвам с осъдителност, а с дълбоко оправдателно разбиране.

Когато човек се докосне до Бог, преминава през един период на еуфорично усещане за лична неповторимост.

Получава се нещо като „ето, аз съм избрания“. Аз също преминах през такъв период, и не се срамувам да си го призная. Но Бог знае как да лекува и ако „избраният“ не се противи да изпие горчивото лекарство, много бързо спира да се радва на грешния си образ. В началото благодарях и се молех на Бог, казвайки „Отче мой“. След няколко такива обръщения към Него, Бог съвсем сериозно ми прошепна в ухото: „Отче НАШ!“ И разбрах, че не съм единственият „избраник“. Предполагам, че Дънов не е успял да го разбере, и както често казваме, се е взел твърде на сериозно. При все това, той е проповядвал любов между хората и любов към Бога. Не съм се интересувал за причините поради които е бил отлъчен от църквата, защото по-важно е дали Бог го е отлъчил от Себе Си.

Вярата, че има Бог и вярата че няма Бог, една и съща вяра ли е, според Вас?

Като убеждения и двете са вяра. Разликата в двете вярвания е, че вярата в Бог е стремеж към нещо по-висше от нас, докато вярата на атеистите не предполага какъвто и да е стремеж. Известната мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, най-добре обяснява разликата между едната и другата вяра.

Бог мъж ли е?

В книгата обяснявам как светът е бил сътворен със събуждането на Първия. Той е Бог. Без Неговото събуждане нищо не би съществувало. Първият е мъж. Знам това със сигурност, защото бях посетен от Него. Описано е в книгата, макар да не съм го написал в първо лице. За успокоение на жените, ще кажа, че Той дойде с една жена, без която нищо от това което е, не би било възможно. Бог е мъжкото оплождащо начало, а жената е женското раждащо начало. Животът не е възможен без което и да е от двете. Затова за нас и двете са Начало. Жената, заедно с която Първият ме посети е Майката Природа, Материята, Вселената, а Бог е Бащата, без Когото животът е невъзможен.

Справедлив ли е бог към жените? Какви други роли, освен на майка им се отреждат, според Библията?

„Справедлив ли е Бог към …“ е неуместен въпрос за когото и да се отнася. Бог по подразбиране е справедлив към всички. Не съм се замислял дали жената има отредена от Бог роля, и не съм търсил в Библията отговор на този въпрос.

За мен мъжът и жената винаги са били едно.

Така е и написано в първа глава на Библията: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Бог създаде човека като мъж и жена. Бог е създал ЕДНО нещо като мъж и жена. Това едно нещо има една роля, която може да бъде разпределена между мъжът и жената в това Едно, но не знам Бог да е правил такова разпределение. В книгата съм разказал за разликата между сътворението в първата и във втората глава на Битие. 

Възможно ли е, според Вас, агностици или атеисти да живеят съобразно божиите правила, без да са кръстени, без да се молят и посещават храмове, и дори да се съмняват или напълно отричат съществуването на бог?

Няма причина да не е възможно. Аз имах интересна случка с приятел атеист. Много интелигентен, професор, и много добър по душа. Най-интересните ни разговори бяха споровете за Бог. Една вечер полу на шега му казах да поиска чудо от Бог и аз ще Го помоля да му го изпълни. Искрено го развеселих, но когато след малко стана от стола да донесе пиене, изохка и седна. „Ето – казва ми – едно чудо, което твоят Бог може да направи за мен. Да ми излекува шипа в петата“. Благодарих на Бога, седнах в креслото в ъгъла на стаята и помолих Бог да направи това чудо. И Той ми показа какво трябва да направя. Всъщност нищо не трябваше да правя. Върнах се на масата и му казах: „Напролет като се раззелени тревата навън, сети се какво ти казвам сега. Събуй си чорапите и ходѝ бос по тревата“. Отново го развеселих: „Абе аз – вика ми – само бос ходя като се раззелени тревата“. Замълчах си. След няколко месеца ми се обажда по телефона. Видял раззеленената трева, сетил се какво съм му казал, събул си чорапите и ходил бос по тревата. И шипът в петата изчезнал. Въпреки всичко, не призна че е повярвал в Бог. Но ако не е повярвал, защо е събул чорапите? Сигурен съм, че не си призна, за да ме дразни приятелски. Отиде си от този свят след години и съм сигурен, че добротата му го отведе при Бог. Вярвам, че след като прочетат тази книга, мнозина атеисти и агностици ще си събуят чорапите.

Един цитат от книгата (146 стр.), ако може да го обясните: “Не всички са достатъчно интелигентни, за да вярват в Бог, но всички са достатъчно самоуверени, за да вярват в себе си”. Според Вас вярата в Бог е свързана с интелигентността? Или пък интелигентният човек не може да е самоуверен?

Интелигентността не се мери с количеството информация която сме натрупали, а със способността да работим с информация. Има една проста логика над тази интелигентност, която казва „ако го помня, значи го е имало“. Знанието е спомен останал от личен опит.

Ако човечеството има споменът за Бог, значи Бог съществува. Измислиците се забравят, преживяното се помни.

Ако атеистите твърдят, че Бог е измислица, която се е появила при всички народи, и е преживяла всичките хилядолетия на човешкото съществуване, то те са които обиждат човешката интелигентност. Интелигентният човек не може да е самоуверен, защото знае колко много не знае.  

Според вашите примери относно “Проверката за морална норма”, следва ли, че ако вярата в Бог е добро, то обратното е зло?

Проверката за морална норма която съм дал, е непогрешима.
Ако на 10 проверки един резултат ви се струва грешен, значи проверяваната морална ценност е грешна във вас.

Много интересен цитат от книгата ви “Има един отец, но боговете са много. Всеки който се е събудил в съня си е бог”, как бихте го обяснили?

Този въпрос е много обширно обяснен в книгата. Той е една от основните линии в Библията. Нека не разваляме удоволствието на читателя разказвайки му книгата „на две, на три“.

Значи няма един Бог, а много богове?

Да, в Библията боговете са представени като светии. Самият апостол Павел казва, че светиите ще съдят света. А кой може да съди? Само Бог, разбира се.

Бихте ли ни разказали за символа капка, която е своеобразно ваше лого?

Тази капка ми бе показана в автобуса, докато пътувах към родния си град Белене. Гледах през прозореца и си мислех за красотата на земята и същността на вселената. И изведнъж над полето се появи тази капка, обляна в светлина. Бог показва на всеки според способността му да разбере, и показаното е отговор, а не обект за интерпретация. Когато Бог ти покаже нещо, ти знаеш какво е и защо ти е показано. Веднага разбрах, че това е обяснение на Цялото. Цялата книга обяснява тази капка, но по-краткото обяснение ще намерите на страница 144, в главата „Цялото е Три в Едно“.

Поставили ли сте си за цел да привлечете към вярата повече хора?

Не. Аз се стремя да оставя следа за другите след мен.

Казвате, че “Бог отец не е личност, а място”, “място” което има син?!

Да, обяснил съм го в книгата. То е място и както казва апостол Павел, „в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме"“.

От там ли идва израза “Човек на място” ?!?

Хаха! По-скоро „Всичко си е на място“.

Вашата професия е дърводелството – и то ли има “трудни” страни?

Имахме с брат ми едно пътно ханче на пътя Плевен-Русе. В съседен двор имаше дъскорезница, което е по-различно от дърводелска работилница, но един ден като минах оттам си казах, че никога не бих работил в такъв дървен прахоляк. По-късно разбрах, че Бог по-добре от нас знае, за какво сме родени и кое ще ни хареса.

Станах дърводелец, без да знам, че кандидатствам за дърводелец.

И открих че обичам тази професия. Ако обичаме, никога не е трудно.

Какво Ви предстои от тук за в бъдеще?

Бог. Предстои ми Бог. Всичко останало е път към Него.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На вашите читатели и на всички варненци, желая приятни трудности и творческо любопитство.