Слави Пачалов: Едва 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ

На всеки може да се случи да претърпи инцидент у дома, на работното място или докато се забавлява. Възможността да помогнем на себе си или на другиго е хуманен акт, за който трябва да сме подготвени предварително. Няколко са възможностите да усвоим тези знания и умения. Да преминем обучение в БЧК, за оказване на първа помощ при пътно-транспортни произшествия, службата по трудова медицина да ни проведе обучения насочени към инцидентите на работното място или да преминем обучение за целева група (родители, алпинисти и др.), организирано от обучителна организация и след това да се надяваме никога да не приложим знанията си на практика. Но когато бедата ни застигне, дали ще сме готови да действаме адекватно?!

Разговаряме с инж. Слави Пачалов - човек, който е приел обученията по първа помощ освен за работа и за своя кауза.

Роден през 1976 г. в Стара Загора. Израснал в града на липите и закономерно подготвян за бъдещ кадър на Мини „Марица – изток“. Завършва техникума по електротехника (сега ПГ по електротехника), а след това и Минно-геоложки университет в София. Но се оказва, че голямата му любов не е точно професията на миньора. На 1 октомври 2004 година започва работа в Българския червен кръст и оттам започва и неговата история с първата помощ. Дълги години работи в БЧК, заемайки различни позиции, включително директор в Столичната организация на БЧК. Два пъти е награждаван с отличие от организацията, включително за цялостна дейност.

Инж. Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружеството Пачалов ЕООД, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности. 

Г-н Пачалов, кои са най-важните и задължителни животоспасяващи действия при първа помощ, които хората е задължително да умеят?

При оказването на първа помощ се следват много логични правила. Първото което държа да разберат моите курсисти е правилото на четирите „О“ (Обезопасяване, оценка състоянието на пострадалия, оповестяване и оказване на първа помощ). Тази последователност от действия е популярна и като „Спасителна верига“, елементите на която в различните страни са обозначени по различен начин, но смислово е идентична. В тази последователност също има изключения, но това е относително рядко. Едно от най-големите предизвикателства е да убедя курсистите, че колкото и да сме добри, колкото и правилно да действаме е възможно да се случи най-нежеланото. Тук психологическата устойчивост на оказващия първа помощ е от съществено значение. При инциденти най-много хора умират от силни кръвотечения, от запушване на дихателните пътища (най-често вследствие загуба на съзнание, независима по каква причина, корена на езика запушва дихателните пътища и значително по-рядко чуждо тяло – храна или твърди предмети) и спиране на сърдечната дейност. При силни външни кръвотечения и безсъзнание, шансът да помогнем е най-голям, а и действията трябва да се извършат в първите минути, когато със сигурност няма как да получим медицинска помощ. Извършването на реанимационни действия особено при сърдечен арест имат значителен шанс за успех, но са обвързани с редица фактори, често извън нашите възможности. Разбира се оказващият първа помощ прави всичко най-добро по силите си и се надява на най-добрия резултат.

Как бихте определили подготовката на българите, по оказване на първа помощ, спрямо останалите европейски народи?

Като процент обучени хора от населението сме едни от последните. Няма обобщено национално проучване, но от изследвани целеви групи се правят предположения, че само около 30% от българското население е обучено да оказва първа помощ, докато във водещите европейски страни е около 80%. Това е драстична разлика в наш ущърб. Ако обърнем внимание това са обучени курсисти, но дали биха се включили да помагат и какво помнят и умеят е съвсем различна тема. В същото време имаме и отлични постижения. Отборът на БЧК е Европейски шампион по първа помощ през 2013 г., през 2007 беше втори. Въпросът тук обаче е в общата подготовка на населението, а тя е на много ниско ниво.

Причината основно се корени в народопсихологията. Ние българите знаем всичко, акъл не ни трябва, а пари, и нас никога няма да ни стигне беда или бедствие.

А рано или късно всеки изпада в критична ситуация. Затова моята и още няколко фирми работят активно, като провеждаме обучения, но първо някой трябва да е осъзнал нуждата и да ни потърси. Поговорката е „Насила хубост не става!“, а може да използваме и „С фуния акъл не се налива!“.

Сигурно провеждате обучения и във варненски фирми, бихте ли споменали някои от тях?

Да провеждам обучения в цялата страна. Сред фирмите от региона са АССА АБЛОЙ България, Нефт Ойл, Електроразпределение Златни Пясъци АД, Уолоу Интернешънъл, SOL Bulgaria и други. Работим и с редица корпоративни клиенти от варненския регион на партньорите ми от Бултекс 99 и фондацията „Център по безопасност и здраве при работа“. Но едно от най-големите предизвикателства е обучението за студенти от Медицински университет – Варна, организирано със съдействието на Асоциацията на студентите по фармация във Варна. Участие вземат студенти от всички факултети и отговорността ми е огромна, но удоволствието неописуемо. Следващата среща с тях най-вероятно ще е на 26 март 2024 г.

Кои Ваши конкурентни предимства, правят толкова полезни обученията, които предлагате?

Тук няма да бъда скромен. Първо - личните ми качества и тези на колегите; Второ - индивидуалният подход към всеки клиент; Трето - качествената услуга на ниска цена и други.

Кои лични качества ви дават това самочувствие?

Инженерната подготовка, като минен електроинженер, ми е дала представа за работните процеси в минно-добивната промишленост, енергетика и още няколко сфери с висок риск от трудови злополуки. Магистратурата по „Трудова медицина и работоспособност“, обучението ми за „Парамедик III степен“, преминатите обучения по първа помощ и десетките реални ситуации в които съм работил, формират значителна база от теоретични и практически познания. Умението ми да презентирам ми позволява да предам всичко това на курсистите. С подобен профил са и всички колеги от екипа.

В какво се изразява индивидуалният подход?

На всяко работно място има специфични характеристики, например: икономически профил, организация на работа, човешки ресурс и много други; специфични рискове като: поражение от електрически ток от ниско или високо напрежение, притискане от тежест, падане от височина, обгазяване и още десетки причини за въздействие върху работника. Следователно трябва да се анализират предпоставките, за да се избегнат инциденти и ако все пак се случи злополука, да се окаже адекватна първа помощ.

Повечето колеги от службите по трудова медицина са фокусирани върху превантивните мерки, а колегите от БЧК върху оказването на първа помощ. Ние обвързваме двата етапа и то доста детайлно.

Съставянето на учебна програма и провеждането на обучение е максимално съобразено с потребностите на възложителя. Разработил съм и иновативен модел за обучения, които е и предмет на дисертационния ми труд „Икономически и социални ефекти от прилагането на иновативен модел на обучения за превенция и оказване на първа помощ след трудови злополуки в Република България“, които постига много добри теоретични познания и практически умения в обучаемите. Моят модел се използва за обучения на всякакви икономически субекти: администрация, образование, лека и тежка промишленост, строителство и много други. Показателно за нас е, че нямаме клиенти с въведени политики по безопасност и здраве при работа, които да са се отказали от нашите услуги.

Твърдите, че предлагате качествена услуга, но пък евтина?

Няма нищо странно. Всичко е въпрос на личното ми отношение. Основно държа да убедя всички, че обученията са ефективни и полезни на клиентите ми, което може да определим като „качествена услуга“. Тогава нека разгледаме цената. Колко струва един човешки живот?! – Безценен! За обученията можем да сравним. Цената се определя за група и зависи от фактори като: продължителност на обучението, програма, място на провеждане, ниво на подготовка и други.

Приел съм, че това което правя може да е доходоносен бизнес, за мен и моите колеги. Тези цени ми позволяват да плащам „добри“ възнаграждения и да печеля „прилично“, да сме от желаната „средна класа“. Същевременно искам да помагам на обществото, а ние сме част от него, тоест пак помагаме на себе си.

Слоганът ни е „Вашият ангел пазител!“.

Имаме няколко цели: 1. Да повишим бдителността на всички, за да не се допускат инциденти; 2. Да обучим повече хора да помагат при нужда; 3. С всички дейности да повишим благополучието на индивида и обществото. Да доста идеалистично, но факт. Може би и филми като „Предай нататък“ и „Най-доброто от мен“ са ми повлияли.

Считам че трябва да сме социално отговорни и затова част от обученията ни са безплатни. Такива провеждаме за социални институции за работа с деца, студентски организации и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. През 2022 г. проведохме 40 обучения, с над 500 служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Убедени сме, че споделените знания и опит са от полза на пожарникарите, които ежедневно са на своя пост и помагат на обществото. Накратко: Не всичко е пари! Ние разчитаме предимно на рекламата „от уста на уста“ и „от доволен клиент” и ще е удоволствие и привилегия за нас да сме от полза на още някого.

Кога за първи път решихте да се занимавате с първа помощ?

Много добре си спомням този момент. Още в първия си работен ден (1 октомври 2004 година, петък), разбрах, че трябва да работя почти денонощно. Още на следващия ден (събота) трябваше да съм на демонстрация пред Патриаршеската катедралата „Свети Александър Невски“, с младежи от Български младежки червен кръст – София. На това събитие бях просто пленен от демонстрираните знания и умения за оказване на първа помощ при ПТП. Последваха множество курсове, обучения, демонстрации, участие в реални инциденти, работа по проекти. Участвах в институционализирането на училището по първа помощ (училище за парамедици) на БЧК, в учебния център в село Лозен, бях първия служител, който се включи да оказва първа помощ като „парамедик на мотор“ по проект на организацията и така крачка по крачка до днес.

Тоест Българския Червен кръст е в основата на всичко?

Да. Основна роля в личното ми и професионално развитие дължа на БЧК. Там преминах през почти всички йерархични нива и развивах своите компетенции. Днес съм член на Столичната организация на БЧК и Ръководител на доброволния екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи (ДЕРБАК) на столицата. Също така съм собственик и управител на микрофирмата ми „Пачалов“ ЕООД. Имам лицензиран учебен център за професионално образование, но основната дейност са обученията. Обучаваме най-вече служителите на икономически субекти да оказват първа помощ, да реагират при бедствия и кризи, да идентифицират рискове и други. Накратко, фокусът е организиране и провеждане на обучения по първа помощ. 

С какво ще запомните участието си в екипа на министерството на здравеопазването? Кои бяха най-големите предизвикателства с които трябваше да се справите?

Нещо което знаех, но в което се убедих за пореден път: „Решения се вземат въз основа на информация!“. Като заместник министър на здравеопазването в екипа на професор д-р Костадин Ангелов, бях натоварен предимно с логистични функции: всичко свързано с личните предпазни средства по времето на COVID за нуждите на лечебните заведения и за изборите на 4 април 2021 година; снабдяването на болниците с кислород и апаратура и още няколко подобни дейности. 

Знаех, че в политиката има два варианта:
Не се справяш с възложените задачи и получаваш публичен линч;
Справяш се, и нищо, все пак това ти е работата. Е не съм линчуван🙂

Също така като заместник министър разбрах, че администрацията е твърде тромава. Инициирах промяна в правилата за оказване на първа помощ на работното място, защото съм убеден, че това е един от начините да се обучат и да могат повече българи да оказват първа помощ, но няма резултат към момента (след повече от три години). А тази наредба е морално остаряла и практически неприложима. Промяната и е най-логичното нещо, което трябва да се случи възможно най-скоро.

В личен план за мен бе страхотен лакмус. Веднага се откроиха приятелите от обикновените познати (интересчии). Генералната ми равносметка е положителна. Благодаря на Бойко Борисов и проф. Ангелов за гласуваното доверие!

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е, или пък какво бихте ги посъветвали ?

Инвестирайте в знания и умения! Това е най-конвертируемата и сигурна инвестиция.

Д-р Павел Петров е ветеринарен лекар с над 14-годишна практика в професията. Насочва се към ветеринарната медицина още от дете и споделя, че и до днес водещо за него е желанието да се грижи за всяко Божие творение. Женен и с две малки деца, д-р Петров признава, че все още семейството му няма домашен любимец, тъй като са наясно, че това е отговорност и чакат момчетата да поотраснат, за да се включат наравно в отглеждането на животинчето, което очакват с нетърпение да си вземат вкъщи. За любовта си към животните и за призванието да бъде ветеринарен лекар, разказа д-р Павел Петров от ветеринарен кабинет Варна в специално интервю за сайта ВАРНА Е. 

Д-р Петров, набира ли популярност отглеждането на домашни любимци във Варна?

Категорично – да! Един от индикаторите, че има увеличение на броя на домашните любимци във Варна, и в частност на кучетата и котките, е фактът, че броят на ветеринарните клиники и кабинети в града се увеличава и те стават все по-добри, колегите се усъвършенстват непрекъснато. Особено популярно стана отглеждането на домашни любимци по време на пандемията от коронавирус. Хората бяха затворени по домовете си и една от причините да излизат навън, за да се разхождат, без да бъдат обезпокоявани, беше, за да си разхождат кученцата.

Какви животни най-често избират за домашни любимци варненци?

В последно време може би 50 на 50 са котките и кучетата.

Като цяло осиновяването на улични котки определено стана доста по-атрактивно в близките няколко години.

Когато човек си хареса котка от улицата, взема я, води я на ветеринарен лекар, за да я прегледа и обезпаразити. Коментираме с бъдещите собственици на котката особеностите в начина на отглеждане. Как да направят от уличното коте домашно. 
По отношение на кучетата, в момента варненци определено предпочитат дребните породи. От общинския приют по-малко се осиновяват. Когато това се случва, най-често е от хора в чужбина. 

А кои са най-екзотичните и рядко срещани?

Екзотични животни като домашни любимци рядко се срещат във Варна. Преди 10-ина години по-голяма част от хората отглеждаха екзотични животни и то най-вече игуани, хамелеони, различни видове гущери – има някои много интересни. Масово се отглеждаха червенобузи костенурки и други видове разбира се. Отглеждаха се много папагали, както и други птици. В последните години тази мода с отглеждането на екзотични животни като домашни любимци мога да кажа, че отмина. Не мога да кажа каква е причината, но е факт.

Добра идея ли е да подарим домашен любимец?

Не! Никога не подарявайте домашен любимец на човек, който предварително не ви е казал, че той категорично иска да има домашен любимец. Когато подарим домашен любимец, ние казваме на човека – оттук нататак трябва да знаеш, че си ангажиран със своето животинче – трябва да го храниш, да го разхождаш - ако е куче, трябва много добре да си планираш свободното време и отпуските, трябва да отделяш време за него всеки ден и трябва да следиш за редовните му посещения при ветеринарен лекар.

Запознати ли са стопаните с грижите, които трябва да полагат за своите животни?

Моята практика показва, че компетентността на варненци по отношение на грижата за кучета и котки определено се повиши.

Голяма част от стопаните вече са доста по-съвестни, доста по-образовани и доста по-дисциплинирани по отношение отглеждането на куче или котка като домашен любимец.

За подобрение на начина на отглеждане една от причините е, че хората започнаха да разбират, че кучето и котката всъщност са техни приятели и те се грижат за тях като за приятели.

Нужно ли е да полагат повече усилия в тази посока, още преди да вземат своя нов домашен любимец?

Това е един много важен въпрос! Досега в моята практика, която е вече 14 години, мисля че е имало само двама бъдещи стопани, които са дошли и са ме попитали – кажете ми какво куче е най-подходящо за мен. Това е въпрос, който ако бъде зададен предварително, още преди хората да си вземат домашен любимец, ще спести много негативни емоции, както на стопаните, така и на животното.

Искам да посоча на какви въпроси трябва да си отговорят стопаните, преди да преценят какво животно да си вземат за домашен любимец. Голяма популярност в интернет набра една илюстрация, която сравнява какво прави стопанинът на едно куче в зимна буря и какво прави стопанинът на котката по това време. Тя би била много полезна, за да накара всеки един човек, който планира да си вземе куче, да обмисли отговорно своето решение. Когато имаш куче, трябва да пренебрегнеш мислите – на мен ми се спи, болен съм, навън е мокро, вали дъжд или сняг, студено е… Стопанинът на едно куче трябва да е навън задължително всяка сутрин и вечер, най-малкото… Важно е преди да си вземете домашен любимец да си отговорите на въпроса какво е вашето ежедневие, колко време може да си позволите да отделите на животинчето - според мен, това е най-важното. Когато имаш отговор на въпроса колко време може да отделиш, може да се мисли за това каква порода да е, колко е голям апартаментът, за да се чувства то добре, колко финанси може да отделяте за него – за профилактика и ежедневни грижи смятам, че разходите не са толкова значителни. 

А наясно ли са кога да потърсят помощ, когато животното боледува?

В ерата на Интернет всички имат възможност да се самообразоват по всякакви теми, но това може да е нож с две остриета. Не са малко стопаните, които разчитат на информация от Интернет и социалните мрежи, за да лекуват сами своите домашни любимци по достъпен за тях начин. Това от една страна им придава зрялост и отговорност към домашния любимец, но от друга – може да не е най-доброто решение. Срещал съм много такива случаи, в които стопаните с много хъс, желание и добронамереност опитват да лекуват своя домашен любимец, но когато не се справят, минава ценно време и те водят във ветеринарната клиника вече едно наистина болно животинче, което по-трудно може да бъде възстановено, с цената на повече усилия от ветеринаря, и повече финанси от собственика. Затова е важно домашните любимци да бъдат заведени навреме при ветеринарен лекар, когато не се чувстват добре.

С какви оплаквания най-често водят домашни любимци при вас?

Най-често срещаните болести на животните, отглеждани от човека, са свързани с начина им на отглеждане, в това число проблеми със зъбите, със стомаха и обмяната, както и заболяванията на горните дихателни пътища. Кастрацията е една от най-честите хирургически манипулации, които се извършват във ветеринарните кабинети, макар да не е свързана пряко със заболяване. През последните години, както при животните, така и при хората, се отчита нарастване на броя на онкологичните и автоимунните заболявания. По мои наблюдения, преди 10 години, когато започвах моята професионална практика, нямаше толкова оплаквания от онкологични и автоимунни заболявания при домашните животни. А причината за това, както казах в началото, е начинът на живот и начинът на отглеждане. Както при животните, така и при хората, начинът на живот и културата на приемане на храна тотално са променени в сравнение с преди 50 години, да речем. Със сигурност това оказва влияние. Начинът на живот на домашните любимци е повлиян от начина на живот на техните стопани. 

Кучетата или котките боледуват по-често?

Според моите наблюдения 50/50 . Котките боледуват по - често от някои заболявания от кучето, и обратното.

Има ли болести, които се пренасят от домашния любимец на стопанина?

Това е въпрос, който всеки човек си задава, когато планира да си вземе домашен любимец. Аз искам да успокоя хората да се не притесняват изобщо. Наистина има такива заболявания, но има и начини ние да се пазим и той е абсолютно елементарен, достатъчно е просто спазването на хигиена. В момента, в който домашният любимец ви одере, дезинфекцирайте мястото . В момента, в който видите някакъв проблем по кожата на вашия домашен любимец, когато забележите някаква промяна в поведението – веднага го заведете на ветеринарен лекар. Той ще ви посъветва не само как да се погрижите за вашето животинче, но и как вие да се предпазите. Заболяванията, като цяло винаги имат предвестници. Когато хората не обърнат навреме внимание, тогава може да бъдат заразени и това важи не само за контакта с домашния им любимец, а и във всяка друга ситуация. Добре е също да знаете, че когато домашният ви любимец не се чувства добре, той определено ще страни от вас, така че бъдете бдителни!

Кои са най-екзотичните пациенти, които сте имал?

Сред най-екзотичните пациенти, които съм имал са гущерчета молох. Характерно за вида е, че цялата кожа е в бодилчета. Оплакването, за което го доведоха при мен, беше свързано отново с начина на отглеждане. Гущерчето беше получило зачервявания по цялото тяло. Интересното беше, че в рамките на 2 седмици имах два такива гущера с идентични симптоми, отглеждани от двама различни собственици, които нямат нищо общо помежду си. Имал съм за пациенти и змии. Беше дошъл един човек, който изкара няколко змии от една чанта, които трябваше да бъдат чипирани. Проблемът при тях беше, че те са доста деликатни и при стрес спират да се хранят, което може да предизвика тяхната смърт. Това, което трябваше да направя е да опиша окраските им, за да бъдат категоризирани и на база на това да се подготви паспорт, че това е съответното животно и той е неговият собственик.

Храненето е важна тема при добрата грижа за домашните любимци. Какви начини на хранене бихте препоръчали вие за различните видове?

Това е много интересна тема. Гранулираните храни за домашни любимци вече са направени по такъв начин, че да са балансирани, това означава, че употребата им не води до сериозни здравословни проблеми – било то зъбни, ставни или свързани със затлъстяване. Ако предпочитате да храните животинчето си с домашна храна, то нека тя да е приготвена специално за него и да е с качествени съставки. Имайте предвид обаче, че ако давате предимно мека храна на домашния си любимец е възможно зъбните проблеми да зачестят. 
Изключително важно е – Не давайте никога на домашния любимец храна, която е за ваша консумация! Човешката храна се различава съществено от тази за животните. Никога не давайте храни с подправки, със сол, с мазнини. Знам че много популярно и изкушаващо е стопаните да дават кашкавал, салам, кремвирши на домашните си любимци. Често при мен водят затлъстели животни, които развиват различни проблеми като следствие от това затлъстяване. Най-малкото парченце кашкавал, което му дадете, най-малкото лакомство от масата на човека, веднага се „лепва“ на животинчето и може да доведе до заболявания в бъдеще, просто тази храна не е за тях!

Какви други грижи трябва да полагат хората за животните, които отглеждат?

Определено грижата свързана с даване на храна и вода на домашния любимец не е достатъчна. В момента са изключително популярни груминг центровете, свързани с разкрасяване на животинките и поддържане на хигиената и добрия вид на космената покривка. Това освен, че е приятно за окото на стопанина е полезно и за домашния любимец. Препоръчвам подобно внимание към домашния любимец, за да е вашето животинче добре обгрижено.

Грижливи стопани на домашни любимци ли са варненци?

Варненецът се грижи добре за своя домашен любимец. Вече идват много стопани, които ме молят да прегледам тяхното животинче чисто профилактично. Това е тенденция, която назад в миналото не беше много характерна. Съвременното отношение показва, че човекът наистина желае да има персонална грижа към неговия домашен любимец. Когато всеки един стопанин осъзнае, че домашният любимец всъщност е приятел, а не просто средство за забавление и отмора, или поредният аксесоар, тогава ще разбере, че кученцата, котенцата, а и другите животинки, отглеждани в домашни условия, имат нужда от профилактика. Проучванията показват, че когато стопаните водят животинчето си на профилактични прегледи, качеството им на живот се подобрява, което повишава и неговата дълголетност.

Варненци, ако желаете вашият домашен любимец да живее дълго и да ви радва, да имате едно истинско приятелство помежду ви, водете го на редовни прегледи!

Харесайте си един ветеринарен лекар и водете животинчето си при него редовно. В общия случай достатъчно е да го правите веднъж годишно. При по-възрастните животинки над 5-годишна възраст е препоръчително профилактични прегледи да се правят на 6-8 месеца. 

Случва ли се във вашата практика хора да ви водят бедстващи улични животни, за да им помогнете?

Казано е, че нивото на цивилизованост на всяко едно общество може да бъде оценено спрямо отношението му към животните. Моите наблюдения са, че в това отношение варненци се цивилизоват все повече в последните години. В моята практика имам много посещения от хора, които носят различни животинки от улицата – болни котета или кучета, в момента имаме в кабинета дори една чавка.

Варненци не подминават животинки и птици, които бедстват на улицата.

Доста по-съвестни са през последните години в това отношение. Водят ги на ветеринар и плащат сметката за тяхното лечение.

Какво е отношението ви към кастрацията, препоръчвате ли я при домашни животни?

Категорично съм за. На всичките стопани, които ми се доверяват, съм казал, че това е едно от най-хубавите неща, които могат да направят за домашния си любимец. Моето мнение разбира се е базирано на анализирането на задълбочени научни проучвания, които показват, че кастрацията подобрява качеството на живот и дълголетността при животните, отглеждани в домашни условия. Чисто поведенческите проблеми също намаляват значително след кастрацията. В световен мащаб, въпросът за кастрацията - дали трябва или не трябва да бъде извършена при домашно животно, изобщо не се поставя. Там въпросът е по-скоро – кога, а не дали.

А кога според вас е най-подходящо да се направи кастрация на домашния любимец?

Най-подходящото време за кастрация на женските котки и кучета е преди първо разгонване, което се случва на около 6 месечна възраст, а при мъжките - след 9 месечна възраст.

Защо се насочихте към ветеринарната медицина?

Насочих се към ветеринарната медицина по мое лично убеждение, без никакъв родителски натиск, никога не съм искал друга професия освен тази на ветеринарния лекар. Първите ми спомени, че искам да стана ветеринарен лекар са от 4 клас. Още от тогава това беше моя цел. Поради тази причина моето средно образование беше свързано с усилено изучаване на биология, което продължи в университета, а продължава и до ден днешен. Завърших ветеринарна медицина през 2010 година в Тракийския университет в Стара Загора, във факултета по ветеринарна медицина. Разбира се, моите родители имаха основна роля за това, тъй като те ме подкрепиха изцяло. До голяма степен дължа и на тях факта, че сбъднах мечтата си да стана ветеринарен лекар.

Вие самият имате ли домашни любимци?

Имам си два тигъра в къщи (смее се…) Заедно със съпругата ми отглеждаме нашите синове – единият скоро ще стане на 5, а другият е на 3 години. Те са ми абсолютно достатъчни за момента… 
Иначе вкъщи гледаме и костенурка трионикс. С нашите две момчета вкъщи, аз и моята съпруга сме преценили, че нямаме възможност да гледаме и домашен любимец. За нас е важно децата ни да се чувстват добре, като по същият начин е важно за нас, когато си вземем домашен любимец също да се чувства добре. На този етап сме преценили, че да живеем с домашен любимец няма да е добре за него. Моите деца все още са малки, а желанието ми е, когато имаме домашен любимец да ги въвлека в отглеждането му, за да могат те да свикнат, че животинчето не е като плюшена играчка, само за гушкане и мачкане, а има и отговорности, свързани с него. Мога да кажа, че вече имам успех в тази посока и съм научил децата ми да не посягат на нито едно животно. Предстои за нашето семейство да си вземем домашен любимец, с голямо очакване сме за този момент. 

Като дете имал ли сте домашни любимци, за които си спомняте и днес? Това повлия ли е на избора ви на професия?

Да имал съм домашен любимец като дете. Много харесвах гризачите, те бяха подходящ домашен любимец по онова време за дете на 8-12 години – научава те на отговорност, без да изтощава и без да причинява дискомфорт на мама и тате. Аз също прекарвах много време със селскостопански животни. Това повлия най-силно на желанието ми да стана ветеринар, което се превърна в категоричен избор за моята професия. Исках да лекувам животните и да се грижа за всяко Божие творение. Това желание продължава да ме води и днес!

Какво бихте посъветвали хората, които се колебаят дали да си вземат домашен любимец?

Вземете си! Домашният любимец ще ви помогне за много неща. Човек се нуждае да се грижи за някого.

Грижата за едно куче или една котка ще ви научи също как да общувате и с хората по по-добър начин.

Отглеждането на домашен любимец, освен че е отговорно и полезно, е и приятно. Както посочих по-рано, по отношението ни към животните всъщност става ясно ние що за хора сме, доколко сме зрели и цивилизовани. Искам да подчертая обаче, че отглеждането на домашни животни е само за хора, които могат да носят отговорност. Отглеждането на животно е отговорност, не можем да си позволим да го захвърлим, когато ни мине меракът и да го оставим на улицата…

Куче или котка…

Това също е много интересен въпрос. По време на пандемията бяха популярни кучетата, поради обективни причини – защото хората имаха право да излязат от вкъщи по време на всеобщите ограничения, за да си ги разходят. Кучето обаче има много повече нужди от гледна точка на енергия за разходки, трябва много повече да му обръщате внимание. Когато работите доста и отсъствате често от вкъщи, най-добре е да си вземете котка. 
Популярна е сентенцията, че ние хората, живеем в дома на котката, а кучето живее в дома на хората. Всеки трябва да си направи изводите в това отношение и да прецени сам според своето ежедневие, кое животно би било по-подходящо за домашен любимец. 

Кои са най-разпространените породи кучета и котки сред варненци и променя ли се тази тенденция през годините?

Категорично се променя, за добро или за лошо. Изборът на стопаните е повлиян не само от модата, но и от ежедневието, което се променя. В миналото имаше един филм, който се казваше „Ласи“, съответно почти навсякъде можеше да срещнем колита. В момента аз нямам нито един пациент коли, а по улиците в рамките на няколко години съм срещнал само едно. След това излезе един друг филм за Комисар Рекс, който донесе популярността на немските овчарки. Тази порода кучета бяха често срещани в близкото минало.

В момента категорично се наблюдава превес в отглеждането на дребни породи кучета като домашни любимци – пудели, джак ръсел териери, йоркширски териери, ши цу, померанчета, чихуахуа.

Тези малки кученца в последните години са доста по-популярни за отглеждане в домашни условия. Един от факторите, които влияят на избора е, че малките породи се отглеждат доста по-лесно, а и заемат доста по-ограничено пространство вкъщи. Този въпрос не е за подценяване, тъй като ако погледнете жилищата в момента, те са с доста по-малка квадратура, в сравнение с домовете в близкото минало. Самото ежедневие на хората също стана доста по-забързано и динамично и определено хората по-трудно се справят с отглеждането и на домашни любимци. Имам познати, които отглеждат малки породи кучета и изобщо не ги разхождат, те си ходят по голяма и малка нужда в тоалетната. В заключение отново ще подчертая, че изборът на порода куче зависи от бита на човека. 

При котките не мога да откроя някоя тенденция в породите, които са предпочитани за отглеждане. Прави ми впечатление, че повече хора започнаха да отглеждат породи котки, които преди не бяха популярни, като мей кун, регдол и др. Паралелно с тази тенденция за стремеж към по-редки породи котки, ми прави впечатление, че много от хората, които идват в моя кабинет, отглеждат котета, които не са породисти, т.е. това са котета, спасени от улицата, което е похвално. 

Какво ви дава контактът с вашите пациенти?

Мога да ви покажа ръката си (смее се…) Контактът с моите пациенти често ми дава надрасквания, за които разбира се, аз не се сърдя. Като се поставя на тяхно място, аз ако бях куче или котка също щях да подходя със съмнение към ветеринарния лекар.

Съвсем сериозно, ако трябва да заключа в емоционален план, контактът с моите пациенти е изцяло положителен. На мен ми дава на първо място удовлетворение, че някой ми се е доверил, както и удовлетворение, че аз мога да помогна. Определено е голяма награда, когато при мен дойде първоначално страшно притеснен стопанин, който се тревожи за състоянието и живота на своя домашен любимец и след това, след известна терапия животинчето оздравее. Неописуема е магията на това да видиш животинчето на границата на смъртта, а след твоята помощ да е в пълния разцвет на живота. Това е удовлетворение, което много малко професии могат да дадат, затова съм благодарен за моята. 

А отнема ли ви работата нещо в личен план?

Истината е, че няма как да не успеем във всяко нещо, на което се посветим пълноценно. Но това доста често е за сметка на нещо друго. Аз през седмицата работя всяка вечер почти до 20 часа. Сами разбирате, че моите синове в голяма степен са лишени от моето присъствие вкъщи, а на тях им е необходима бащината грижа. Искам да апелирам към всички бащи да не пренебрегват децата си, тъй като те се нуждаят от тях! Най-добрият вариант е да въведете децата във вашите занимания. Това, което аз се опитвам да направя, с помощта на моята съпруга, е нашите деца да бъдат въвлечени във всички неща, които са важни за нас, в нашите хобита, в нашето ежедневие, в нашите интереси. Моите деца често идват във ветеринарния ми кабинет и им е приятно да бъдат тук.

Ако имате възможност да се върнете назад, бихте ли избрали отново ветеринарната медицина?

Категорично – да! Аз не мога да правя нищо друго в професионален план, освен да помагам на животните!

Какво бихте си пожелали оттук нататък да ви се случи – в професионален и личен план?

В професионален план бих си пожелал само щастливи пациенти, излекувани, живи и здрави. Това е целта на всеки ветеринарен лекар – да лекува животните и да помага на стопаните им да се справят с трудностите, които произлизат от тяхното отглеждане, както здравословни, така и поведенчески.

В личен план бих си пожелал да дойде време, в което моите синове да вземат активно участие във ветеринарната медицина. 

Какво ще пожелаете на вашите пациенти?

Да се виждаме само за профилактични прегледи!