Светослав Здравков: Когато човек стане на 50 години, той вече е майстор в това, което прави

В деня на своя 50 годишен юбилей, Светослав Здравков представя във Варненската галерия "Графит" втората си самостоятелна изложба под наслов: "50 години въображение".

Израснал във времена на промени, той черпи вдъхновение от класическите и вече легендарни комикс поредици – "Дъга" и "Чуден свят". Впечатлен от различни илюстратори и комикс майстори, той започва да твори в подобен стил - комикс и илюстрация.

От 28 г. основната му професия е "Tattoo artist", което му дава възможност да изпробва различни стилове на рисуване върху телата на клиентите си. Благодарение на многогодишния си опит в Кралство Испания и България той оставя доволни стотици клиенти! Визуализацията и персоналното отношение са основа на неговата работа. "Благодарение на артистите, клиентите могат да получат уникални проекти и отношение, което е най-важното в изкуството!" , категоричен е Светослав Здравков. По настоящем той твори и работи в тату студио "Madrid inK Varna" и "Madrid-España".

Откриването на изложбата "50 години въображение" ще е на 4 януари, от 18:30 часа. Творбите на Светослав Здравков ще останат експонирани в галерия "Графит" до 21 януари. С какво се е развил неговият стил през двете години, изминали между първата и втората му изложба и какви размисли го вълнуват в навечерието на неговата лична 50-годишнина, Светослав Здравков разкри в откровено интервю за ВАРНА Е. 

Светльо, каква е водещата тема в новата ти изложба, която отново ще е в галерия "Графит"?

Водещата тема на моята изложба е подсказана и от наслова на експозицията - "50 години въображение". Човешкият вид от край време се води от въображението си и именно заради него съществува светът, такъв, какъвто го познаваме. Ние от малки започваме да си представяме всякакви ситуации, да измисляме картини, истории и образи.

Човешкото въображение е в основата на развитието на наука, архитектура, мода, дизайн, театър, музика т.н.

Може да се заимстват теми, но всичко е плод на една фантазия, която не ни дава мира през нощта и кой върху нотната тетрадка, кой върху белия лист започва да си създава първообрази, които след това да доразвие. 

Аз съм убеден, че човек трябва да си измисля, да фантазира, да не спира да твори. Във времена, в които всичко вече е дигитализирано и бързо достъпно, ние просто забравяме да го правим. Дори и ние творците първото нещо, което правим е да се допитаме до Интернет, до бързи изображения, които ни дават представа за това, което искаме да направим. Въпреки това, нека да бъдем предимно човеци, предимно творци и да продължаваме да си измисляме. 

Не случайно, изследванията на квантовите физици от НАСА говорят за това, че не може да съществува Вселена, преди въображението и мисълта да са влезли в нея. Това е нещо, което прочетох преди доста години и ми направи адски силно впечатление.

Как подбра картините, които да включиш? 

Нарисувах достатъчно работи през последните две години, много от тях не съм включил в изложбата, разбира се. Когато творя аз се водя от определени теми, които ме интересуват и по този начин творбите ми са обособени в малки групи. Имам произведения, които са свързани с киното, имам други, които са свързани с наука, с българска история, с известни герои от мексиканската революция, известни артисти от Мексико. Не знам защо е така, но културата на Латинска Америка ме привлича силно, може би поради дългия ми престой в Кралство Испания и честите срещи с латиноамериканци. Т.е. картините в изложбата съм ги подбрал по някакъв произволен принцип, неща, които съм нарисувал напоследък и ми харесват като тематика, нищо повече. 

В какъв период са рисувани, картините, които представяш, само нови творби ли са?

Моята майка ми зададе същия въпрос (смее се…). Казвам ѝ, добре бе мамо, как така ще представя стари работи, нали вече един път ги представях и то в същата галерия. Ако човек ги представя в различни градове и различни страни, може да обикаля години наред, без да представи нищо ново, но аз представям на същото място и представям чисто нови творби, които са от последните две години. Някои от тях са в подобна техника като творбите от предишната ми изложба. 

С какво новата ти изложба е по-различна от предишната, какво ново имаш да кажеш на почитателите на твоето творчество?

Работите са подобни като формат. Както и в предишната изложба, и в тази, развивам различни теми, които ме интересуват. Представям познатите на почитателите ми илюстрации, графики, рисунки, тук обаче представям и някои други техники, от които се бях поуплашил може би през годините или по-скоро предпочитах да вървя по отъпкания път и не излизах извън зоната си на комфорт. Дълго време не исках да влизам в техника “негро” например, която е тежка, въпреки че за някои може би изглежда елементарна. Да се изваждат светлини от тъмен фон за пръв път ме впечатли в работите на Ел Греко, особено при неговите портрети, през Ренесанса. 

В изложбата си съм включил също така и една живописна творба.

С живописта добре се движех в университета, но след това просто спрях да се занимавам с нея и повярвайте ми над 25 години не бях хващал четка, дори бях забравил кое с какво се смесва, наложи се да се обадя на приятел художник, състудент, малко да ми обясни. Според мен нещата се получиха доста свежи и приятни, посетителите на изложбата ще видят. Представям също така проекти, които съм правил за няколко световноизвестни испански пънк банди - визия за обложки на дискове, за тениски и т.н., а също така и проекти за няколко български банди, имам и една банда от Венецуела, с която работя, друга от Чехия. Представям и мои визии за щампи, които съм разработил за няколко различни модни бранда. Това е новото в изложбата като цяло.

Аз си рисувам по моя си начин, както аз си знам. 

Изминаха точно две години от последната ти изложба. С какво се промени ти, като човек и творец за този период?

Първоначално планът беше да направя веднага на следващата година изложба, но поради факта, че аз съм доста зает в студиото си за татуировки, това ми е основната професия, не рисувам по цял ден картини, просто ми отне повече време, за да събера достатъчно нови произведения. Аз основно вечер успявам да рисувам, когато се върна от работа, но имам и семейство, на което да обърна внимание, кучето трябва да разходя. Всичко това малко ограничава времето ми за рисуване. Поради тази причина втората ми изложба идва след две години, но пък съвпада с 50-годишния ми юбилей, така че какво по-хубаво от това и какъв по-добър начин да се отпразнува един такъв юбилей – с изложба, а не просто с веселие някакво. 

С какво съм се променил аз – да ви кажа честно не съм се променил много като човек, чувствам се добре, продължавам да върша моите си неща. Като творец съм привлечен от възможността да използвам нови техники, както казах такива, които поради една или друга причина не съм изпробвал до момента или съм се страхувал да посегна към тях. Малко по малко, защо пък не. Сега мисля да наблегна повече върху рисуването, да правя повече изложби, да кажа на хората това, което много години съм изразявал само в татуировките си - те са стотици хиляди, но рисуването като художник ми дава и друг начин на изказ чрез различни материали и похвати. 

По отношение на юбилея - 50 години са си 50 години. Аз съм мислил много по този въпрос в годините на съзряването ми като човек и като творец и смятам, че на 50 години човек вече знае доста. Един млад човек ще каже – вие сте вече възрастни, за нищо не ставате, напротив!

На 50 години човек вече може да каже наистина, че се чувства майстор в това, с което се занимава.

За първи път това ми направи впечатление, когато пътувах с автобуса за Мадрид 2000-ата година, до тогава не бях излизал от България, спряхме във Венеция. Направи ми впечатление, че в заведението, в което се отбихме, работят възрастни сервитьори, а у нас това не е обичайна практика.  Още от погледа им си личеше, че са невероятни тузове и знаят как да ти вземат паричките най- малкото. 

Как гледаш на своята 50-годишнина - като време за равносметка или като рестарт?

Не знам каква равносметка мога да си направя, може би това става подсъзнателно. Човек неволно си прави разбор на живота до момента, връща се години назад и се опитва да се сети как се е чувствал преди това. На 50 години най-малкото се чувства доста по-зрял. 50 години не са никак малко – не си на 30 или 40, човек се чувства най-голям майстор тогава и уверен в себе си и в това, което прави. 

Давам си сметка, че наистина съм научил доста неща, имам желание да науча още повече, искам да напредна още в рисуването.

Това е, на което ще наблегна – още повече труд, повече рисуване, навлизане в нови техники, нови тематики. При мен темите не се раждат върху бялото платно или белия лист никога, искам първо да ги визуализирам, затова и темата на изложбата ми е "50 години въображение" – постоянно си измислям, ставам през нощта, търся изображения, които да ми послужат като референция, след което комбинирам, сглобявам, за да мога да направя нещо и да го представя за хората. Много ми хареса интервюто на големия майстор на изобразителното изкуство Стоимен Стоилов, което гледах по телевизията преди няколко дни. Той каза, че оставя също и зрителят на всяка негова картина да доразвие темата, а не просто да гледа какво е нарисувал художникът. 

Дали 50-годишният ми юбилей е рестарт – надали.

Аз си продължавам по същия начин, чувствам се чудесно, правя хубави неща, свиря в хубава група, правим концерти. Нищо не се е променило кой знае колко.

Рестарт може би ще е да започна малко да спортувам и да водя по-здравословен начин на живот, но иначе всичко е наред и се чувствам прекрасно. 

Какво си пожелаваш в личен и професионален план през новата 2025-а година?

Пожелавам си в личен план щастие за мен, за съпругата и децата ми, за майка ми, брат ми, за цялото ми семейство и близки, както и за двете ми костенурки с неизвестен пол и за нашето ужасно лудо куче порода Джак Ръсел териер. 

Приятели нямам много по принцип, имам страшно много познати и много клиенти.

Напоследък ми става хубаво, че се сближаваме с хора, с които не съм се познавал до преди месеци.

Някои приятели през годините ме изоставиха, други аз съм изоставил, никого не съдя разбира се… Здраве и щастие да има за всички. 

В професионален план, аз като "Tattoo artist" се развивам добре, бизнесът ми върви нормално и със семейството ми живеем добре. Искам да продължа с пътуванията си до Мадрид, който възприемам наравно с Варна като роден град. Мадрид ми даде в един момент, в края на 90-те години и началото на новия век, онова, което България не можа да ми предостави тогава. В Мадрид получих всичко, което можех да желая като професионалист, изгради ме като човек, като майстор и като личност, когато тук не се получаваха нещата. 

Какво би пожелал на твоите почитатели и читателите на ВАРНА Е?

На първо място искам да благодаря на екипа на ВАРНА Е, че отново се отнася така сърдечно и приятелски с мен, правейки ми такива задълбочени интервюта, надявам се да са интересни за хората, които се интересуват от изкуство, от татуиране, от музика. 

На всички мои почитатели и на читателите на ВАРНА Е искам да пожелая здраве през новата година и да се интересуват наистина от ценна и стойностна информация, да филтрират това, което четат, да мислят и да разсъждават. Аз мисля, че ВАРНА Е една от медиите, която поднася наистина проверена и ценна информация. 

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.