Варненче спечели международен конкурс за китайски език

Първо място спечели 15-годишната Меги Вълканова в международен конкурс на пекинската образователна платформа Chinese Plus*, в категорията за чужденци. За него тя се пребори с ученици от начални и средни училища от цял свят, научи ВАРНА Е.

Меги е родом от Варна, но от няколко години живее заедно със семейството си в Германия. В конкурса участва по идея на своя преподавател по китайски език, Yun Liu.

Програмата „Красива планета“ покани деца и тийнейджъри от Китай и чужбина да създадат видеоклипове или плакати, показващи нашата красива планета. Целта на организаторите е да повишат осведомеността на хората за важността на изграждането на обща родина за цялото човечество!

Меги спечели журито с плаката си, показващ в картина и текст, хармоничното съжителство между човека и природата в три от нейните любими азиатски държави – Китай, Корея и Япония.

За 15-годишната тийнейджърка езиците са страст. В архива си вече има 5, а догодина и предстои да започне изучаването на шести. Последните близо 12 месеца е посветила на китайския, към който подхожда със завиден ентусиазъм. Въпреки това, като всеки тийнейджър, понякога си задава въпроса – Защо си го причинявам? - и веднага след това сама си отговаря – Защото ми харесва!

От източните поназнайва по някоя и друга дума на корейски и японски, но си признава, че едва ли ще успее да се пребори някога с тайландския. Твърди, че това е най-трудният език на света, поне според нея. Категорична е, че няма да спре дотук, като задължително планира да усвои и жестомимичния език. Той ще е един от следващите, с които ще се захвана – уверена е Меги.  

Меги, откога изучаваш китайски език и защо точно китайски?

Не знам как точно се случи. Много преди да започне да ми преподава Yun Liu, европейското ѝ име е Марина, беше колежка на баща ми. Оказа се, че с нея сме родени на една и съща дата – 10 март, но в различни години, разбира се. Винаги си разменяхме малки подаръци, практика, която продължава и до днес, въпреки че, в момента тя живее в Испания. Нейните винаги бяха свързани по някакъв начин с Китай. От моя страна пък имаше опит да ѝ написвам пожеланието на картичките на китайски. Естествено тогава използвах Гугъл преводача. Винаги казваше на баща ми, че е изненадана, колко добре се справям. След това учителят ми по английски, не си спомням по какъв повод, ми каза че Китай е бъдещето. И понеже си падам по азиатските държави и от там някак  всичко се намести. На шега баща ми я попита дали ще ми преподава, а тя взе, че се съгласи. Така вече почти година заедно с нея работим върху китайския ми.

А откъде е този интерес у теб към точно тези азиатски страни?

От сериалите. Те могат да бъдат и нещо хубаво. Американските ми бяха скучни и затова реших да се прехвърля на китайските. Впоследствие попаднах в Тик ток на представяне на японски сериал. Започнах да го гледам и ми стана интересно. И после още, и още, и още. По някое време, от едно от аниметата, което гледах, се прехвърлих на музиката. Покрай приятелка пък открих К-поп-а и някак естествено в мен се зароди страст към тези държави.

Голямо предизвикателство ли е китайският?

Всеки език е такова, особено в началото, но не и за мен. Не го възприемам по този начин, може би, защото не ми е първият език, който уча, а пети. Вече имам изградена система на запомняне и не ми е толкова трудно, колкото се очаква, казвайки – китайски език.

Е, сигурно все пак има нещо или неща, които те затрудняват? Кое ти е най-трудно, кое е специфичното за него?

Това, което го прави сложен са всички тези думи с едно и също произношение, различаването им и 4-ят тон… Проклетия е този тон. Иначе няма никаква граматика. Сравнен с френския, например, направо е език – мечта. Йероглифите просто изискват много практика. Когато си ги писал толкова много пъти, разбираш, че не са толкова сложни, колкото изглеждат на пръв поглед. 

Да, но в китайския все пак има над 50 000 йероглифи. За една година колко от тях успя да научиш?

Трудно ми е да кажа с точност. Засега знам едва около 150 йероглифи и около 300 думи.

Откъде разбра за конкурса?

Приятелка на моята учителка ѝ споменала за него, а тя, понеже знае, че обичам да рисувам, каза на мен. В началото малко се двоумих дали да участвам, заради текстовата част, но все пак реших да опитам.

Каква беше концепцията от която изходи за своя плакат?

Тъй като става въпрос за света, а азиатските държави са едни от най-древните, реших да събера най-характерното от тях в едно. От Китай взех пандата и червеното мече, а от Япония – красива червена тории. Ториите представляват декоративен портал и символизират прехода и границата между светското и свещеното пространство. През тях минава клонка хибискус, известен още като Корейска роза. А всички тях ги свързва така любимият ми рамен. Всичко това е обяснено и в текст. 

* Китайската образователна платформа Chinese Plus е разработена през 2020 г. съвместно с над 20 организации. Сред тях са Японска асоциация за младежко развитие, Британско общество за преподаване на китайски език и Институт Конфуций към университета Кхон Каен, Тайланд. Създадена покрай пандемията, целта ѝ е да преодолее епидемията и да използва интернет за подпомагане на международното преподаване, учене и тестване на китайски език. 

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.