Варненски пътешественици: Едва 10% от историческите забележителности у нас са облагородени!

Николай и Павлина Гаванозови са семейство от Варна, което в средата на 2024-та реализира интересно пътешествие. В рамките на девет дни те изминават за 9 дни 2000 км с мотоциклет, за да посетят крепости и исторически места в страната. Какви са наблюденията и впечатленията им от това приключение, разказаха те в интервю за ВАРНА Е. 

2000 км, за 9 дена, двама души с един мотор, десетки посетени крепости и исторически места. Това си е почти приключение, как се решихте на подобно предизвикателство?

Във фейсбук ни попадна реклама на Фото пътеводител на "Крепости и антични градове". В него има упътване и GPS координати, карта, снимки и информация за самия обект. Преди няколко години направихме едноседмична обиколка, успяхме да посетим доста обекти - това приключение ни хареса и решихме да го повторим.

Вие сте семейна двойка, разкажете накратко за себе си

Женени сме вече 30 години. Запознахме се като студенти в Русенския университет. От различни градове сме (Ямбол и Ловеч), но съдбата ни събра. Имаме две големи дъщери и вече всяка тръгна по своя път в живота. 

Опишете маршрута. 

Логистиката я направихме предварително - от къде ще минем, и къде ще спим. Пътуването ни, накратко протече така: 

Ден 1-ви: Тръгваме от Варна. 

Първата ни спирка е античен римски град Никополис ад Иструм "Град на победата при Истер (Дунав)" до село Никюп, много добре уредено място.

Късният следобед пристигаме в Свищов и веднага отиваме в римския легионерски лагер Нове – с единствената най-добре запазена военна болница от римско време. В информационния център има малка експозиция, а уредникът ни отдели много време и ни разказа за устройството на римските градове и военни лагери, както и за целия "лумус" – по дунавската граница на римската империя.

Ден 2-ри: Тръгваме от Свищов. 

Първо посетихме Антична митница Димум в град Белене. 

Втората ни спирка е Никополска крепост, известна също като Цар Иваншишмановата крепост. От нея е запазена само вратата - "Шишманова врата", и част от крепостната стена. Не се правят разкопки за съжаление.

Третата ни спирка е изключително интересна - антична римска колония Улпия Ескус (до село Гиген). Той е бил един от основните градове на римската провинция Долна Мизия. Правени са разкопки с европейски пари  и след приключване на програмата всичко е обрасло с трева и не се поддържа. Тук срещнахме представител на Министерството на културата, който беше дошъл на оглед. Поговорихме си за историята и българската археология.

Минахме през Оряхово, но не се отбихме до "камъка" останал от римския мост, минаващ през Дунав.

Четвърта спирка – Античен град Августе, с. Хърлец. До там може да се отиде само с GPS. Има само загатване, че там някога е съществувало нещо

Трябваше да посетим и музея-параход Радецки, но точно в този ден започваха празниците на Ботев и посетители не се допускаха.

Вечерта пристигаме в град Лом. Тук разгледахме римски кастел и пътна станция Алмус, случайно открита от нас (ние свързваме Алмус с бира☺). Запазени са много малко останки в началото на града. "Приказките" за пътищата на северо-запада са самата истина.

Ден 3-ти: Тръгваме от Лом. 

Първа спирка - античен град Рациария. Тук заварихме тежка техника да разчиства пътя към разкопките за новия археологичен сезон. Може да се видят много малко неща.

Втората ни спирка е в средновековният замък в старопрестолния град Видин или както всички го знаят Баба Вида - единственият запазен замък по нашите земи. 

След това направихме една обиколка покрай Дунава и минахме през най-северозападната точка на България - село Куделин.

Трета спирка - късноримска крепост Кастра Мартис град Кула – много красиво място.

Четвъртата ни спирка и последна за деня, беше Белоградчишките скали. Много красиво място, което всеки трябва да посети!

Преспахме в село Дъбравка, на няколко километра от Белоградчик, в една много хубава къща за гости – Релакс.

Ден 4-ти: Тръгваме от село Дъбравка.

Първа спирка - Тракийската, антична, късноантична и средновековна крепост Кастра ад Монтанезиум град Монтана - и тук както на много места в България са усвоени пари по европейски проекти и след това всичко е приключило с поддържането му.

Втора спирка - естественият скален мост "Божия мост", край село Лиляче, известен и като Жабокрек много магнетично място. В близост се намира и Крепост Градище (Лиляшка крепост), но ако човек не знае къде да я търси, трудно би я намерил.

Трета спирка - връх Вола. Уникално място с уникална панорамна гледка към равнината. 

Четвърта спирка - крепост Калето, град Мездра. Направени разкопки и социализиран по европейски проект, но за разлика от други места тук местните го поддържат с дарения. В началото, до касата има направен малък музей. 

Настанихме се в село Лютиброд, и тогава отидохме до Мездра. На връщане ни валя силен дъжд, една гръмотевица падна близо до нас. Цялата нощ валя.

Ден 5-и: Минахме през Искърското дефиле – много хубав и приятен път, без много трафик.

Първата ни спирка е чак след като отминахме софийското поле - средновековна българска крепост Урвич, до село Кокаляне или Кокалянски урвич. Крепостта се вижда от пътя, кацнала на ръба на скалата. Пътят до нея минава през гора, по пътека има изкачване до нея. Все още беше консервирана и нямаше разкопки. 

От там покрай Панчарево, язовир Искър до село Белчин – намира се между четири планини - Рила, Верила, Витоша и Плана. Макар, че пътувахме в края на месец май по високите върхове имаше сняг.

Втора спирка - Римска крепост и укрепено селище, средновековна българска крепост Цари Мали град, над село Белчин. Много добре е възстановена и поддържана. Включва късно антична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кула на южната стена, и двете кули на северната стена, фланкиращи портата. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана. В реконструираните до покрив две кули на северната стена са поместени музейните експозиции. Може да се качиш по еко пътека или релсово пасажерно транспортно съоръжение с въжено задвижване – гледката от него е уникална.

Ден 6-и: Тръгваме от село Белчин при температура 14ºС. 

Първа спирка - Крепост Стенос в прохода Траянови Врата. Почти изцяло са реставрирани стените, обектът е добре поддържан. Крепостта има интересна форма. Има малка експозиция до кастата. Преди крепостта, откъм Костинброд, има паметник, посветен на 1000 години от победата на Самуил над император Василий II. 

Това е едно от местата в България, с което трябва да се гордеем.

Забравена е нашата велика история, което е много тъжно.

Обикновено не пътуваме по магистрали и главни пътища. Пътят по стария проход беше доста зле, но в един момент, в южната част, под магистралата, стана направо непроходим, така че, се наложи да се върнем и да продължим по автомагистрала Тракия. Оттам направихме "кръгче" и се качихме на Юндола, а то там към Велинград.

Втора спирка - антична крепост Перистера в град Пещера. Името на крепостта означава от гръцки "гълъб". Също добре реставрирана и поддържана.

Преди три години минахме оттук и беше затворена – почивни дни понеделник и вторник. За това пътуване предварително проверихме в Интернет кога почиват и какво е работното време на обектите. Когато пише 24 часа, това означава, че обектът не се охранява и поддържа, и достъпът е свободен - стига да може да го намериш, и да стигнеш до него!

Този ден минахме през четири прохода -  Траянови врата, Юндола, Велинград – Батак и проход Каратепе.

Вечерта пристигнахме в Сърница. Тук имахме планиран ден за почивка и бяхме с приятели на организираната среща от Метео-райд. 

Ден 8-и: Потеглихме към Стара Загора, минавайки през Чепеларе, Широка лъка и Асеновград. Сутринта в Сърница беше 17ºС и стигнахме в Стара Загора на 33ºС.

Този ден посетихме само средновековната Асенова крепост. Това е познато място, един от символите на България. 

Ден 9-и: Прибираме се във Варна, минавайки през музея на мозайките в Девня.

Добре поддържани ли са тези обекти, според вас? Работното им време, беше ли трудно да спазите?

За съжаление много малко от обектите са добре поддържани, около 10%. Това, което забелязахме, е че в малките градчета и селца реставрираните крепости се поддържат и са част от поминъка на селището. Може би големите градове трябва да се научат от тях как да ценят историята си. В това отношение генерално да почерпим опит и от съседните нам държави. Имаме много богата и славна история, имаме много забележителности, те трябва да се "облагородят", да привличат туристи, да "носят" пари, както за тяхното запазване, така и за цялостното развитие на туризма в страната.

По какви пътища карахте предимно?

Ние не обичаме магистралите, обичаме да караме по малките пътища. Там е много красиво, но за съжаление настилката в повечето случаи е доста занемарена, и даже на места липсва.

Кое беше ново за вас? Нещо, което не сте очаквали да научите и видите? 

По телевизията чухме за древноримската крепост Бонония, във Видин, и решихме да я посетим. Обаче картата го показва от другата страна на града, а се оказа, като попитахме в центъра на Баба Вида, че Бонония е под самата крепост Баба Вида.

Какви хора срещнахте?

Срещнахме различни хора. Изключително впечатление ни направи, че много от тях бяха млади хора, които посещаваха исторически забележителности заедно със своите деца. Очевидно интересът е много голям, хората обичат и ценят историята и страната ни, но не винаги могат да се насладят на разчистени, подредени и добре уредени обекти.

Екипировка? 

Стараем се да бъдем добре екипирани, все пак сме върху мотоциклет, и само екипировката е наша защита. Комфортът също е от значение – подходящи екипи спрямо сезона, защита при дъжд, блутут комуникатор – за да си говорим по време на път. Разбира се, за такова дълго пътуване трябва да имате и големи куфари или чанти за багаж, допълнителна екипировка и всичко необходимо. 

С какво е по-особен мотоциклетът с който бяхте?

Преди няколко години, когато направихме първата си обиколка, бяхме с чопър (круизър), много хубав мотор, обаче проблемът беше основно в проходимостта му. За този круиз вече бяхме с адвенчър – мотоциклет, на който можеш да се довериш на всеки път, настилка и "безпът". През това пътуване  ни се наложи да караме по "потрошени" пътища, по чакъл, утъпкани черни пътища, кал и локви. Нищо не ни спря, освен една огромна локва, от край - до край, на стария проход Траянови врата, на която не се знаеше дълбочината. 

Членувате ли в някаква рокерска група?

Не, не членуваме в рокерски клуб. Имаме много приятели с мотоциклети и желание за пътешествия. 

Имахте ли неприятни преживявания? Инциденти?

Чак неприятни, не! Имахме всички "нормални" за мотористите – дъжд, вятър, много лоши пътища и преследване от безпризорни кучета.

Кога ще повторите?

Ооо, най-вероятно още тази година! Вече сме започнали с планирането. 

Какво бихте подобрили в организацията си, следващия път?

Най-големите изненади идваха от навигацията! Оказа се, че може да ни вкара в улици и пътища, които реално не са проходими. Така че, може би трябва да обърнем особено внимание на предварително проучване на маршрута.

Подобна групова и организирана обиколка би ли била удачна?

Да, защо не, просто хората трябва да имат близки интереси. Една малка група от 3-4 мотоциклета биха били страхотна компания. Цял ден се наслаждаваш на природата и забележителностите, а вечер всички сте заедно и можете да споделите удоволствието от пътуването!

Много хора биха се запитали, колко ли струва подобно пътуване?

На нас ни струваше приблизително 100 лв. на човек за ден, като тук е включено всичко – гориво, храна, нощувки и туристически такси. Всеки може сам да си подбере местата за нощувка, което всъщност е основното перо в бюджета. Ние имахме от всичко по малко - от къщи за гости, до хотели с четири звезди.

А зад граница? Бихте ли обиколили българските старини, останали извън територията на България?

Защо не?! 

Колко ревностни родолюбци сте? Националисти или?!

Ние сме обикновени родолюбиви българи! Така сме възпитани – да обичаме и да ценим родината си. И ни става много жално за това, което имаме и това, което сме дали на света, а държавата прави много малко в тази насока.

Какво бихте посъветвали, тези, които тепърва планират подобно приключение?

Планирайте маршрута внимателно, проучете пътищата, когато е възможно. Проучете местата за нощуване, може да се окаже, че няма да има какво да вечеряте. И предварително проверете работното време на историческите обекти и забележителности, за да не се окаже, че сте били път "напразно"!

Ако не обичате да сте сами в пътуването, намерете с кого да го споделите!

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.