Васил Попов: По време на околосветското пътешествие срещнах най-интересните хора в моя живот

Следвайки слънцето или 1311 дни на борда на "Магнолия" 

26 държави, 30 000 мили в 3 океана, десетки морета и стотици острови, за 1311 дни на борда на „Магнолия“... 

Това е равносметката от едно пътешествие с лодка, при това не с каква да е лодка, а самоделка. Тръгват шестима, до края остават двама – Васил и Ралица. 

За това околосветско плаване, той мечтае от ученик. Представя си как ще обикаля с яхта морета и океани, как ще види Карибите, Галапагос, Маркизите, Бора Бора… На този етап това са само детски фантазии. Но след казармата решението е взето. Дълго време се опитва да убеди баща си, да се включи в начинанието и накрая успява. Така, в началото на 1999 г., мечтата започва да добива реални очертания. Стартира от нулата, с минимум финанси и огромно желание. Помага му семейството, най-вече с пари, и приятелите, които винаги се включвали, когато има нужда от допълнителни ръце. 

Есента на 2004-та лодката е готова. 

„На 7 септември сутринта настъпи дългоочакваният момент. Свалихме я долу до буната и я спуснахме на вода, като цялата церемония беше придружавана от много помагачи и зяпачи. Мисля, че имаше толкова народ, че и на ръце щяхме да я пренесем, ако искахме. Мина малко време и забелязахме вода в сантините. Пробвах я, беше солена. Лодката бавно потъваше“, пише в дневниците си Васко. Фалстартът не го обезсърчава. Работата продължава. Въпреки всички усилия напредват бавно. Изтърват сезона и се налага да чакат още година преди следващия опит. Но успяват! На 5 ноември 2005 г., малко след 1 часа на обяд, яхтата „Магнолия“ с шест човека на борда отплава от пристанище Варна за своето околосветско пътешествие. 

Яхтата е заредена с 400 литра нафта, 300 литра вода в танка, 400 литра минерална вода, един микробус консерви (предимно русенско варено), лютеница, боб, леща, картофи, ябълки, дрехи, резервни части, пет сандъка с инструменти и разбира се много ентусиазъм. 

За 31 месеца преминава през Барбадос, Флорида, Коста Рика, Нова Зеландия, Нова Каледония, Тайланд, Джибути, Родос и т.н., и т.н., за да акостира през юни 2009 г. отново в морската столица на България. И както се казва - останалото е история, която можете да прочетете в книгата на Васил Попов „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“. През 2020 г. тя печели наградата “Тинко Трифонов” за журналистика на морска и ветроходна тематика. А вече е факт и нейното второ издание, което излезе преди броени дни с логото на Издателство „Ерове“.

Как се чертае маршрут за околосветско пътешествие?

Първоначалният разчет на пътуването беше за година и половина, а продължи 3 години и 7 месеца. Това означава, че се чертае по време на плаването. Човек има първоначална идея, която се доразработва в движение. Маршрутът се променя в зависимост от натрупания опит и други обстоятелства. Например още с тръгването бях планирал да останем няколко месеца в Щатите, да поработим, а стана почти година. Една от причините за това удължаване на престоя беше, че ни трябваха повече средства за плаване, отколкото първоначално съм смятал. Втората беше, че се забавихме с пристигането там, заради сезоните и се наложи да изчакаме до началото на следващата година. Това беше добре дошло, защото така си финансирахме пътя почти до България.  

Колко души се отправихте на това приключение?

Екипът, с който тръгнах, се състоеше от шест души. В него беше приятелката ми Ралица, с която се запознах година по-рано и която през това време работи по лодката почти денонощно, заедно с мен. Останалите членове на екипажа бяха мои приятели. До Нова Зеландия стигнахме трима, а от там до България продължихме само аз и Ралица. 

Какви са основните проблеми, с които се сблъскахте по време на плаването?

Те са от всякакво естество. Нормално е, когато шест души са заедно на 10-метрова лодка в продължение на години, да има проблеми. Не мога да кажа, че сме се карали, но е имало моменти, в които може да сме си разменили по-остри реплики. От друга страна винаги сме разчитали един на друг в критични ситуации. Всеки е бил готов във всеки момент да помогне. 

Не е ли трудно за хора без предварителна подготовка да вършат тази работа? Не трябва ли все пак човек да е минал курс, преди да тръгне да обикаля света с лодка?

Ако има дисциплина на борда няма проблеми с това, че има неподготвени хора. Те знаят основните задължения и когато ги спазват, всичко е наред.  

Добре е да имат предварителен опит, но от друга страна хора с такъв винаги изпадат в пререкания с капитана, което рано или късно се оказва по-лошият вариант, отколкото да имаш новаци на борда. Най-добри са тези, които нямат опит, но са психически и физически подготвени да си свършат работата.  

Шест души на 10 метра действително е предизвикателство, за психиката най-вече. 

В началото е забавно. Проблемите започват, когато има хора, които остават без работа. Когато влезеш в Тропиците, където времето е хубаво, слънчево, вятърът – постоянен и единственото ти задължение е да даваш по 5 часа вахта на ден, тогава започват проблемите. Тогава хората имат време да мислят от какво са недоволни и от какво им е некомфортно. Когато си в Средиземно море през зимата, навън е буря, температурата е 8-9 градуса и от седмица вали дъжд, даваш вахти, защото тогава нямахме автопилот и имаше постоянно двама души на палубата, които си лягат и стават с мокрите дрехи, никой не се сещаше да задава въпроса, защо някой си е сложил чорапите на леглото ми, защо е изпито кафето и кой ще направи ново?

От твоите решения зависи животът на 6 души. Това е огромна отговорност.

Така е. Ако останалите са на вахта 4 часа, 20 ч. си почиват, а аз от 24 часа, 4 часа карам лодката, а 24 часа мисля за другите. Това е огромно напрежение, което изморява човек. Дори когато спиш, не можеш да се отпуснеш. Усещаш всяко потрепване на лодката, всяка стъпка по палубата те събужда и мислиш какво става навън.  

Срещнали сте много интересни хора, може би авантюристи като вас.

По пътя срещнах най-интересните хора, които някога съм срещал изобщо - млади, стари, от най-различни краища на света - Европа, Америка, Южна Америка, Нова Зеландия. За тези близо 4 години намерих много приятели. С част от тях продължаваме да поддържаме връзка и да се виждаме. Това са все стойностни хора, защото морето отсява стойностните хора от останалите. 

Срещнахме и по-големи авантюристи. Но това не е масова практика. В морето плават основно такива, които имат достатъчно средства. Голяма част от тях са пенсионери, които цял живот са спестявали и в един момент решават да си купят лодка и да видят света. Те имат солидна финансова основа, много добър разчет на плаването, подготовка и информация. При тях всичко минава не точно лесно, но не и авантюристично. Става по правилния начин. Има и такива като нас, които са тръгнали от нищо. Мнозина изобщо не са имали идея да плават, но изведнъж се оказват някъде по света с лодка.  

Сподели ми, че Южният Пасифик е твоето място. С какво те плени?

Хората са изключително гостоприемни, почти няма престъпност. Общуването с местните е удоволствие. 

Хората от други лодки, които срещнахме там, също не са от този тип, които например събота и неделя излизат с компания в морето, предимно да пият или на риболов. Не са и от тези, които наемат в Гърция яхта за седмица пак до известна степен, за да покажат на околните, че имат тази възможност и са едно ниво богаташи. 

В Тихия океан плават голяма част от авантюристите, както ти ги наричаш, които са тръгнали от нищо. Беше ми попаднала историята на двойка, които се запознават на бригада в Нова Зеландия. Те са на по 20-23 години. Решават да си купят лодка и 12 години плават с нея в Тихия океан. През това време им се раждат 2 деца, които израстват на яхтата. Това за тях не е било предварително планирано пътешествие. Това са авантюристи! Най-много от този тип хора, които са и най-интересни, могат да се срещнат в Тихия океан. Може би, защото не е толкова суров, колкото е Индийският океан,  предлага по-приятни условия за плаване, има по-голям брой острови, които могат да се видят, дистанциите са по-къси. Всичко това прави пътуването по-лесно, което не означава, че там не са и най-страшните бури, но човек не трябва да мисли за лошото, а за хубавото.  

Как човек с лодка акостира и започва работа?

Ходиш и питаш, „Добър ден“, тук съм с лодка и си търся работа, мога да правя това, това и това, и така. В Щатите ми отне около 3 дни да си намеря работа, но там имах приятели, които може да се каже, че ми помогнаха. В Нова Зеландия ми отне около 4 дни, без да познавам никого. Другото е, че зависи до колко си претенциозен към типа работа. Когато човек е за малко на едно място - за 2, 3, 4, 5 месеца гледа просто да има нещо, с което да си покрива разходите. Никъде не съм видял лошо отношение. Ако смятат, че можеш да им бъдеш полезен, нямат нищо против да работиш за тях. За съжаление на много места няма как да започнеш, защото се искат редица документи, а ние сме с туристически визи и няма как да стане, но се намират ниши, където да се намести човек.

Какво остави някъде там? 

Някъде там останаха спомените за сомалийските пирати, за най-красивите коралови рифове, безлюдни плажове заградени от кокосови палми и джунгли с водопади, малки заливи с кристално чиста вода, защитени между скалите, както и още много други неща, които ги няма на картите и за тях не пише в книгите, и които трябва да си останат там далече, на хиляди мили през океана, скрити от нашествието на цивилизацията, запазени за тези, които някой ден ще съберат смелост, ще отдадат вързалата и ще отплават към хоризонта.

Ивайло Георгиев (Ивака) е китарист и фронтмен в групите Drive Your Life и Cold Breath. Бивш член на две от популярните варненски ъндърграунд банди Maniacal Pictures и SI Project. Търсен гост музикант в множество други формации. Съдържател на култовия преди години музикален клуб “Зона 51”, в който освен български групи са гостували световни звезди на ъндърграунд, дет метъл и хардкор сцената, като Pungent Stench, 25 ta Life, Born from Pain. Завършил е рисуване и “Промишлен дизайн”. Ивайло Георгиев е един от най-уважаваните гравьори върху камък в морската столица. Композира и свири от ученик. Ето какво разказа Ивака пред ВАРНА Е за себе си, за музиката, за предстоящото турне и последния албум на Drive Your Life.

На 1 март ще представите новия албум на Drive Your Life, разкажи ни повече за него!

На 1 март правим представяне пред българска публика в Клуб Усмивка във Варна. С това ще стартира и турнето на бандата, което сме озаглавили, като албума "Raise Your Power Tour”. Иначе албумът ни излезе на 7 декември и беше представен в Club Fabrica в Букурещ, Румъния от Psychosound Music - нашият лейбъл. Там беше официалната промоция на "Raise Your Power”.

Това е третият албум на Drive Your Life. 

Албумът включва 9 песни, музикантите са Станимир Ставрев (вокали), Георги Пехливанов (бас), Валентин Десков (барабани) и моя милост Ивайло Георгиев (китара).

"Raise Your Power” е записан във Варна, в легендарното ъндърграунд студио 33. Студиото в което стартирахме, като музиканти, в кавички, преди около 30 години, някъде около 1993 - 1994 година. Албумът е записан и мастериран от Gigashadow, който записа и всички барабани в албума, направи мастеринга и цялото тон инженерство, което ни помогна много. В концертните участия на барабаните е Валентин Десков, новото попълнение в бандата. Песните са на английски език.

Стилът е Death 'n' roll.

Ние комбинираме много стилове - пънк, хардкор, траш метъл, дет метъл, все неща които ни кефят. Текстовете ни са предимно на социална тематика.

За турнето имаме планирани засега 5-6 концерта, като първият е на 1 март във Варна. На 15 март - в Русе, следват София в клуб Черепите, Стара Загора, Казанлък, евентуално Бургас, Севлиево. 

Минаха 6 години от последния ви албум, с какво "Raise Your Power” е по-различен от предишните албуми на бандата The Wizard of Death (2018) и Sound Attack (2016)?

Наложи се да сменяме няколко студиа, като в крайна сметка се завърнахме в Студио 33, където явно ни е мястото, и всичко се случи много бързо и точно както искахме.

"Raise Your Power Tour” е доста “по-израснал” албум, според нас. Малко повече метал, малко повече прогресив, но в основата си отново е хардкор и пънк.

Има 3 песни, които са от един мой много по-стар проект “SI Project”, това са "The Spot”, "Are You Calling Me” и "Road To The Future”. В сегашния си вид песните са “малко ремонтирани” с повече сола.

Къде може да бъде купен и чут албумът?

Албумът излезе на CD и е качен на платформата bandcamp, където целият може да бъде чут и закупен. Планираме да направим видео на заглавната песен "Raise Your Power Tour”. Нашият (румънски) лейбъл Psychosound Music го разпространява в Румъния. Тук за България ние лично се занимаваме с това - може да бъде поръчан от фейсбук страницата на Drive Your Life или да бъде купен на концертите ни, които предстоят.

Разкажи за участията на Drive Your Life в България и чужбина.

Първите ни участия бяха в България. След като се присъединихме към Psychosound Music, започнахме много участия в Румъния, по фестивали и клубове най-често.

В България не сме обикаляли толкова, колкото в Румъния.

Там нивото на ъндърграунд сцената е много по-високо от нашата - като озвучаване, осветление, саунд инженеринг, фотография и изцяло, като организация. Това те кара да се чувстваш много готино, докато у нас, в България, не е така. През 2020 година спечелихме първа награда на един от техните най-престижни конкурси, най-старият румънски фест, провеждащ се от 1986-а година насам - Posada Rock.

С Cold Breath, другата ти група, в края на миналата година пуснахте сингъл и видео, да очакваме ли още един албум от теб през тази година?

Планът ни беше албумът на Cold Breath, който се казва “За твоето сърце”, да излезе до края на миналата година. Различни причини ни забавиха и тази година, живот и здраве вече трябва да излезе - на 99% e готов.

Работим върху трето видео и се стремим нещата да се случват по най-добрия начин, все пак бандата е създадена в далечната вече 2002 година и има 3 албума зад гърба си. Четвъртият ще съдържа 6 песни, 5 от тях на български език. 

Агресията и мощната енергия на сцената и в звука на китарата сякаш е леко в контраст с един на пръв поглед скромен и доста спокоен човек, какъвто си ти…

“Сякаш”... (смее се). Щом така изглежда отстрани, трудно мога да се самоопределя, но пък много ме кефи нашата приказка, че “Скромността краси човека”. Искам да се придържам към нея.

Смятам, че скромността и трудолюбието дават по-добър резултат, отколкото агресивното напъване. И това не е само в музиката…

За хардкор група, при вас пънк елементът е поизместен от по-ясно долавящо се траш и дори дет метъл звучене? Има ли такова нещо?  Death 'n' roll това ли означава?

Абсолютно. Има такова нещо (смее се) Рокендрол, траш и дет метъл.

Аз съм голям дет метъл фен.

Разкажи и за другите си занимания, освен музиката.

Занимавам се с рисуване, каменоделство, гравьорство и скулптура, вече 25 години, но най-важна за мен винаги е била музиката, която ме е спасявала многократно  от сивотата и тягостта на битието.

Учил си рисуване, завършил си дизайн, занимаваш се с музика, допълват ли се талантите и има ли общи неща между тях, според теб?

Естествено. Всичко е някакъв вид дизайн. Дори и музиката и тя е дизайн. Саунд дизайн. Сещам се сега за една много яка песен на Manic Street Preachers - "A Design for Life”. 

Повече от 30 години си по концерти, репетиции, студия за записи и турнета, би ли ни разказал накратко и твоя поглед върху хардкор историята на Варна? 

Историята е яка и много интересна. Със супер много концерти и супер много случки.

Едни и същи хора свирят в 5-6 различни групи. Така беше преди, така е и сега. Но това е ъндърграундът. Иначе аз никога не съм бил твърде краен хардкор. Никога не съм се определял, като такъв. И такива самоопределяния много не ги обичам. Феновете и критиците те трябва да дават определенията.

Пънк, ню уейв, хардкор, метъл, гръндж и рап, стиловете през 90-те години във Варна. Разкажи ни ти какви спомени пазиш от онези години!

През 1992 година започнаха първите ни опити да правим концерти. Нямаше интернет, нямаше фейсбук. Първият ни концерт, още като ученици, беше обявен с 2 плаката, направени с боички. В актовата зала на Хуманитарната гимназия… А си спомням, че на него имаше около 200-300 души. Толкова сега с всичките медии и модерни начини за реклама не може да се съберат. Кулминацията беше от 1995-а до 2005-а година, от тогава насам всичко върви много странно. Беше много готино време. Да искаме да го върнем е тъпо и абсурдно, всичко се движи напред, съзнанието на хората се променя. Можем само да си пожелаем да сме здрави, да записваме, да правим тези неща, които сега ни вълнуват и да се радваме на новите, които идват след нас. В момента има някакво възраждане. Във Варна вече има доста добри банди, които правят впечатление, една от тях чух наскоро и това е Behind Bars.

През кои групи си минал през годините?

Стартирахме първоначално с Maniacal Pictures, после със Светляка, стария ни барабанист, направихме SI Project. Пак с него създадохме Cold Breath, в Испания, през 2002 година, след което продължихме тук.

През 2010 година се роди и Drive Your Life.

Какви са ти плановете занапред?

Плановете ми занапред… този тривиален въпрос (смее се). Основно планирам да съм здрав, за да мога да правя всичко останало - да записвам и да участвам в концерти, докато мога.

Цялото изкуство е голямо лишение и огромен труд, а за това е нужно и разбиране и подкрепа от близките.

За да каже публиката “Уау”, отзад, зад цялото това нещо, стои един огромен тътнеж от много работа.

Отношението ти към наркотиците, алкохола, насилието в ежедневието?

Не съм краен стрейт ейдж, но кръст на всичко това. Наркотици - тотално не! Иначе ние сме рокендрол хора, обичаме алкохола и ако не беше вреден сигурно щяхме да си го позволяваме повече (смее се).

Какви са съвременните проблеми и предизвикателства пред музикантите, според теб?

В България, основният проблем при музикантите, според мен, е демотивацията. Но всъщност това зависи от много фактори и за всеки е различно. Мен лично музиката ме е “спасявала” много често. Другият проблем е финансовият. Инструментите и всички музикални неща са доста скъпи, но когато ти е приоритет музиката, винаги се намира начин. Аз съм благодарен, че работата ми позволява да си го позволя и да имам възможност да използвам някои от най-добрите усилватели и китари.

Като стана въпрос за китари, ти какви предпочиташ?

Свирил съм с различни. Първата ми китара беше марка Peavey. Доста нисък клас. Дълго време свирих с нея. Впоследствие закупих едно ESP – това според мен са най-добрите китари за метал. Желязна китара, носи много на бой (смее се). Имам и Epiphone Signature на Richie Faulkner от Judas Priest, която сякаш ми е най-удобната, а и много бърза китара, много подходяща за саунда на Drive Your Life. В момента свиря с Gibson Explorerbird custom на Lzzy Hale, от Halestorm. 

Музикалната индустрия на какво ниво е у нас?

Зависи за коя индустрия говорим. Специално за музикалната ъндърграунд индустрия - ниво няма, дори е минус. Тя е проектирана от самите групи, всичко е в техни ръце и зависи само от приоритета и силата на желанието на отделни хора в групата.Рядко има групи, в които всички членове са супер надъхани, организирани и амбицирани. Обикновено основните лишения се поемат от един или двама души.

Всичко е въпрос на огромно желание и амбиция, и труд - предимно труд.

Посочи някои твои любими групи и музиканти. С какво те вдъхновяват и какво харесваш у тях?

Любими групи имам много. Една от най-любимите ми групи, през всички времена, са американците от Pennywise. Супер социална банда, определят се като бърз какафоничен пънк. Nirvana също ми е била любима група. Като китарист обичам Metallica, Kreator. Последно преоткрих Rise of the Northstar – французи, банда която комбинира рап с хардкор и метъл и електроники. Много хардкор и здрави китари, при тях фронтменът е моторът на групата. Сега ще свирят на фестивала Hills of Rock, където се надяваме и ние с Drive Your Life да забием, като част от турнето.

А български или по-точно варненски групи харесваш ли?

Труден въпрос. Outrage, Crowfish, Едно от най-ярките явления напоследък е Gigashadow. Проект съставен отново от стари познайници от варненската сцена. Те направо разчупиха мрака със стила си и звученето. Спомням си също и една група, която вече не съществува - Окови. Беше интересна банда. Софиянците Last Hope също са на ниво. При тях също всичко се движи от техния вокал - Сашо.

Какви са предизвикателствата, пред човек захванал се да организира банда?

Огромни са предизвикателствата. И колкото по-голяма е бандата, толкова по-трудно става. Организиране на концерти, типичните неща които са необходими за една банда - мърч, тениски, репетиционна, инстументи, пътувания, транспорт, всички тези неща тежат на плещите на един човек или двама.  Да събереш хора, да ги убедиш в една идея, в едни текстове, в една музика, обикновено един човек или двама вършат тази работа. Всички останали трябва и те да имат тази необходимост и то без допълнително убеждаване, за да се случат нещата. Иначе става разделяне - всеки по пътя си. 

Какво си пожелаваш да се сбъдне през 2025 година?

През 2025-а година да се случи и албума на Cold Breath, който е вече на финала. Да запишем и видеата, които сме планирали и успешно промотиране на албума на Drive Your Life, което е в ход вече. Пожелавам си здраве, мир, и да няма никакви войни - супер важно. 

 А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е!

Пожелавам им здраве и успех в начинанията, които са поели, и да обръщат повече внимание на ъндърграунд сцената във Варна. Въпреки, че ние ъндърграунд творците сме малко трудни в показността, даването на интервюта, предизвикано както от нашата българска среда, така и от самите нас, за което нямаме оправдание.