17-и Международен Фотографски Салон Варна с изложба на входа на Морската градина

В изложба, експонирана на открито, ще бъдат представени 124 подбрани фотографии, участвали в 17-и Международен Фотографски Салон Варна. 

Официалното откриване пред публика на селекцията от наградени фотографии ще се състои на 13 юли, от 18:30 ч. във Варна, на площад Антон Новак, пред хотел Одесос, на входа на Морската градина. За радост на всички любители на фотографията, жители и гости на града, изложбата ще може да бъде разгледана до 27 юли.

Участници от рекорден брой държави участват тази година в конкурса, съобщават организаторите от Варна Оупън Арт.

Получихме 6197 фотографии на 373 автора от 56 държави, които се състезаваха в 6 раздела.

"Почетно експертно международно жури в състав Адела Лия Русо (Румъния) EFIAP/g, PPSA, Aphrodite GPU, Crown** GPU Харжанто Сумауан (Индонезия) FIAP/b, EPSA, ARPS, AFPSI*** и  Мирослав Момински (България) EFIAP/g, оцениха всички снимки в периода от 5 до 16 юни и разпределиха 124 престижни индивидуални и клубни награди. И тази година интересът на фотографски групи и клубове от Европа, Азия, Африка, Австралия и Америка беше сериозен и това много ни радва", разказа председателят на салона Димитрина Василева.

Купата на салона за най-добре представил се фотоклуб, тази година бе присъдена на Фотоклуб Евразия (Русия), а отличието за подгласник отиде при India International Group.

Най-добър автор в конкурса, награден с официалната светлосиня значка на FIAP е Маурицио Трифилидис (Италия) AFIAP EFIAF/b I.APS/b E.NPS.

Общо 40 родни творци с 515 фотографии взеха участие и спечелиха 11 престижни награди за България.

Секция Цветна фотография: Любомир Аргиров -  Златен Медал FIAP, Явор Мичев - Златен медал на салона, Минко Михайлов - Сребърен медал на салона, Христо Димитров - Почетен диплом от Фотографска Aкадемия “Янка Кюркчиева“, Костадин Маджаров - Награда на Журито;

Секция Монохромна фотография: Христо Стефанов - Почетен диплом PSA, Минко Михайлов - Награда на Журито;

Секция Портрет и тяло: Явор Мичев - Почетен диплом FIAP, Красен Белев - Почетен диплом от Фотографска Aкадемия “Янка Кюркчиева“;

Секция Пейзаж: Христо Димитров - Златен Медал GPU, Емил Енчев - Награда на журито.

Останалите държави, към които ще пътуват наградите от Салона са: Румъния, Русия, Турция, Кипър, Хърватия, Полша, Чехия, Словения, Унгария, Германия, Франция, Белгия, Люскембург, Англия, Шотландия, Ирландия, Италия, Испания, Индия, Оман, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, Израел, Китай, Тайван, Макао, Индонезия, Малайзия, Австралия и Канада.

Международен фотографски салон Варна е най-старият и престижен международен фотографски конкурс в България. Той представя всяка година творбите на световни авторитети и заема през последните 7 години достойно място сред десетте най-престижни форуми на световната фотографска културна сцена.

Провежда се по международни критерии, с партньорството и под патронажа, стриктните правила и регулации на най-големите световни фотографски организации FIAP (Fédération Internationale de L'Art Photographique), PSA (Photographic Society of America), GPU (Global Photographic Union), IAAP (International Association of Art Photographers) и Национално Сдружение Фотографска Академия “Янка Кюркчиева“. Салонът всяка година генерира културен и творчески обмен между Варна и света.

Събитието се осъществява благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.